Машини за любов - Момчил Николов
Книга първа от трилогията Кръглата риба
„Той трябваше да бъде разбивач на женски сърца. Трябваше да бъде еротоман. Еротоман – естет. Ценител на женската красота. Способен да глези любовта, без да я наранява. Никога да не настоява и никога да не бърза. Да разбърква душевния свят на жената. Да я накара да изрича собствените му желания на глас. Да не казва никога „обичам те”. Да предлага шеметна страст за ума. Да бъде перверзен в желанията си. Да създава болезнена зависимост от себе си. Да показва на жената как да бъде жадна. Да я лиши от любовта и по този начин да я научи да обича. И накрая – да съумее да се измъкне от нея с такава нежност, че тя да си въобрази, че именно на нея най-напред й е омръзнало. Той трябваше да бъде съвършената машина за любов.”
"Често се взирам се в лицата на непознати хора и се опитвам да отгатна какви са били преди животите им да ги обработят до хипнотичното състояние на почти постоянна, неясна и мъчителна скръб. Иска ми се да ги видя като деца, когато светът е бил млад за тях. Когато всичко е предстояло, било е красиво и загадъчно, а животът им се е търкаляла като топка пред тях. Защо не са уловили топката ? Защо са я оставили да им се изплъзне? Защо са се повредили?
Възможно ли да бъдат поправени? Да получат обратно всичко това което са загубили? Белезите от миналото да бъдат заличени и те да заживеят в един миг извън Времето - съвършен и изпълнен с цялото загубено през годините щастие.
За това написах тази книга и я озаглавих Машини за любов. Заради мечтите, копнежите и любовта, които оставяме да се изплъзнат, защото изглежда прекалено лесно да бъдат уловени. Машини за любов е първата част от трилогията Кръглата риба, с която, за добро или лошо се занимавам от седем години насам.
Когато през 2005 година, написах една малка книжка на име” Горният етаж и лекомислено я обявих за последна част на трилогия, нямах представа какво ме чака. Не знаех, че това е само върха на нещо скрито дълбоко в мен. През 2008 година от там, от дълбините на въображението ми изплува, едно дълбоководно чудовище - хищно, могъщо, апокалиптично; една адска конструкция от идеи и теории. Кръглата риба.
С Машини за любов историята едновременно свършва и започва. Свършва за човекът, който я е писал и започва за човека, който ще я прочете.
След почти хиляда страници, десетки герои и сюжетни линии, стотици възможности, между които писателя избира съм сигурен, че литературата е паралелен свят и симулация на Живота. В тази симулацията понякога може да срещнем самите себе си.Такива, каквито сме били, или такива, каквито ще бъдем. Ние, повредените машини за любов."
Момчил Николов