Наивно изкуство - Марин Бодаков

Марин Бодаков:"Да си писател е граждански ангажимент"- интервю в Kafene.bg

„Наивно изкуство” е смела книга.
Тя назовава смъртта, любовта, раздялата. Непоносимото чувство на предателство и безпомощност, с което наблюдаваш как близък човек умира и не можеш да направиш нищо, за да спреш това. Поезия, която ранява и лекува. С всяка следваща страница – все по-сгъстена.
Здрава, остра, стабилна книга, на която ще се опираме много, много дълго време.

Мария Донева
http://mdoneva.wordpress.com/2011/05/03/naivnoizkustvo/

"Такава книга не можеш да напишеш, ако не си способен да отрежеш от петата си…
Но книга, обърната не към болката, а към горната земя. Книга на приетия и въздаден дълг. Докрай. Отвъд края. Един от изумително редките случаи, в които авторът има правото да не напише повече нищо – платил е цената. Докрай. Над края.

П.П. Дано не се възползва от правото си…"

Валентин Дишев

"Наивно изкуство": върховна поезия, която посвещава в живота на живота.

Илко Димитров

"Най-доброто от Марин досега, най-честното, от вътрешната страна на кожата."

Нева Мичева

"Въпросът – защо няма пряк път до тази поезия, защо да се пише такава поезия, която изисква, която трудно се отваря, която дори остава понякога неразгадана? Отговорът – за да се върне на поезията. Заради магичността, необяснимото, неназованото, това, което настройва вълните в нас с трептенето на тези извън нас."

Силвия Чолева, "Литературен вестник"

ЗА ЖИВОТА КАТО "НАИВНО ИЗКУСТВО"

"Книгата на Марин Бодаков "Наивно изкуство" е всъщност наратив в образи. Удивително пластична в словесното си тяло поезия, която с премерени, дори минималистични щрихи гради своя свят като сюжет на смъртта и живота..."

Валентина Маринова,Liternet

Иван Сухиванов за "Наивно изкуство"

"Заглавието на новата стихосбирка на Марин Бодаков бележи /не/ един ироничен оксиморон. Основният “герой”, струва ми се, е протичащото време и учудването на ставането-в-битието… Без/краят на историята, и повторяемостта на човешките стереотипи за “справяне с този живот”, може би единствен… "

Литературен клуб, Електронна публикация на 04. август 2011 г.