Монография „Генко Генков“ - Борис Данаилов
Генко Генков (1923 – 2006)Ако търсим необичайни явления в българския художествен живот през последните няколко десетилетия, вероятно една обективна оценка, характеризираща личността и творчеството на Генко Генков, би заела първото място. Спасителната несрета, в която той живее, е бронята, предпазваща го от санкции, а неуравновесеността на публичното му поведение предохранява зоната на творческата му свобода. И това е свободата на пластическия изказ, решителното преодоляване на натурната ограниченост, надскачане на правила, които тегнат като бреме над съзнанието у много автори. Името на Генко Генков, превърнал се в легенда за софийската бохема, е символ на отстояване на собствен пластически възглед. Заради дръзките му изказвания срещу конюнктурни явления е наричан „луд гений“. Неговите „акутни“ форми на поведение допълват аурата на твореца с характеристики, определяни като дисидентски.
Той създава предимно пейзажи – с ярък колорит и релефни повърхности. През годините експериментира с различни похвати и техники. През 70-те разработва възможностите на разнообразните материали, третира маслената боя като акварел, обработва повърхността с пясък или замества четката с нож. През 90-те използва пигменти, напомнящи керамична глазура. В неговия магнетичен изобразителен език могат да се открият отгласи от изкуството на постимресионизма и фовизма. Творчеството му промени представата за пейзажа в съвременното българско визуално изкуство.
Поредица „Съвременно българско изкуство. Имена“
