Небе на 33 - Азиз Таш

Азиз Таш отдавна е завоювал авторитетно присъствие в литературата с книгите си „Повод за небе“ (1993); „На 22“ & „Апокриф за дъжд“ (2004, 2007); „Adrianopol’dan Edirne’ye“ / „От Адрианопол до Одрин“ (2007). Не по-малко популярен е и като преводач на Кемал Йозер, на антологии от съвременната палестинска и кувейтска поезия, с преводите си на турски на „Житие и страдание на грешния Софроний“ & „Книга за Софроний“ на Вера Мутафчиева и „Книга за българите“, Петър Мутафчиев (ИК Жанет 45, 2006).

Както и предишните книги на Азиз Таш, така и „Небе на 33“ не е просто сбор от писани в някакъв период стихотворения. Тази е пълна със стихотворения, които си говорят едно с друго – като този разговор огласява много други подобни разговори – и от магмата на цялата тази гълчава оформя посланията на стихосбирката. Ето едно от тях: нищо на този свят не съществува само за себе си; всичко е взаимообвързано, вплетено е във фина мрежа от зависимости, съществува от нея и чрез нея – както съществуват органите и клетките в един жив организъм.

Едвин Сугарев