Мария Магдалина и Светият Граал - Маргарет Старбърд
Теологичните вярвания на Маргарет Старбърд са дълбоко разклатени, когато прочита Holy Blood, Holy Grail ("Света кръв, свети Граал") - книга, която дръзва да издигне идеята, че Исус Христос е бил женен за Мария Магдалина и че техните наследници продължават неговата свята кръвна линия в Западна Европа. Шокирана от подобна ерес, тази римокатолическа изследователка се заема да я обори, но вместо това открива нови и убедителни доказателства за съществуването на съпруга на Исус - същата енигматична жена, която го е миропомазала със скъпоценното миро от нейния "алабастров съд".В провокативната си книга Старбърд извлича заключенията си от задълбочено изследване на историята, хералдиката, символизма, средновековното изкуство, митологията, психологията и самата Библия. "Мария Магдалина и Светият граал" е търсене на забравената женственост - с надеждата, че нейното завръщане ще помогне за възстановяването на баланса на планетата Земя.
"Маргарет Старбърд търси истината, а не защитава доктрината. Тя признава, че ортодоксалността е такава, защото е спечелила, а не задължително защото е вярна. Тя иска да възстанови дълго потисканата, а често и натъкващата се на емоционално противопоставяне женствена страна на разказа за Христос. Книгата й представлява вдъхновяващ разказ, впускащ се в области на мисълта, които отдавна са пренебрегвани. Магдалина, Великата Мария, се появява с нова сила." - Джон Шелби Спонг, епископ на Епископалната църква и автор на Born of a Woman ("Роден от жена")
"Този вдъхновяващ и смел разказ е свеж поглед към истинското значение на Светия граал и дефеминизацията на ранната църква и представя някои шокиращи разкрития, които могат завинаги да променят начина, по който възприемаме християнството." - списание Nexus
Маргарет Старбърд има магистърска степен от Университета на Мериленд и е учила в университета "Кристиян Албрехт" в Киел, Германия, както и в Теологическото училище към университета "Вандербилт". Втората й книга е The Goddess in the Gospels ("Богинята в евангелията").
Съдържание
Благодарност 9
Предговор 11
Предисловие. 19
Мириам от градината 26
1. Изгубената невеста 47
2. Младоженецът 60
3. Царската кръв и лозата 76
4. Пробуждането от ХІІ век 96
5. Реликви на Скритата църква 125
6. Еретичните художници и техните символи 158
7. Еднорогът и жената 177
8. Невестата във фолклора и легендите 191
9. Пустинята ще разцъфти 206
Епилог: Свещеният съюз 235
Литература 239
Индекс 244
За авторката 252
Благодарност
Искам да благодаря на семейството и приятелите ми, които ме подкрепяха и насърчаваха, особено на съпруга ми, на нашите пет деца и на родителите ми, които страдаха заедно с мен по време на тежките родилни мъки на тази книга. Те бяха част от търсенето от самото начало.
Много приятели са непрестанен източник на любов и вдъхновение, особено Мери Бибън. Без нейната помощ тази книга нямаше да бъде написана. В продължение на почти двадесет години тя е моя духовна родственица – учител, критик и приятел. Именно тя ме научи да опитомя известна част от собствената ми ориентация към „Логоса“ и да подхранвам моята „изгубена женственост“. Бих искала да Ј благодаря за нейната съпричастност в моето търсене на Изгубената невеста.
Сю Герингър, Ан Рекуа, Санди Шнайдер и Мери Финдли също споделиха приключението. В началото изобщо нямахме представа къде ще ни заведе Божието слово. Когато за пръв път срещнахме Черната мадона през 1978 г., не познавахме дълбините, които ще трябва да проумеем в търсенето на пренебрегвания женски аспект на Бога. Тя трябваше да ни води за ръка в тъмната нощ и в пустинята, преди да можем да разберем, че ортодоксалното ни виждане за Бога е непълно. Сега Ј благодаря за съкратения път, който прехвърли мост над бездната.
Мтого хора са ми помагали, като са чели ръкописа и са правили конструктивни коментари. Искам да благодаря най-вече на майка ми, Маргарет Ленард, на приятелката ми Мери Бибън и на редакторите ми Барбара Хенд Клоу, Бранд Морган и Барбара Дьорн Дрю от Bear & Company за внимателните им критики и щедрите подаръци от време и съвети. Високо ценя техните предложения. Искрени благодарности и на художествения директор от Bear и дизайнер на книгата Анджела Уърник, както и на Лий Лоусън за вдъхновената Ј картина за корицата. Никой не е имал по-лоялни и по-чудесни спътници в пътуването от мен.
Предговор
В една от най-просветляващите и драматични срещи в човешката история Исус казва на Пилат: „Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми“. А отговорът на Пилат е: „Що е истина?“.
Пилат знае, че Исус не е извършил никакво престъпление, но въпреки това го осъжда да бъде разпънат на кръста. „Истината“ за невинността на Исус блести в очите на Пилат, но той я пренебрегва. Вместо това се съсредоточава върху силите, които се изправят пред него – властта на Цезар и властта на Храма. Пилат жертва живота на Исус и истината, за да се предпази от религиозните и политическите сили, които го заплашват.
От тази среща трябва да научим един труден, но изключително важен урок: истината не се определя от политическата власт, нито от религиозната вяра. Исус не е виновен за някакво престъпление просто защото властите на Храма и присъдата на Пилат обявяват, че е, точно както Слънцето не се върти около Земята просто защото католическата църква в продължение на векове е обявявала, че е така. Истината не се определя от човешкото желание, нито по човешки декрет. Истината е хармонизацията на човешкия разум и сърце с онова, което е.
Изглежда необходимо тези неща да се кажат, защото твърде често властта, преобладаващото мнение и традицията се приемат като синоними на „истина". Учението на римокатолическата църква за Светото семейство е впечатляваща илюстрация на това. Според това учение Йосиф никога не е имал съпружески отношения с жена си; Мария ражда само едно дете – Исус, и е девствена дори по времето на смъртта си, а Исус никога не се е женил.
През дванадесетте години католическо училище плюс допълнителни двадесет и три години йезуитско и свещеническо обучение бях запозната с това обрисуване на Светото семейство. Потопена в тази традиция и подкрепяна от идеята, че „при Бог всичко е възможно“, щастливо приемах това изображение като напълно съответстващо на уникалността на Божиите откровения. С тази умствена нагласа гледах на всяко оспорване на девствеността на Мария, Йосиф или Исус като на сериозно оскърбление. Точно като Маргарет Старбърд, която беше отвратена и разтърсена до основи от тезата, че Исус е бил женен, разглеждах ученията на църквата за целомъдрието на Светото семейство като свещена „истина“.
След десетгодишни изследвания върху историческия произход на църковните закони относно свещеническия целибат, най-накрая осъзнах, че сериозна предубеденост, да не казвам невроза, просмуква нагласите на църквата към съпружеската интимност. Тази предубеденост, възникваща в гностицизма и манихейството, е оставила кънтящото послание, че съпружеската връзка в най-добрия случай е едва търпима, а в най-лошия – греховно увековечаване на злото в света.
Марсион, един от най-убедителните гностични християни, позволява кръщението и причастието само на девици, вдовици и женени двойки, които са се съгласили да се въздържат от секс. Последователите му разглеждат природата като зла и тъй като не искат да изпълват Земята с още повече зло, се въздържат от брак. Юлий Касиан – друг гностик – твърди, че мъжете заприличват на зверове по време на половия акт и че Исус е дошъл на Земята, за да им попречи да се сношават. Св. Амброуз разглежда брака като „унизително тегло“ и подканва всеки, който мисли да се жени, да внимава за връзката и робията на съпружеската любов. Тациан смята, че половият акт е изобретение на дявола и е убеден, че християнският живот е „немислим извън границите на девствеността“. Августин казва, че нищо не сваля „мъжкия ум от висотите така, както женските милувки и онова съединяване на телата, без което човек не може да има съпруга“. Свети мъченик Юстин е толкова подозрителен към съпружеската интимност, че не може да си представи Мария като сексуално заченала Исус; той твърди, че тя трябва да е заченала, докато е била девица. Ориген, който вярва, че Исус е дал обет за пълна непорочност, смята, че той се е кастрирал.
Това подозрение към брачната интимност е толкова дълбоко вкоренено, че църквата – започвайки от ІV век – приема закони, които забраняват на женените свещеници да имат сношения със съпругите си или да стават бащи. Когато женени свещеници отказват да се подчинят на тези нехристиянски и неетични закони, започват да се налагат все по-сурови санкции, включително глоби, публичен бой, хвърляне в затвора, освобождаване от свещеническия пост, анулиране на всички бракове на свещеници и папски директиви, нареждащи съпругите и децата на свещеници да бъдат арестувани като роби на църквата.
Моето събуждане за тази сексуална невроза в църковното учение и закони ме разтърси дълбоко. Възможно ли е тези изкривени нагласи към съпружеската интимност по някакъв съществен начин да са способствали за оформяне на ученията на църквата за Светото семейство? Възможно ли е презрението на църквата към половия акт да е довело до описание на Исус, Мария и Йосиф, което е невярно? Ами ако в действителност Исус не е бил единственото дете, родено от Мария? В такъв случай няма ли самата Мария да е засегната, ако се разглежда като майка-девица на едно-единствено дете? Няма ли това да е отрицание на другите Ј деца и обида за истината за интимната Ј любов към съпруга Ј? Няма ли това да е огромна вреда за християнската вяра?
В Евангелието на Матей се казва: „И когато Той още говореше на народа, майка му и братята му стояха вън и искаха да приказват с Него". Марко 3:31 разказва: „И дойдоха майка Му и братята Му и, като стояха вън, пратиха при Него да Го викат“. Лука 8:19 обявява: „И дойдоха при Него майка Му и братята Му, и не можаха да се приближат до Него поради народа“. Матей 13:55–56 гласи: „Майка Му не се ли казва Мария, и братята Му – Иаков и Иосия, Симон и Иуда? И сестрите Му не са ли всички между нас?“ А Марко 6:3 гласи: „Не е ли Той дърводелецът, Марииният син, брат на Иакова, Иосия, Иуда и Симона? И не са ли тук между нас сестрите Му?“ Св. Павел в Първо послание до коринтяни, 9:5 казва: „Нима нямаме власт да водим със себе си сестра, жена, както и другите апостоли и братята Господни и Кифа?“. Това свидетелство от светите книги прави много трудно приемането на неоснованото на Светото писание твърдение на църквата, че Йосиф и Мария не са имали други деца освен Исус и че техният брак е бил абсолютно непорочен.
Мария не е девствена майка на едно-единствено дете просто защото учението на църквата казва, че е такава. Има истина по отношение на нейното потомство и съпружеските Ј отношения с Йосиф. Именно заявяването на тази истина ги почита. Ако Мария е имала няколко синове и дъщери, както очевидно свидетелства Светото писание, тогава не Ј засвидетелстваме уважение и почит, като вярваме или твърдим, че е родила само едно дете и че е умряла като девица.
По същия начин Исус не е спазвал обета за безбрачие само защото църквата учи, че е. В Светото писание няма нищо, което да доказва, че Исус е бил женен, но пък и няма нищо, което да свидетелства, че не е бил женен, нито пък че е дал обет или клетва да не се жени.
Еврейският учен Бен-Корин представя „верига от индиректни доказателства“ в подкрепа на убеждението си, че Исус е бил женен. По времето, когато той е живял, юдейството е разглеждало брака като осъществяване на Божията заповед „да сте плодовити и да се множите“. Лука 2:51–52 сочи, че Исус, покорявайки се на родителите си, „преуспяваше в мъдрост и възраст и в любов пред Бога и човеците“. Бен-Корин твърди, че е било много вероятно родителите на Исус – какъвто е бил обичаят – да са му потърсили подходяща съпруга, и че Исус – като всеки млад мъж, а особено такъв, който е изучавал Тората – се е оженил. Нещо повече, ако Исус не е бил женен, съвсем сигурно е, че е щял да бъде укорен за този пропуск от онези фарисеи, които са му се противопоставяли. А св. Павел, представяйки причините за подкрепяне на ценността на безбрачието, несъмнено би цитирал собствения живот на Исус. Св. Павел обаче не го прави. Следователно, Бен-Корин заключава, Исус е бил женен.
От друга страна, човек трябва да попита: ако Исус е бил женен, защо в Светото писание това не се споменава и не се дава името на съпругата му? Отговорът на Маргарет Старбърд на този въпрос е, че физическата заплаха за живота на съпругата му е била достатъчно основателна причина да се изключи името на жена му от всички тогавашни писмени документи. Това обяснение е много правдоподобно, особено в светлината на жестоките преследвания на най-ранните последователи на Исус. Тя продължава, за да каже: „Не мога да докажа, че Исус е бил женен или че Мария Магдалина е била майката на детето му... Мога обаче да потвърдя, че това са принципи на ерес, широко поддържана в средновековието, че останки от тази ерес могат да се открият в многобройни произведения на изкуството и литературата, че тя е яростно атакувана от йерархията на установената църква в Рим и че е оцеляла, независимо от безмилостното преследване.“
Поставянето под съмнение на догмите на вярата може да е изключително трудно и плашещо, особено когато имаме работа в емоционално заредения въпрос за сексуалната идентичност на Светото семейство. Много по-удобно е да приемем официалното учение и традицията като единствената истина. Макар че католическата църква е правила многобройни и изключително положителни приноси за развитието на духовността и цивилизацията, нейната нагласа към сексуалността е демонстрирала сериозни недостатъци. Ако тези недостатъци са създали неверен образ на Исус, Мария и Йосиф, тогава на плещите на съвестните християни лежи отговорността да направят всичко възможно да открият истината за Светото семейство. Такова търсене несъмнено ще изисква жертви и ще изложи търсещите на злоупотреби и присмех. За това поклонение са нужни добродетелите смелост и дълбоко уважение към истината, тъй като пътуването е изпълнено със заплахи, изкушения и измами.
Тази книга е смело изследване на изключително деликатен въпрос. Тя се опитва да открие смисъла на Светия граал и да възстанови изгубената невеста на Исус. Дали Исус е бил женен или не, предстои да се докаже, а самата авторка признава, че собствените Ј открития, колкото и да са информативни и съществени, не доказват нейната теза. Докато църквата не успее да представи истинско доказателство, че Исус е бил безбрачен обаче, онези, които търсят с ума, сърцето и душата си истината за Исус и неговото семейство, не бива да предизвикват страх или презрение, а да бъдат поздравени.
Преп. д-р Теранс А. Суийни
Шърман Оукс, Калифорния
януари 1993 г.
Преп. Теранс А. Суийни, автор на A Church Divided („Разделена църква“) и What God Hath Joined („Към какво се присъедини Бог“), има магистърска степен по комуникационни изкуства и докторска степен по теология и изкуство.
Предисловие
Институционалното християнство, което е подхранвало западната цивилизация в продължение на почти две хиляди години, може би е било изградено върху гигантски дефект в доктрината – теологичен „Разлом Сан Андреас“: отричането на женственото. От години живеех с мъглявото чувство, че има нещо дълбоко погрешно в моя свят, че твърде отдавна женственото в нашата култура е било презирано и обезценявано. Едва през 1985 г. обаче се натъкнах на документирани доказателства за опустошителен разлом в християнската история. По препоръка на близък приятел, който познаваше силния ми интерес към юдео-християнските свещени книги и произхода на християнството, през април 1985 г. прочетох една книга, озаглавена The Holy Blood and the Holy Grail („Светата кръв и свещеният Граал“), която в САЩ беше публикувана като Holy Blood, Holy Grail („Света кръв, свети Граал“). Честно казано, бях ужасена.
Първото ми впечатление от Holy Blood, Holy Grail беше, че авторите Майкъл Бейджънт, Ричард Лий и Хенри Линкълн несъмнено са сбъркали. Книгата им, изглежда, граничеше с богохулство. В ядрото Ј беше предположението, че Исус Христос е бил женен за „другата Мария“, откривана в евангелията. Тя е наречена „Магдалина“, жената, изобразена в западното изкуство като носеща алабастровия съд – светицата, която църквата нарича разкаяла се проститутка. Бях не просто шокирана от това предположение, аз бях съсипана. Как е могла църквата да не спомене това, ако е било вярно? Такова важно твърдение не би могло да се пренебрегва в продължение на цели две хиляди години църковна история! Въпреки това доказателствата, събрани от авторите на Holy Blood, Holy Grail, подсказваха, че истината е била безмилостна потискана от Инквизицията в продължение на векове.
Аз съм вярна дъщеря на римокатолическата църква и незабавно приех, че авторите на еретичната книга са сбъркали. Тяхната централна теза обаче – че Исус е бил женен – не ми даваше покой. Бях обзета от нея. Ами ако това е било вярно? Ами ако Мария Магдалина, съпругата на Исус, някак си е била изтрита от историята и едва прохождащата тогава църква след това е продължила да се развива без нейното нежно присъствие?
Разсъжденията върху последствията от тази ужасна загуба за църквата и за човечеството за мен станаха непоносими. Обляна в сълзи, аз се молех за тази еретична версия на евангелието. Знаех, че трябва да открия истината. Въоръжена с академична подготовка по сравнителна литература, средновековни изследвания, лингвистика и богословие, изсуших сълзите си и се заех да изследвам ереста, приемайки, че скоро ще мога да оборя нейните принципи. Книгата беше докоснала множество области от собствения ми специален интерес и експертни познания: религия, средновековна цивилизация, изкуство, литература и символизъм. От години преподавах богословие и религиозно възпитание, така че познавах терена.
В началото смятах, че развенчаването на ереста ще е проста работа. Отидох директно при картините на художниците, споменати от авторите на Holy Blood, Holy Grail като тайни съюзници на ереста за граала. Изследвах символите в тези творби, съпоставяйки ги с водните знаци на албигойците (еретици, които процъфтяват в Южна Франция около 1020–1250 г.), които бях открила преди години в едно озадачаващо произведение на Харолд Бейли, озаглавено The Lost Language of Symbolism („Загубеният език на символизма“). Бях разстроена, когато открих, че произведенията на тези средновековни художници съдържат очевидни препратки в подкрепа на ереста за граала. Неспособна да оборя ереста въз основа на техните произведения, продължих моето търсене.
Изследванията ми в крайна сметка ме потопиха дълбоко в европейската история, хералдика, ритуалите на франкмасонството, средновековното изкуство, символизма, психологията, митологията, религията и юдейските и християнските свещени книги. Навсякъде, накъдето погледнех, откривах доказателства, че женственото е изгубено или отречено в юдео-християнската традиция, както и че са правени различни опити да се възстанови Невестата до нейния някога тачен статус. Колкото по-дълбоко се ангажирах с материала, толкова по-очевидно ставаше, че в теориите, издигнати в Holy Blood, Holy Grail, има истинска, реална стойност. Постепенно открих, че съм спечелена за централните тези на ереста за граала – теорията, която се бях заела да оборя.
При трупането на материал за тази книга действах от позициите на допускането, че няма дим без огън. Когато толкова много доказателства от толкова много разнообразни източници могат да се съберат, за да се свидетелства в полза на една-единствена хипотеза, има основателна причина тази хипотеза да се приема на сериозно. Следователно лесно би могло да има известна истина в слуховете, които са упорствали в продължение на две хиляди години, излезли на повърхността наскоро за всички нас във филмовите варианти на Godspell („Божие заклинание“), Jesus Christ Superstar („Исус Христос суперзвезда“) и The Last Temptation of Christ („Последното изкушение на Христос“) – филми, които изобразяват взаимоотношенията на Исус и Мария Магдалина като връзка със специална интимност и значение.
Разбира се, не мога да докажа, че принципите на ереста за граала са верни – че Исус е бил женен или че Мария Магдалина е майката на детето му. Не мога дори да докажа, че Мария Магдалина е жената с алабастровия съд, която е миропомазала Исус във Витания. Аз обаче мога да потвърдя, че това са убеждения на ерес, в която широко са вярвали през Средните векове, че остатъци от ереста могат да се открият в многобройни трудове на изкуството и литературата, че тя е била яростно атакувана от йерархията на установената Римокатолическа църква и че е оцеляла независимо от безмилостните гонения.
Ереста, която е поддържала жива другата версия за живота на Исус, била безмилостно преследвана, съдена и осъждана на унищожение. Историята за Светия младоженец/Цар на Израил се оказва твърде опасна дори за Инквизицията. Тя продължава да се появява отново и отново като силна лоза, която се разпространява под земята и след това излиза на повърхността. Появява се на места, на които Инквизицията и Истаблишмънта не могат да я изкоренят – в народните приказки в Европа, в нейното изкуство и литература – винаги скрита, често кодирана в символи, но вездесъща. Тя поддържа живи надеждите за Давидовата кръвна линия, която често е била наричана „Лозата".
Има няколко възможности по отношение на тази ерес за брака на Исус. Може би тя е вярна и е оцеляла, защото привържениците Ј не само са вярвали, но са знаели, че е вярна (вероятно чрез някакво доказателство, например прословутото „съкровище на тамплиерите“ под формата на автентични документи или артефакти) или тя е била разпространявана в опит да се възстанови изгубеният женствен принцип в християнската догма, която е недвусмислено дисбалансирана в полза на мъжественото.
Това възстановяване на баланса на противоположностите, основата на класическата философия, трябва да е било разбирано като необходимо за благополучието на цивилизацията. Култът към женственото процъфтява в Прованс през ХІІ век. Едновременните опити на еврейските кабалисти да възстановят Lady Matronit като загубената съпруга на Яхве в юдейската митология са свидетелство за факта, че такова възстановяване на женственото се смята за важно, всъщност за жизненоважно. Подобно движение е в ход днес в западния свят, прониквайки в юнгианските изследвания в психологията, азиатското разбиране на ин/ян и съзнанието за богинята. Съществени са и многобройни съвременни появи на Дева Мария – „Богородица, Царицата на мира“ – единственият образ на богиня, разрешен в християнството, и нейните икони, които са били виждани да ронят сълзи в християнските църкви по целия свят. Тези явления са широко отразявани в медиите през последните години. Църквата не може да твърди, че няма послание. Дори камъните зоват! Презираното и забравено женствено умолява да бъде признато и прегърнато в нашата съвременна епоха.
Загубата на женственото е имала катастрофално въздействие върху нашата култура. Мъжете и жените са дълбоко наранени, докато второто хилядолетие на християнството се приближава към края си. Даровете на женственото не са били напълно приети или оценени. Междувременно мъжественото, фрустрирано от неспособността да канализира енергиите си в хармония с добре развитото женствено, продължава да води с меч в ръка, размахвайки безразсъдно оръжия, често избухвайки в насилие и разрушение.
В древния свят балансът на противоположните енергии е разбиран и тачен. В съвременния свят обаче доминират мъжките атрибути и нагласи. Малка е крачката от почитането на силата и славата на мъжкия/слънчевия принцип към „преклонението към сина“: култ, който твърде често създава разглезен и незрял мъж – гневен, фрустриран, отегчен и често опасен. В крайна сметка, неспособно да се интегрира с „другата си половина“, мъжественото прегаря. Крайният резултат от обезценения женски принцип не е просто замърсяване на околната среда, хедонизъм и яростна престъпност: истинският край е холокостът.
Тази книга е изследване на ереста на Светия граал и е аргумент за възстановяването на съпругата на Исус въз основа на съществени косвени доказателства. Освен това тя е търсене на смисъла на Изгубената невеста в човешката психика с надеждата, че нейното връщане в нашата парадигма за целостта ще ни помогне да изцелим пустошта.
В тази книга съм описала резултатите от личното си търсене на Изгубената невеста в християнската история. Опитах се да обясня как тя е била загубена и колко опустошителна е била тази загуба за западната цивилизация. Опитах се и да си представя какво би станало, ако Невестата бъде възстановена в парадигмата.
Годините, които прекарах в изследване на този материал, си взеха своето. Не приех историята с леко сърце. Борих се с материала в тази книга, мъчейки се да му придам форма и съдържание. Трудът ми беше дълъг и труден. От време на време се страхувах, че това ще преобърне възгледите ми. Доктрините, в които вярвах по отношение на вярата, трябваше да бъдат изкоренени и отхвърлени, и нови убеждения трябваше да се изковат и да им се позволи да пуснат корени. Цялата римокатолическа рамка на детството ми трябваше да се разглоби, за да разкрие опасната грешка в основата Ј и след това системата от убеждения внимателно да се построи отново, след като пукнатината е била затворена. Процесът ми отне седем години. На някакъв етап се отказах да бъда аполог на доктрината и поех към търсене на истината. Болезнено осъзнавам, че моите заключения не са ортодоксални, но това не означава, че те не са верни.
Много хора все по-силно осъзнават разкола между откритията на съвременните изследователи на Библията и версията на християнството, насаждана от амвона на църквите. Надявам се, че тази книга ще послужи като мост, който прекрачва тази пропаст. Докато учех във Вандербилт Дивинити Скул в Нешвил, Тенеси, през 1988 и 1989 г., открих, че много отварящи очите книги, написани от изследователи на свещените книги, стоят неизползвани по лавиците на библиотеката с десетилетия, без дори да се четат или забелязват, отчасти заради сухотата на стила и речника им. По тази причина реших да пиша на обикновен език. Включила съм бележки под линия, където е необходимо, но по принцип разказах историята във форма, която лесно може да се възприеме и осмисли. Един приятел веднъж ми каза, че вместо да точа и да пека предлаганото зърно, съм склонна да го изсипвам с чували в скутовете на хората. В тази книга се опитах както да смеля зърното, така и да го изпека в питателен хляб.
Докато пишех тази книга, си позволих волността да сравнявам пасажи в няколко библии и да избера думите, които най-добре изразяват смисъла, който се опитвам да предам. Библията, която използвах от години и от която са мнозинството от цитатите ми, е Saint Joseph New Catholic Edition („Ново католическо издание на св. Йосиф“) (1963 г.) само защото съм най-запозната с нея. В няколко случая избраният текст е от New International Version (NIV) („Нов международен вариант“) от 1978 г. и това е посочено. Опитах се да бъда последователна в използването на имената и номерацията на книгите и псалмите, откривани в протестантския списък на признатите от църквата книги на Библията, защото те са най-широко познавани.
Надеждата ми е, че тази книга ще вдъхнови и други да започнат личното си търсене на най-ценното богатство на християнството – „перлата с огромна цена“: Светия граал.
