На друг език - Красимира Зафирова

Романът „На друг език“ навлиза в малко изследвани от българската литература области – това е eдна книга за първозданната сила на Словото и пътя към него.
Преплитането на магичното и реалното извежда текста на нивото на универсалното, което го прави достижим и подмамващо потаен едновременно.
Книгата е вълнуващо приключение за най-смелите; онези, които имат силата на духа и дързостта на сърцето да поемат по следите на една от най-големите загадки, стояли някога пред човека; загадка, в сравнение с която египетските пирамиди и НЛО-тата биха изглеждали като обикновени технически подробности – загадката на Словото. Кой, кога и къде е загубил ключа към същината му? И защо свръхсекретните организации, заели се с преоткриването на изначалния език, повече от всичко държат търсенията им да останат в тайна?
Без да разкрива напълно тайната, авторката смело изговаря думите за отваряне на вратата към нея.
Дали е разкрит великият код на думите? Всичко зависи от собствената ви сила.

Красимира Зафирова, която е автор на пет поетични книги, между които „Записки върху сняг” и „Правило 42”, и носител на редица национални литературни награди, сега ни поднася първия си роман („На друг език”) и отново „Настоява на дълбочината, на подтекста, на интелигентността, на освободеността, на хрумването, но и на една приглушена хуманитарно-социална и виталистична позиция. И в същото време е трезва и хирургически точна в припознаването на живия, протичащия живот. Не се притеснява от собствената си външно погледнато) енигматичност...”

Димитър Танев, сп. „Пламък”

"Предизвиква възхищение лекотата, с която авторката се движи както в стила на английския модернизъм (деликатното чувство за хумор и драматургичната поза в характерите и поведението на персонажите), така и в стила на охудожествената историчност и последователността при разкриването на детайлите.
От началото до края на даден абзац от романа, читателят може да премине през цялата митология на Месопотамия, да се запита какво е посланието на древните названия на богове и ритуали, да преразгледа епоса за Гилгамеш или да чуе по нов начин приказки от Андерсен, стихове от Башо, Уърдсуърд и дори от самата Красимира Зафирова.
За четенето на такъв роман се иска търпение, познание, но преди всичко читателско любопитство. Любопитство или склонност към разчитане на текст, който носи познание и едновременно с това го крие зад една пантомима от символи, лингвистични, етимологични препратки и неочаквана диалогичност."

Росица Ангелова,
"Думи за другите думи", http://geom-bg.com/?p=17573

В романа „На друг език” не липсва нито един от компонентите на успешните книги, появяващи се на световния пазар – тук има бляскава, неразработвана идея, сериозна, почти педантична работа с източниците, увлекателен наратив и най-важното – безспорен писателски талант.

Едни от най-изтъкнатите умове на планетата преди почти 200 години са сформирали ядрото на общество от посветени, следващи пътя на истинското познание; онова, от което намираме следи в свещените писания, разхвърляни по протежение на 5000 години. Това общество, базирано в САЩ и приело името „Нума” от години работи върху дълбоко засекретен план за преоткриване на изначалния, “истинен” език, който би се превърнал в най-мощното оръжие, съществувало някога. Случайна находка в интернет-пространството насочва вниманието на „Нума” към България, където те изпращат свой агент, натоварен със задачата да проучи доколко е голяма вероятността там да съществува подобна на тяхната организация – нещо, което би довело до опасно накланяне везните на наложеното статукво в неочаквана посока.
Красимира Зафирова умело ни превежда през морето от строго проследени, но останали необяснени факти и заедно с нея читателят акостира на брега на един съвършено нов свят, в сравнение с който пирамидите и НЛО-тата биха били само техническа подробност.
Като добавим към вълнуващия наратив и предоставеният ни от авторката скрупольозно съставен справочен апарат, съперничещ на този при Умберто Еко или Джойс, и бликащото неподражаемо чувство за хумор, ще видим, че пред нас се разтваря уникална и пленителна книга, каквато, смело можем да кажем, не се е появявала скоро... и не само на българския книжен пазар. Всяка страница от този роман е приключение на духа. „Всяка буква е огнище на творческа енергия.”
Книгата притежава също и едно рядко качество, което по определението на Сент Бьов е знак за това, че имаме насреща си истинско литературно събитие – това качество е четивността. Обръщаш страница след страница, воден от нарастващото желание да видиш какво има нататък. Събитията следват едно след друго, появяват се нови и нови тайни. Преплитането на магичното и реалното извежда текста на нивото на универсалното, което го прави полифоничен и примамливо достъпен едновременно.
Най-сетне у нас излиза книга, която и по замисъл и по изпълнение надхвърля всички национално и парадигматично зададени рамки и спокойно се разполага в мегапространството на общочовешките търсения.

Морис Оландер, „Археология на езиците”