Мери - Арис Фиоретос
Брутална история за живот във военна диктатура.
Годината е 1973 г., въпреки че не е споменато пряко в романа. Студентите са окупирали Атинската политехника в продължение на три дни. Бунтът е потушен със сълзотворен газ, но въпреки това е смятан за началото на края на хунтата, която пада девет месеца по-късно. Протестите навлизат в третия си ден, а Мери е на път да се срещне с Димос, чийто глас ехти от високоговорителите. Тя иска да му каже, че е бременна, че детето е негово, но не успява. Военните са призовани да настъпят и Мери е арестувана за подривни действия. Тя е държана тринайсет дни в скандалната щабквартира на полицията, мястото с Небето и Минус две.
„Няколко имена, това е всичко. Тогава няма да имате нужда от крила, за да напуснете това място.“ Но Мери е твърда: тя не трябва да говори. Докато никой не знае какво носи в утробата си, те не могат да я принудят да даде ничие име, дори своето собствено.
Като наказание тя е изпратена на остров с бивш затворнически лагер заедно с още пет жени и малко момче – нейната съкилийничка Зоуи, Фани и петгодишния и син Йосиф, Рита и Принцесата на нервите, както и Юлия, възрастна жена, която е оцеляла две предишни присъди на този остров затвор. От студената къща, в която са настанени, има изглед към гробището на острова с гробове, останали от гражданската война. Това е мястото, където Мери пише историята си.
Жените трябва да почистват в подготовка за пристигането на нови затворници. „От този момент нататък сте собственост на държавата“, ги поздравява комендантът на лагера, а след това определя Юлия като лидер на групата. Тяхното съществуване е уязвимо, солидарността е единственото нещо, от което зависи оцеляването им. В крайна сметка, остава само един въпрос: кой решава дали един живот да продължи, или не?
АРИС ФИОРЕТОС, роден през 1960 г. в Гьотеборг, е шведски автор и преводач. Учи в Стокхолмския университет и в университета в Йейл. От 2001 г. е преподавател по литература и от 2010 г. е професор по естетика в Университета Södertörn. Превежда Фридрих Хьолдерлин и Владимир Набоков на шведски език. Фиоретос получава много награди, сред които голямата награда „Де Нио“, наградата „Келгрен“ от шведската академия и др. Номиниран за наградата „Август 2015“ за последния си роман „Мери“.
„Притеглянето е незабавно. Фиоретос пише с такава сръчна проза, че всеки порив на вятър, всяко плесване на гълъбови крила, всеки климатик и цигара са очертани с пулсиращо движение…“
Victor Malm, Expressen
Невъзможно е да не бъдем дълбоко докоснати от подробните, но ярки описания на това какъв би могъл да бъде животът за някой, който през 70-те години на миналия век е станал затворник на гръцката военна диктатура. Всичко е изобразено по начин, който прави почти невъзможно да спрете четенето… „Мeри“ е един от най-силните шведски романи…
Clemens Altgård, Norra Skånes Tidningar
„Всякакви прилики с действителни места и лица са неволни; факти и исторически събития са променяни, когато сюжетът го е налагал. Независимо от това, онези, които се интересуват от съвременна история, могат да разпознаят някои обстоятелства. Например студентите от Атинската политехника се разбунтуваха срещу военната диктатура през ноември 1973 година. След три денонощия бунтът беше потушен, но все пак постави началото на края за хунтата, която държеше властта след „националната революция“ от април 1967 година. Седмица след това правителството беше преобразувано. Нов „силен мъж“ оглави разузнавателната служба. През следващите девет месеца, преди падането на хунтата на 24 юли 1974 година в резултат на Кипърския конфликт, репресиите се увеличиха и поне един от затворническите острови, закрити след международен натиск, отново отвори врати.“
