Метро 2034 - Дмитрий Глуховски
2034 година.
Целият свят е в руини. Човечеството е почти
изцяло изтребено. Радиацията прави полуразрушените градове непригодни за живот.
А извън техните предели, според слуховете, започват безкрайни изпепелени
пустини и дебри от мутирали гори. Ала никой не знае със сигурност какво има
там.
Цивилизацията угасва. Спомените за някогашното
величие на човека обрастват с небивалици и се превръщат в легенди. От деня, в
който последният самолет се е откъснал от земната повърхност, са изминали
повече от двайсет години. Изядените от ръжда железопътни линии не водят
доникъде. Строежите на века, така и незавършени докрай, са се превърнали в
развалини. Радиоефирът е пуст и свързочниците чуват само унило виене, когато за
милионен път се настроят на честотите, по които някога са предавали Ню Йорк,
Париж, Токио и Буенос Айрес.
Минали са само двайсет години от момента, в
който това се случи. Но човекът вече не е господар на Земята. Създанията,
родени от радиацията, са приспособени към новия свят значително по-добре от хората.
Епохата на човека наближава края си.
С „Метро 2033” и неговите продължения „Метро 2034” и „Метро 2035”, както и с мащабния опус „Бъдеще”, Дмитрий Глуховски утвърди култовия си статус на един от най-добрите световни фантастични автори.