Моят живот с Моцарт - Шмит, Е.-е.
Издателство Леге Артис отбелязва рождението и смъртта на Моцарт (27 януари 1756 – 5 декември 1791) с тази брилянтна изповед за трудностите на съзряването и силата на музиката. Авторът Ерик-Емануел Шмит е познат на читателите от други наши издания (Евангелие според Пилат и тетралогията Оскар и розовата дама/Г-н Ибрахим и цветята на Корана/Миларепа, четвъртата от която, Синът на Ной, се подготвя за печат), както и от представленията на негови пиеси в българските театри. Книгата е придружена от CD с 16 съвършени творби на Моцарт, които ще докоснат духа дори на онези, които по една или друга причина са се разминавали с гения на Моцарт. Една вълнуваща книга и вълшебна музика – какво повече!
Моцарт стана на 250, а музиката му, от жива по-жива, звучи у нас, за нас и около нас, без да е състарена дори с бръчица. Има някаква мистерия в нея: дали не извира от нечуваната свобода? Неизтребима е и легендата… Музиката на Моцарт е непрекъснато търсене на любов и обяснение в любов. Кой е създал най-красивите, най-сложните, най-фино нюансираните женски образи в музиката, ако не Моцарт? Кой е разбирал по-добре жената в цялото й разнообразие?
Лик, 02.2006
Цитати
Издателство Леге Артис отбелязва рождението и смъртта на Моцарт (27 януари 1756 – 5 декември 1791) с тази брилянтна изповед за трудностите на съзряването и силата на музиката. Авторът Ерик-Емануел Шмит е познат на читателите от други наши издания (Евангелие според Пилат и тетралогията Оскар и розовата дама/Г-н Ибрахим и цветята на Корана/Миларепа, четвъртата от която, Синът на Ной, се подготвя за печат), както и от представленията на негови пиеси в българските театри. Книгата е придружена от CD с 16 съвършени творби на Моцарт, които ще докоснат духа дори на онези, които по една или друга причина са се разминавали с гения на Моцарт. Една вълнуваща книга и вълшебна музика – какво повече!
Моцарт стана на 250, а музиката му, от жива по-жива, звучи у нас, за нас и около нас, без да е състарена дори с бръчица. Има някаква мистерия в нея: дали не извира от нечуваната свобода? Неизтребима е и легендата… Музиката на Моцарт е непрекъснато търсене на любов и обяснение в любов. Кой е създал най-красивите, най-сложните, най-фино нюансираните женски образи в музиката, ако не Моцарт? Кой е разбирал по-добре жената в цялото й разнообразие?
Лик, 02.2006
Изобщо не съм религиозен.
И все пак упорит, мелодичен и неумолимо нежен, ти ме принуди да се замисля. Защо празнуваш Рождество? – ме запита ти. За какво харчиш толкова пари? Отговорите достигаха до съзнанието ми и ме плашеха. От сутринта се чувствах добър, а сега откривах, че всъщност съм доволен единствено от себе си – изтривах егоизма, който бе водил поведението ми през годината, и с подаръци откупвах намеренията, които не ми бяха минали през ум, телефонните разговори, които не бях провел, часовете, които не бях посветил на другите. Вместо да грея от благородство, аз си купувах душевен покой. В беса ми към подаръците нямаше нищо евангелско: – една точна инвестиция, за да си спечеля добра репутация. Не желаех покой, освен своя собствен.
А ти ми напомняше, че празнуваме раждането на един бог, който говори за любов…
Тъй че, няма значение дали вярвам или не в този бог: щом си позволявах да чествам Рождество, трябваше поне да отдам почит на любовта…
Бях разбрал.
–––––-
За мен и вчера, и днес, Моцарт остава името, което опълчвам срещу света. Моцарт, или как човек да стане себе си… Ти беше моята тайна, а след това моят талисман…
Детството е страна, която прекосяваме, без да се усетим. И щом стигнем до границите й и се обърнем, вече виждаме гледката изцяло, но е твърде късно.
Човек вижда детството, щом излезе от него…
Детският дух идва с годините.
Детският дух идва късничко: той е грижа на старостта…
Какъвто и възторг да показва, човек винаги е притеснен на изложбите на бонзаи, боли го за тях, за орязаните им корени, за усуканите им клони, за залъганата им жажда, отблъсква го наложеното над природата насилие, изкривеното развитие, отвращава го палачът-естет, победил някой по-слаб от себе си…
Днес не знам дали Бог или Исус съществуват. Но ти ме убеди, че съществува Човекът.
Или поне заслужава да съществува.
