Милионер по назначение - Теодора Колева
Навръх Нова година най-проспериращият бизнесмен в един провинциален град получава ревизионен акт за огромна сума. Свикнал чрез подкупи да решава финансовите си проблеми, Георги Асенов е убеден, че и този път ще се измъкне. За негова изненада в лицето на началника на данъчната служба разпознава някогашната си младежка любов Бистра Огнянова, известна със своята безкомпромисност към нарушителите. Двамата се изправят срещу възникналото отново взаимно привличане и противоположните си възгледи за живота. Скоро става ясно, че ревизионният акт е само началото на следващи един след друг финансови удари срещу Асенов. В тях се включват ръководителите на всички институции в града. Бистра разбира, че някой използва нейната принципност, за да смаже Георги чрез лостовете на държавата. Кой е този „някой“ и докъде е готов да стигне? Може ли една любов да оцелее, ако дори онези, които я изпитват, са против нея?Теодора Колева със своя увлекателен разказ създава пълнокръвна, мащабна и реалистична картина на живота ни в годините на прехода и поставя отново моралните въпроси, на които предпочитаме да не търсим отговори.
Думи на Марин Бодаков за романа „Милионер по назначение”
„Милионер по назначение” на Теодора Колева ни предоставя свят. Свят, който всеки един от нас, съобразно критериите си за приемливо и неприемливо, може да осмисли. За мен обаче по-голямото постижение на авторката, че тя създава цялостен, взаимносвързан свят.
До този български свят от последните десетилетия поне аз имам достъп преди всичко през медиите. Страниците за икономически новини и анализи ни запознават с различни елементи от мозайката на реалността. Страниците за криминални деяния – също. Невинаги пред нас са всички елементи от въпросната мозайка. Невинаги елементите са от една и съща мозайка. Невинаги изобщо става дума за реалност.
Това, което наричаме Голям Разказ, е невъзможно в медиите. Само романът може да ни даде усещането за цялост – а Теодора Колева споделя с нас причинно-следствените връзки на реалността, която за удобство наричаме Преход. Буксуващ Преход. Тя подрежда смисъла, който до добиваме от медийните руини, в цялостно литературно произведение. И внимателно подредените елементи – всеки равнопоставен на другия – ни предлагат българска картина, която е далеч по-страшна от картината, която ни дозират медиите. Постепенно разбираме защо сме отвратени. Разбираме връзката между богатството, бедността и способността ни да изграждаме смисъл. Постепенно от медийния миг потъваме в протяжността на класическата литература.
Именно поради усещането си за цялостен български свят аз вярвам на Теодора Колева – тя не съди своите персонажи, тя е умерена, когато говори за тях, тя е добронамерена, когато разговаря с тях. Именно нейната умереност способства да научим в какъв ненормален свят живеем. Разчовечен свят. Свят, в който едва ли не си морален по неволя – или принуда. Свят на упадък, към който бързо привикваш. Свят, в който добрите спират да се терзаят. Свят, в който параноичните сценарии изобщо не са параноични. Свят, в който не можеш да избираш между добри и лоши, а между лоши и лоши…
Нека го кажа още веднъж, Теодора Колева ни предоставя цялостна картина на престъпния произход на успеха у нас – както на икономическия успех, така и на политическия успех. През тотално разпознаваеми социални и психологически типажи тя ни показва провала на едно общество, неговия фалш, самото му непоправимо счупване. Нито вика, нито мънка, нито лъже, нито прикрива. Говори с гласа на добър, но много уморен човек.
За мен е особено важно, че този разказ не се разгръща на софийска сцена. Авторката ни показва в детайли трагикомедията на провинциалните икономически елити, техните комплекси, противоборства, партийни възходи и крушения, и отново спасения. До този момент ние обичайно четем брутални мачистки сюжети от жълтете павета – разказът за една данъчна началничка извън столицата може да ни донесе повече дълбочина в разбирането на събитията от 80-те години насам. Стига, разбира се, да имаме потребност от дълбочина.
Сензационната любовна история от книгата обаче е достатъчно приглушена от панорамата на ужаса как стигнахме дотук – и как може би вече е късно да станем отново добри… Някога Вера Мутафчиева говореше, че историята е литература. Днес бих я перифразирал, че икономиката е литература… Особено във всячески фалирала държава като нашата.
На финала ще си позволя едно смело сравнение. Някога „Тютюн” беше пренаписан, защото в БКП хората все пак четяха. Днес наследниците на БКП от ГЕРБ или ГНОМ, няма значение, не четат, те се готвят за избори – и книгата на Теодора Колева в това отношение, слава Богу, не е застрашена. А и Теодора няма да тръгне да я пренаписва.
Но поне аз ще давам на студентите си да четат „Милионер по назначение”, когато искат да получат свързано обяснение на икономическия провал и политическия възход на своите предшественици.
###
Тук можете да видите интервюто по време на представянето в София, осъществено по Канал 2 на БНТ: https://youtu.be/I-H16m9XeLg
http://bnr.bg/horizont/post/100733810/jurnalistat-teodora-koleva-izdade-svoata-vtora-kniga-i-parvi-roman
http://www.manager.bg/komentari/ikonomikata-mozhe-da-se-prevrne-v-literatura
http://m.standartnews.com/kultura-literatura/milioner_po_naznachenie_veche_e_na_pazara-342679.html
