Мислителят или насаме с един живял
Вие сте насаме с една необикновена книга. Не съм от хората, които се чувстват задължени да посочат на другите, да им кажат и да им обяснят, че нещата са там, където се намират, точно там и в никакъв случай другаде. Изразявам се така, за да вляза в тон с автора, за когото за втори път пиша предговор, изненадан, че такъв автор има и че точно аз от критиците трябваше да се срещна с него.
„Мислителят или Насаме с един живял“ е произведение в което по много оригинален начин се разказва историята на един човек, който решава да се учи от грешките на другите хора за да не ги допуска и той, и чрез това да се превърне в „свръх човек“.
Бихме могли да наречем тази торба психологически „роман“, който е изграден от изповеди с вътрешно обединени фрагменти. Тя може да се чете като цялостно произ- ведение или пък като отделни разкази. Това дава възмож- ност да бъдат задоволени литературните интереси на всяка една читателска аудитория. Никъде по страниците є не са споменати имена на хора, държави или пък градове. Проблемите, които тя засяга могат да бъдат охаракте- ризирани като проблеми, които могат да съществуват във всяка една личност и във всяко едно общество. Стилът с който тя е написана се променя във всяка следва- ща част, така както „еволюира“ начина на изразяване на главния герой.
Не се боя да кажа, че тази книга, която на всяка своя страница предлага възможности пред способността ни да се удивляваме е едно начало, че с нея започва една традиция, една „доктрина“, или тя просто обозначава един нов начин на живот и на други нрави.
Една такава книга би трябвало да излезе от ръцете на някой от големите модерни есеисти във Франция, Ис- пания, Италия. И тогава ние бихме я приели като „свиде- телство на времето“.
Но тя не излиза от претоварения с книги кабинет, не излиза от ръката на мислителя, който държи на масата си големите томове на пресократиците или който е об- мислил църковните отци. Тази книга излиза просто от ръ- цете на един, който е живял.
Петър Георгиев – Рей се е задължил изключително много към литературата и към времето.
Всяка негова следваща стъпка може да ни изведе към нови и неподозирани истини за човешкото съществуване.
Владимир Свинтила 11 0ктомври 1996 София
