Меси - Ивете Жултовска-дарска
Описаната тук история на Лионел Меси е изпъстрена със забавни случки от живота на големия футболист и култовия клуб ФК „Барселона“, както и с много цветни снимки от живота на игрището и не само.Ивете Жултовска-Дарска е любител на футбола, фотографията и Тоскана. В продължение на седем години ръководи ТВ канала TVN Style. Има 9-годишен син. Именно неговата страст към футбола е причината да напише серия от книги за деца за техните футболни идоли.
Избрани страници и откъси от книгата:
ВЪВЕДЕНИЕ
Аржентина е красива и голяма страна в Южна Америка. Там има планини и ледове, море и плажове, тропически гори и широки равнини. Растат огромни кактуси, пасат лами, от козината на които се получава мека вълна. Тук се е родил папа Франциск I и един от най-известните футболисти в света – Диего Марадона.
Но не Аржентина искам да опиша. Искам да ви разкажа една история, която e започнала именно тук.
Това е историята на едно момче, което се е родило в аржентинския град Росарио и едва 13-годишно тръгнало по света.
Ще говорим за футбола, който момчето обожавало.
За огромния му талант и рядко срещана скромност.
За нечовешкото усилие, което положило, за да може да играе.
И накрая, за невероятния успех на момчето, но и за сълзите, които изплакало, а заедно с него и родителите му.
Макар на моменти разказът да звучи като приказка, уверявам ви, че историята е истинска. Всичко това наистина се е случило.
Ще ви разкажа за едно момче на име Лионел Меси.
Глава 1
БАБА СЕЛИЯ, ФУТБОЛНАТА ТОПКА И ЧЕТВЪРТИЯТ РОЖДЕН ДЕН, ИЛИ КАК ЗАПОЧНА ВСИЧКО
Един юнски ден на 1987 г. в семейството на г-н и г-жа Меси в Аржентина се появило на бял свят хубаво момченце. Родителите го нарекли Лионел, а на галено му викали Лео.
Семейство Селия и Хорхе Меси живеели в град Росарио и имали вече двама синове: седемгодишния Родриго и петгодишния Матѝас. Един от дядовците на бащата Хорхе бил роден в Италия и оттам емигрирал в Аржентина. Оттук идвала и италианската фамилия Меси, също като Кучитини, фамилията на майката на Лионел.
Селия и Хорхе били много добри и сърдечни хора. Таткото често се смеел на висок глас, а майката готвела най-вкусните спагети „Карбонара“ на света. Но най-важно от всичко било, че много, ама много обичали своите синове.
С три много шумни и вечно в рани момчета цялото семейство си мечтаело за малко момиченце. Затова момчетaта полудели от щастие, когато един ден родителите им ги извикали, а таткото със сериозно изражение на лицето казал:
– Е, момчета, избирайте име, защото скоро мама ще ви роди прекрасна сестричка.
И така на бял свят се появила малката Мария Сол.
Семейството водело скромен, но щастлив живот. Шестимата живеели в квартал „Лас Ерас“, в малка едноетажна къща, която таткото Хорхе построил веднага след сватбата. След раждането на Мария Сол майката на Лео напуснала работата си във фабриката. Бащата работел като ръководител в „Асиндар“, най-големия металургичен завод в Аржентина, и издържал семейството.
След училище по-големите братя, както почти всички момчета в страната, отивали да играят футбол. Когато можел, с тях ритал топка и таткото, който преди години играел като център в местния клуб „Грандоли“. Малкият Лео гледал с възхищение как баща му и по-големите му братя ритали и очите му блестели.
Когато дошъл четвъртият рожден ден на Лео, родителите тържествено му връчили подарък.
– Еха, топка! Кожена! С каквато играят истинските футболисти! – Момчето скачало от радост. – Първата ми истинска топка!
Малчуганът веднага изскочил навън, за да я покаже на приятелите си. Семейството не можело да повярва на очите си. Момченцето било най-дребното, но ритало най-добре от всички.
От този ден животът на малкия Лео се въртял само около футбола. Носел футболната си топка навсякъде, сякаш била залепена за краката му. Майка му постоянно викала:
– Лео, обядът е на масата! Къде пак тичаш? Колко пъти трябва да ти повтарям, оставѝ топката в стаята си. Виж, сложих на масата чиста покривка, а ти вече я изцапа. Отивай да се измиеш ръцете!
Майката мърморела, а бащата се смеел. Нищо не казвал за оплесканата покривка, защото знаел, че синът му приема топката като член на семейството.
На същата улица, на която живеело семейство Меси, живеела и лелята на малкия Лео, Марсела Бианкуки, заедно с мъжа си и двамата им синове. Леля Марсела била сестра на майката на Лео.
Двете жени се виждали всеки ден и си помагали в грижите за децата. През почивните дни семействата се събирали на тържествен обяд у бабата, която по италиански обичай живеела на една улица с дъщерите ѝ. Внуците обожавали баба Селия Кучитини, тя била прекрасен човек и изключителна домакиня. Семейство Меси и семейство Бианкуки направо умирали за нейните миланеза а ла наполитана – панирани котлети, запечени със сирене и домати.
Когато малкият Лео станал на пет години, баба Селия му казала:
– Е, Лео, всички казват, че имаш талант. Но само талант не стига. Време е да започнеш да се упражняваш, както трябва. Баба Селия те е записала в клуб „Грандоли”. Там с теб ще се занимава истински треньор. Малкият ми внук ще стане голям футболист.
Малчуганът чак подскочил от радост. Урааа! Мечтата му щяла да се сбъдне – да тренира в истинска футболна школа като братята си. Прегърнал баба си и изтичал да съобщи на останалите хубавата новина.
Няколко дни по-късно бабата завела Лео на първата тренировка по футбол в живота му. Момчето запомнило този ден завинаги.
Със сигурност неведнъж сте виждали какво прави порасналият Лионел, когато вкара гол. Поглежда към небето и вдига нагоре двата показалеца на ръцете си. Днес целият свят познава този характерен жест на футболиста. Знаете ли защо го прави? Така посвещава своите голове на покойната си вече баба. Прави го в чест на онази първа тренировка. И на всички следващи тренировки, на които е ходила с него Селия Кучитини.
