Начинанието Алдебаран - Ян Ван Хелсинг
Контакти с хора от друга слънчева система. Сензационните преживявания на семейство Файстле. ... Кой всъщност пилотира летящите чинии? Въпреки големия брой книги, които разглеждат темата за неидентифицираните летящи обекти, хората все още не знаят на какво да вярват и на какво не. Кое е вярно, кое е истинска информация и кое целенасочена дезинформация? В тази книга ще разсъждаваме върху изключително смайващите преживявания на семейство Файстле, които твърдят, че от най-ранно детство са посещавани от извънземни. В началото са убедени, че техният случай е един от многото, домогващи се до обществеността, при които вечер хора биват "..Кой пилотира всъщност летящите чинии?
Въпреки големия брой книги, които разглеждат темата за неидентифицираните летящи обекти (НЛО), хората все още не знаят на кое да вярват и на кое не. Кое е вярно, кое е истинска информация и кое целенасочена дезинформация? Кое е „изфабрикувана измислица”, кое е наистина физически преживяно? Ниски и сиви ли са извънземните или високи и руси? Благоразположени ли са към нас? Дали идват от Плеядите, от Сириус, от Орион или Андромеда или може би някои от НЛО – пасажерите дори не са „извънземни”?
В тази книга ще разсъждаваме върху изключително смайващите преживявания на семейство Файстле, които твърдят, че от най-ранно детство са посещавани от извънземни. В началото са убедени, че техният случай е един от многото, домогващи се до обществеността, при които вечер хора биват „отвличани” от ниски, сиви същества с големи глави и подлагани на различни „изследвания”.
Но целият сценарий за „сивите” се оказва неверен за изключително красивите и високи над два метра посетители от слънчевата система Алдебаран, които имат желание да подпомогнат човечеството в идващите тежки преломни времена.
Семейство Файстле не са единствените немци, с които алдебаранците са осъществили контакт. Според публикувани за пръв път в тази книга документи, алдебаранците са работили съвместно с членовете на тайно немско общество и са им помогнали да построят сами вид летящи чинии – легендарните „немски летящи дискове”.
От всичко това е очевидно, че истинската актуалност на НЛО – тематиката не се крие зад въпроса, „дали има или не НЛО”, а „КОЙ” в действителност ги пилотира!
Мислите, че е невероятно? Може би ще бъдете на друго мнение след прочита на тази книга.
Посвещаваме
тази книга
на всички наши братя и сестри,
които заявиха готовност доброволно да участват в това начинание
и да помогнат на колкото се може повече земни жители при
предстоящата промяна. Но преди всичко я посвещаваме на нашите общи деца, които скоро ще доведем на Земята, за да изградим заедно
новия свят.
Поздрави от
Алдебаран:
Аркан,
Родон,
Сива
и
Ено
Благодарност
Благодарим от все сърце на Маркус Странски за разказаните преживявания и споделения опит, който отново потвърди нашите изводи от събития, в които лично сме очаквали.
Благодарим на г-н Х. за разрешението да вмъкнем в тази книга една малка част от огромните му знания, за да се доближим с още една стъпка до истината.
Дължим благодарност и на д-р Хенинг Албертс и съпругата му за сеансите по регресивна хипноза, които обогатиха познанията ни, както и за терапевтичните им бележки в приложението.
И на Франциска Лашка благодарим за прекрасното й, силно въздействащо стихотворение!
Естествено благодарим и на всички останали, които всячески ни подкрепяха и подпомагаха, както и на онези, които ни вдъхнаха смелост да направим нашите преживявания обществено достояние.
Сред тях е и Ян, след чиято намеса в живота ни нещата, действително дойдоха на мястото си.
Карин и Райнер
Моето първо впечатление
Скъпи читатели,
Не ви ли се случва понякога въпреки големия брой книги, които разглеждат темата за НЛО, да не знаете на кое трябва да вярвате и на кое – не. Кое действително е вярно, кое е истинска информация и кое – преднамерена дезинформация? Как да отделим зърната истина от плявата? Кое е получено като послание и кое – реално преживяно? Ниски и сиви ли са извънземните, или високи и руси, грозни или красиви, благоразположени ли са към нас – или не, или може би някои от НЛО пасажерите дори не са „извънземни”? Кой би могъл да надникне „вътре”?
Днес за мнозина темата за НЛО е в сферата на спекулациите, но аз считам, че след публикуваното от автори като Ерих фон Деникен, широк кръг хора са чули нещо за контакти на извънземни цивилизации с различни култури на Земята, а вероятно и за историята на възникването им. Тази тема става все по-актуална, особено след 40-те години на миналия век, защото тогава за първи път се наблюдават НЛО, осъществяват се физически контакти, а някои от летателните тела дори се разбиват на Земята, за разлика от дотогавашните сведения очернени от „безпристрастни регистри”. (Чрез все по-честото излъчване на сериали за извънземни, като например „Случаят Розуел”, масите постепенно се подготвят за предстоящия сблъсък с реалността.)
Но тъкмо по повод на тези нови контакти хората, които в някаква степен се занимават с тази тематика, се разделят на два лагера. Голямата тайна, съответно сензационната свръхактуалност на НЛО-темата, не се крие зад въпроса дали те съществуват или не, а КОЙ всъщност ги пилотира?
Позволете ми да се върна малко назад във времето. Аз видях моята първа „летяща чиния” още в най-ранно детство и естествено, още тогава си зададох въпроса как ли всъщност изглеждат пилотите в тях.
При търсенето на книги по темата, както и на лица, които твърдяха, че са имали контакт с такива „пилоти на НЛО” (беше краят на 70-те години на ХХ в.), едно нещо ми направи силно впечатление, а именно, че описанията на тези „контактьори” извънредно много си приличаха – в почти всички случаи ставаше въпрос за много красиви, истински приличащи на ангели „хора”, високи от 1,80 до 2 м, с дълги тъмни или руси коси, със сини или зелени очи, но които имаха преди всичко и друга обща черта – говореха немски (или съответно езика на страната, в която се бяха приземили, но с немски акцент). После още по-задълбочени разследвания ме върнаха в Германия след Първата световна война, когато според разкази на очевидци и документи би трябвало да се е провел доста интензивен „обмен” с извънземните „хора”.
Когато разговарях с НЛО контактьори, установих, че точно тези белези са ги очаровали най-много, а именно човешката външност, рядката красота и добронамереност, която са излъчвали посетителите. Абстрахирайки се от това, те, разбира се, са предали и съответните послания на контактьорите – оказване на помощ при духовното развитие на земното човечество и подкрепа при предстоящите радикални промени при смяната на хилядолетията.
На това място някой от читателите би могъл да си зададе въпроса „Какви промени?”. Става въпрос за следните обстоятелства:
Нашата слънчева система се върти по елиптично-спираловидна орбита около едно централно слънце (наречено още „Черно слънце”). Такава обиколка (орбита) се нарича „платоническа”, „космическа” или „сидерична” година, която трае около 26 000 земни години – физически, а в астрономията и физиката се обозначава като „прецесия на равноденствието”.
Тази орбита и свързаният с нея цикъл от древни времена е разделена на дванадесет зодиакални знака, като всеки от тях отговаря на един „век” или „световна ера” от по 2160 години. Когато дадена слънчева система, движейки се по своята елиптична орбита, се отдалечава от „Черното слънце”, което може да се разглежда като източник на духовна енергия, се стига до забавяне развитието на живота върху планетите й. Говори се за «изпадане» в съноподобно състояние. Символично то би могло да се разглежда и като отдалечаване от източника на светлина, при което става все „по-тъмно”. В настоящия момент, при движението си по нашата орбита ние преминаваме от епохата на знака на Рибите в епохата на Водолея, което означава, че сме прекосили точката на най-голямо отдалечаване от „Черното слънце” и се движим обратно към него, към източника на нашата енергия. При това движение назад – към условния източник на светлина – се стига до повторно честотно увеличение и свързаното с него повишаване на нивото на функциониране на съзнанието на живите същества на планетите, което от незапомнени времена се обозначава като „фаза на пробуждането”. Тази фаза е свързана с огромни промени в съзнанието на живите същества, както и с изменения на магнитните полюси на планетите, поради което е възможно да се стигне до катаклизми – земетресения, изригване на вулкани, наводнения, надигане и потъване на части от сушата... Вече се констатират немалко такива промени в земното магнитно поле, които се обясняват с повишаване на честотата. Например през последните няколко години многократно се наложи да се сверяват атомните часовници – следователно и „времето” също се е ускорило. Точно в тази фаза, според контактьорите, извънземните искат да застанат на наша страна.
Внезапно в средата на 80-те години НЛО-тематиката изцяло се промени – от САЩ започнаха да идват разкази за малки сиви човечета, които уж били сключили договор с правителството в сянка, т.е. с хората „зад” политиците (Илюминатите), според които тези „сиви същества” били предприели някакви опити и операции с нас, хората.
Рязко спря да се споменава каквото и да е за красивите посетители на Земята, за които по онова време беше започнало да се говори все по-често. Холивуд бълваше филм след филм и изглежда всички те искаха да ни внушат, че НЛО пасажерите са грозни сиви същества или други зли чудовища, срещу които (както е представено в холивудската лента Independence Day) биха могли да намерят полезно приложение нашите атомни бомби.
Но къде бяха изчезнали изведнъж човекоподобните извънземни? Или пък все още са тук? Защо не се чува или не може да се прочете повече нищо за тези посетители, които толкова приличат на нас и с които е доста вероятно да имаме близка роднинска връзка?
Възможно ли е те да са трън в очите на нашите правителства и корпорации? Ако да, тогава възниква въпросът по какви причини? Каква роля играят при дезинформацията масмедиите, т. нар. „критици от научна гледна точка” и преди всичко различните изследователи на НЛО, които съвсем преднамерено избягват да разглеждат всякакви други теми освен тази, за лошите сиви човечета, за фотографираното преди повече от 25 години лице на повърхността ва Марс или древни артефакти от Египет?
Какво и преди всичко кой се крие зад всичко това? Как е възможно цялата плашеща и негативна информация да идва от САЩ? Защо „лошите” извънземни си сътрудничат със САЩ, а онези с човешка външност, както твърдят други изследователи на НЛО, с немци и швейцарци? Защо не е обратно? Взривоопасните въпроси са много.
Независимо от това можем да кажем, че днешната НЛО-сцена се ограничава и ориентира основно към случаи с малки сиви човечета и високи пришълци-хуманоиди. Дори и аз самият съм писал в публикуваните ми досега книги за тези две раси.
Въпреки това има повече или по-малко информационна празнота. Липсват още много части от пъзела. Аз си задавам въпроса, ако наистина тези извънземни, които би трябвало уж да са наши прадеди, са осъществили директен контакт с немци още преди петдесет години, то къде ли са те днес? Съществува ли връзката и днес, има ли нови контакти?
И ето, през февруари 1997 г. очевидно беше назряло времето да разбера повече, защото на Световния конгрес по уфология в Цюрих се натъкнах на съпружеската двойка от Алгой Карин и Райнер Файстле. Наистина е изключително всичко онова, което те изнесоха на бял свят за своите контакти с извънземни, за сеансите си по регресива хипноза, както и за медитативните връзки назад във времето чак до годините непосредствено след Първата световна война. Това не само се припокрива с моята информация (също и със сведения, които изобщо не съм публикувал), но добавя и няколко нови части от пъзела. Неочаквано свързва „малките сиви човечета”, „високите хуманоиди” и събитията от миналото с тези от близкото бъдеще. И при това с много прости думи, с голямо разбиране и обич. За мен това беше моментът на „проглеждането”. Не ставаше въпрос за обикновен страх или ламтеж за сензации, а за просто и ясно послание. Без излишно теоретизиране и философстване.
При всичките си преживявания семейство Файстле бяха за една трезва и същевременно открита позиция. Човек или би им повярвал – или не. Без да се сърдят на някого, че не може да приеме преживяната от тях „собствена” реалност. Дори ако се наложи да бъдат подигравани и обиждани, настойчивата им молба за внимание не бе някаква лична мисия, ново лечителско учение или нещо подобно. Те просто искаха да предадат нататък онова, което бяха преживели и научили през последните десет години. Какво щеше да предприеме всеки отделен слушател, щеше да е въпрос на личен избор.
В първата глава на тази книга те описват как животът бавно ги е приближавал до истината свързвайки личните им съдби с извънземните. Разкриват ни откровено много знания, но думите им са израз преди всичко на разбиране, кураж, надежда и сила, за да можем да се справяме по-хладнокръвно и с други такива информации, за да може всеки читател да намери сам СВОЯТА истина и да я използва по градивен начин, като я интегрира в живота си.
Но имаше и още нещо в техните изказвания. Докато за първи път четях личната история на Карин и Райнер, периодично ми настръхваше косата. Неща, които бях събирал чрез дългогодишни изследвания по цял свят от служители на тайни служби и членове на различни ложи, от спиритуалисти, други извънземни и моя висш Аз, намерих при тях изразени с много прости и разбираеми думи. По-късно в живота ми се откроиха сравнения и сходни преживявания, които ми дадоха да разбера, че явно в случая става въпрос за светване, по-силно от обикновеното. Очевидно аз самият съм свързан с „начинанието Алдебаран”. Убеден съм, че тази книга ще отключи подобни ефекти и спомени у мнозина читатели.
Но не нека да не Ви измъчвам повече. Бих искал само да Ви помоля по време на четенето да се вслушвате в своя вътрешен глас, в импулсите, които ви дава. Проникнете с мисълта си в изложеното, между редовете, усетете дали имате нещо общо с това или с отделни епизоди от въпросните сценарии? Спомнете си детството си, странни събития, които сте преживели – болести, катастрофи, необичайни срещи. Опитайте се да намерите взаимовръзките. Винаги обаче се вслушвайте във вътрешния си глас. Той веднага казва „да” или „не” на информацията – дали има или не някаква връзка с Вас. Възможно е при предаването на едно или друго преживяване да се почувствате странно, да Ви облъхне лек страх. Това вероятно би било знак, че сте в резонанс със сходно лично изживяване. Възможно е вече да сте преживели нещо подобно, но подсъзнанието Ви да не иска да освободи тази информация. В такъв случай просто продължете да четете, защото семейство Файстле са минали през подобни изпитания, но са ги превърнали в свое предимство и са готови да помогнат, споделяйки. В случай че въпреки това някой читател усети нарастваща тревожност, сме добавили две глави в приложението, които разглеждат темата за страха, автор на едната е д-р Хених Албертс, който има в практиката си повече от двадесет пациенти с т. нар. „синдром на отвличаните” и изнася доклади на тази тема.
Погледнете още веднъж назад. Как стигнахте до тази книга, какви бяха обстоятелствата? Спомнете си чувството, което Ви е обзело и Ви е накарало да купите книгата, или това, което сте усетили, когато сте я взели за първи път в ръцете си. Всичко това има непосредствена връзка със съдържанието й.
Просто изключете разума си, който може би няма да иска да иска да приеме определена информация, дайте воля на сетивата си и своя порив.
В този смисъл нека сега се отправим на едно ново пътешествие, чийто край този път ще изберем сами.
ВЪВЕДЕНИЕ
Замисляли ли сте някога как ли би могъл да изглежда един извънземен или пилот на летяща чиния?
Имайки предвид идеалната, естетична, а и толкова хармонична, очарователна форма на летящите дискове, би било логично техните пасажери да притежават същото чувство за красота, форма и съвършенство, иначе изобщо не биха били могли да създават наблюдаваните летателни тела, без изобщо да говорим за двигателите им.
Ако сравним плавните женствени форми на НЛО с ъгловатите земни военни машини (като бомбардировачите Стелт), няма как да остане незабелязана разликата в концепцията им.
Не Ви ли очарова идеята за извънземен живот с това, че летяща чиния би могла да кацне в „английски двор” и от нея да слязат хубав мъж и жена, и да Ви поканят на пътешествие до родната им планета?
Не ни е чужда мисълта, че НЛО пилотите приличат на нас. Ако изходим от естествените закони и най-новите твърдения на учените, би трябвало формите на живот на планета еднакви с климатични и атмосферни условия като тези на Земята масово да изглеждат по същия начин. Така както животинските видове в джунглата в Индонезия са същите както в джунглата в Бразилия.
Едни и същи са физическите закони, създали планетите кръгли и задаващи траекториите им във Вселената... Възможно е една планета да е по-малка от друга, но тя се подчинява на същите природни закони; това се отнася и за живота върху нея. Изглежда логично животът на планета, подобна на Земята, да прилича на нашия, като само височината на обитателите й би се различавала от тази на земните хора поради орбитата на нейните луни, разстоянието до слънцето й и действащите вследствие на това гравитационни и атмосферни сили.
Установено е, че през последните столетия хората са станали не само по-високи, но и (отново) с по-естетична външност.
Затова бихме могли да предположим, че извънземни, които са в състояние да създадат такова транспортно средство, са също високоразвити същества, най-малкото от хуманоиден вид, вероятно с много по-благороден генотип. (Всички подобни предположения тук са чисто хипотетични.)
Това обаче не са само наши разсъждения. В първите си научнофантастични филми холивудските режисьори изобразяват НЛО-пришълците с висок човешки ръст, като например в класическия филм „Денят, в който Земята спря”.
Едва през последните години пилотите, рожба на фантастиката, промениха външния си вид. От слузести твари през чудовища и извънземни с големи глави, днес разполагаме с голямо разнообразие от всяващи страх и ужас НЛО-навти.
Какво следва от това? Ами, наблюдавайте ефекта сами. Как бихте реагирали, ако от НЛО слезе красиво същество – с греещи очи, развяващи се дълги коси и неописуема усмивка? Ще бъдете очаровани нали?
А ако чуете истории за малки, сиви човечета с очи на насекоми, които ни подлагат на хирургични атаки и ни имплантират микрочипове в мозъка или за слузести чудовища, които искат да превземат Земята? Естествено ще се изплашите.
Нараства или спада интересът към контакт с извънземни и НЛО след филм като споменатия по-горе? Според мен спада.
След такова прозрение е логично да възникне въпросът, кой дава указанията за произвеждане именно на подобни, а не на други филми?
Не Ви ли се струва, че зад всичко това се крие преднамерена манипулация? Възможно ли е някой изобщо да не е заинтересуван, хората сериозно се заемат с тази тема? Не е ли по-удобно за някого, ако цял ден сте заети със своята работа, футбол или възпитанието на децата си?
Както вече накратко споменахме, първите по-нови контакти с извънземни (от 20-те до 70-те години на ХХ век), ако напълно вярваме на «контактьорите», са били много приятни срещи с точно такива благородни и едновременно с това извънредно красиви посетители, приличащи на хора, които още от първия момент са ги очаровали с излъчването си на обич, достойнство и сила.
Защо не се снимат филми за тези «срещи»?
Примери са случаите с Джордж Адамски, Били Майер и Райнхолд Шмид, които са твърдели (и продължават да твърдят), че са имали лични «живи» контакти с хуманоидни извънземни и дори са летели с тях (при контактите на Джордж Адамски често пъти е имало свидетели, когато летящите дискове са се приземявали, и той би могъл да ни покаже безброй снимки и филмови ленти, на които ясно личат детайли от корпусите на чиниите).
Ами защото хората биха били въодушевени, окрилени от мисълта, че може да съществува нещо по-добро от МcDonalds, Бундеслигата, все по-празните църкви и все по-мощните компютри.
И контактьорите са били точно толкова развълнувани от въпросните т. нар. извънземни, колкото някои вярващи или дете при мисълта за т. нар. «ангели». Защо? Защото тези извънземни са излъчвали нещо, което би трябвало да излъчват и ангелите (ако вярваме на хората, които твърдят, че са виждали такива).
Те излъчват топлота и сигурност, съчувствие и покровителство точно като „истинските” ангели. Някога и някой да е чувал, че ангелът е грозен? Или може би плешив? Ако разкажете на вярващ човек, че Света Богородица при появяването си в Гарабандал е била с вид на разпуснато създание със сплъстени коси и болезнено зачервени очи, той скоро бил загубил интерес. Очарованието на подобни видения е в това, че те чрез своето държание, благородна осанка и мъдри слова вдъхват у вярващите надежда, сила и смелост, за да се раздават на другите любов и опрощение, смелост, за да се застъпват за един по-добър живот, започвайки от своя собствен.
Вероятно оттук е заложена определена стратегия ангелите да бъдат изтласкани в сферата на наивната фантастика, а извънземните според Холивуд, да нямат никаква друга цел, освен да заробят планетата ни. Тъй като ангелите и извънземните имат нещо общо – те са ”опасни”. Опасни за религията, за правителствата, за банките, за производителите на автомобили, за международните петролни компании, за мафията, за застрахователните агенции, за оръжейната промишленост, за някои автори на книги...
Всички те нямат никакъв, съвсем никакъв интерес доброто разбирателство между хората задълбочено да се занимават с въпроса за извънземните – децата трябва да купуват кукли „Барби” и видеоигри, да карат скейтборд, да седят пред телевизора и по-късно, ако е възможно, да консумират колкото се може повече дрога, защото само така се прави истинска и голяма печалба. Възрастните трябва взаимно да ангажират вниманието си с политика и други „сериозни теми”, като по възможност правят максимално големи дългове и „грехове”, за да се занимават достатъчно дълго време с изплащането им.
Защото както беше загатнато, ака някой, занимаващ се с извънземни, „опасни” въпроси, като: щом действително съществуват извънземни, които вероятно са ни посетили в доисторически времена и чиито евентуални наследници сме, има ли поне зрънце истина в историята за възникване на света в Библията или хипотезата за началото на Вселената, поставено с „Големия взрив”?
И колко струва авторитетът на застъпниците на тези теории? Какъв тогава би бил смисълът на живота ми? Въпросът „откъде идваме” и „накъде отиваме” тогава би получил съвсем друго звучене. Какво всъщност означава „Бог”?
Кои са хората, които ежедневно и целенасочено ни отклоняват от подобни мисли – например чрез масмедиите? Защо го правят? Какъв е мотивът им? Каква е целта им? Каква роля мога да играя в живота на магнатите и мултинационалните концерни, които държат днес света в ръцете си? Никаква ли? Защо все още ги слушам с внимание, купувам продуктите им и ги подкрепям финансово? Защо при следващите избори избирам техните представители? Защо инвестирам парите си при тях?
Сами виждате, че темата силно влияе на настроението.
И именно поради факта, че тези „кръгове” нямат никакъв интерес да дойдат някакви извънземни с аристократична външност и да прекъснат доходоносната им „игра” – играта на контрол, манипулации и власт. В последно време пришълците в стил „Холивуд” трябва да са грозни и отблъскващи. Толкова ужасни, че обикновените потребители (а те все пак са преобладаващата част от населението), да не изпита влечение към задълбочаване в тази тематика.
Но дори само въпросът къде би могъл да се състои един такъв контакт, ако изобщо се състои, поражда проблеми. Ако някой на практика има контакти с извънземни, това естествено трябва да е суперсилата САЩ. Би било дръзко безочие, ако „посетителите” потърсят връзка другаде. Това би било в разрез с представата за света, която ежедневно се внушава на останалата част на човечеството. Светът би трябвало да се интересува от Америка, а не обратното. Да помислим за милиардите, прахосани вече от НАСА за сателити или за SETI (Програма за търсене на извънземни цивилизации). Би се получило неловко положение, ако извънземните не проявят никакъв интерес към подобни щуротии.
Така че те също „трябва” да се съобразяват, понеже в Америка става онова, което „движи света”. Би било чиста дързост, ако посетители от космоса кацнат на друго място и проявят интерес към друга група от населението или дори в страна, напълно изолирана от останалото човечество. Но се е случило точно това и то дори на два пъти.
Да, нашата книга обръща илюзорния свят с главата надолу. Събитието е не в Америка, а в Германия, а контактът се осъществява не от получаващ заплата от НАСА изследовател или правителството, а от един промишлен техник. При това не е със слузести чудовища, а с високи, стройни и извънредно красиви същества, които имат и нахалството да не се придържат към „правилата на играта” – говорят немски. На всичко отгоре те имат да кажат нещо, но далеч не това, което биха очаквали правителството на САЩ и Холивуд.
В нашия случай става въпрос за раса „хора”, готова да помогне, живееща в друга слънчева система и загрижена за жителите на Земята. Въз основа на факта, че в миналото си те са преживели и преодолели нещо подобно, те съвсем ясно разбират сложността на положението – а именно попадането в капана на третото измерение – „изгубването” ни в материалния свят.
И искат да ни подпомогнат в безутешността на настоящата глобална обстановка – невярващ в Бога, мръсен, изроден свят – казано накратко: нефункциониращ и на крачка от катастрофалния си край.
Но кои са съществата, които ни посещават?
Това ще узнаете от следващите страници. Настройте се да приемете, че тези извънземни биха могли да кажат и да предприемат нещо, което е в разрез с досегашната ви представа за света и школските мъдрости, запазили се в съзнанието ви. Може би няма да съответства и на това, което някои лицемерно биха нарекли „политически” или „генетически коректно” с езика на новите чуждици.
Преди да започнем, бихме искали да Ви запознаем с лицата, които ще водят разказа в следващите глави. Истинското ни намерение е да направим Ваше достояние и описаните в тази книга преживявания (при главите, които не са писани от мен, са посочени имената на авторите им).
Целта ни не е да насаждаме безпокойство, а да обогатим по един целесъобразен начин живота чрез тези отчасти съвсем нови аспекти и да дадем допълнителен импулс на настоящето повишение на честотата но земното магнитно поле и дължащото се на нея постепенно разширение на съзнанието.
Като по чудо получавахме всякаква помощ, включително и за написването на тази книга. С всеки изминал ден отново се потвърждаваше фактът, че всичко, което ние, хората, търсим и от което се нуждаем за да съществуваме, е в нас, че с мислите и действията си градим нашето собствено бъдеще.
Дълбоко в себе си ние носим непоклатимата вяра, че хората на Земята скоро ще осъзнаят това и благодарение на него ще разберат какъв е пътят, по който трябва да вървят в бъдеще.
Нашите мисли, нашите идеи и чувства идват от нас самите, извират от дълбините на душите ни, просто се появяват и ние вече знаем: „Това е истина!” – една от многото други. Съществуват множество малки истини, наредени сякаш в голям пъзел. И многобройните мънички частици от пъзела образуват общата картина. Ние притежаваме една от тях – другите някоя друга, и ако го осъзнаем, още повече ще се доближим до истината.
Чрез тази книга намираме едно от парченцата и със сигурност ще открием и други, ако продължим да работим целенасочено над себе си и вследствие на това ще се научим да разбираме живота си още по-задълбочено.
Възможно е в публикуваната тук информация да се съдържа някое късче, което да пасне на Вашия житейски пъзел. Възможно е да има и повече.
Желанието ни бе, въпреки авансово изречените срещу нас заплахи и всички неприятности, да подредим тези сведения, защото те са адресирани за всички, засягат конкретен въпрос и са свързани помежду си.
При цялото търсене на информации и знания, вниманието към ближния във вид на толерантност и търпение е много по-важно от огромното комплексно познание.
Проблемът на Земята днес не е липсващата «неизчерпаема енергия в свободно състояние», крайният ключ към загадката за появата на Хомо сапиенс или «философският камък» – проблемът е, че повечето от нас не са в състояние да изпитват любов, да я превърнат в основа и да общуват с ближния си водени от нея.
Ако разбираме тази форма на любов, то значи разбираме живота, разбираме онова, което мнозина от нас наричат «Бог» и като личности живеем в съответствие с целта на Сътворението.
Рано или късно ще ни се отдаде ''да се изравним с Христос по делата си'', защото да проявяваме обич на практика e наше наследство – нашата повеля. Няма път извън нея.
Пътят дотам е дълъг, но с постоянство всичко се постига. Въпреки целия ни натрупан опит ние отново съдим и претегляме, но се учим, още е още – или с езика на чуждиците: Leаrning by doing («Учим се от делата си»). Ако вече бяхме достигнали «Христовото съзнание», т.е. ако се отнасяме към ближния си, както Исус ни показа някога, може би тогава нямаше да сме тук на Земята – планетата на трудно поддаващите се на възпитание души.
Ние всички сме тук, за да се учим – от нас самите и едни от други, както и от космическите същества, които като «по-големи братя» могат да ни помогнат.
Семейство Файстле, на чиито приключения сега ще спрем вниманието си, са в началото на дълго пътешествие и току-що са започнали да си сътрудничат «разумно» с тези наши братя и приятели от един друг свят.
При това те са съвсем обикновени хора, извадени от «контекста» на истинския живот. Изложението им е просто и откровено, но е писано и от сърце. Може би това е причината точно те да осъществят контакт.
Следвайте и вие сърцето си, а не разума, защото той може само да асимира нещо, което вече познава. Следвайте усета си и имайте куража да последвате това, което се надига във Вас. Възможно е то да е Вашият «дял» от древното празнание, което си припомняте.
