Мими - Николай Иванов Колев
През това време към компанията се присъедини Венета със съпруга си, небрежно нахлули спортни легинси. Откачиха два хубави дога и ги пуснаха на свобода.- Венче, как си? – запита Слави.
- Душата ми - неверница нетрайна,как пъшка под това ужасно бреме,в калта на глупостта безкрайна,спаси ме, мили, има още хляб във мене!
Венета беше артистка в Сатиричния. Слави я погледна възхитено и реши да ѝ влезе в тона: - Не се надявай, грешнице нещастна,на джентълменство в този свят,пътеката към рая е злокобно тясна,спасението получава само който е богат. Слави се наведе, извади от таргата под пейката две бири, отвори ги с отварачката, която висеше на врата му и ги подаде на Вената и съпруга ѝ. Венета пое бирата, целуна Слави по челото и каза с патос:
- Слави, обичам те!
Влечението към мъжа ми е нетрайно,но към теб влечението ми е безкрайно!
Обърна се към съпруга си, вдигна рамене и изстена.
- Нали чуваш как сърцето ми стене,това чувство по-силно е от мене!
И макар да ѝ познаваха номерата, всички прихнаха в радостен смях и ѝ се радваха, ръкопляскайки. Някои от кучетата им отговориха с радостно джафкане.
