Малки спомени за големия Парцалев - Звезделин Минков
... Беше мразовита февруарска нощ. Зъзнех край стоянката на такситата в центъра на София, срещу Народното Събрание, до Опашката на Коня, и пристъпвах от крак на крак. Минутите бавно се търкаляха, но такси така и не се появяваше.
Изведнъж ме осени една шантава идея.
Приближих се до стоянката и натиснах копчето за връзка с дежурния оператор.
След няколко секунди се чу сънен женски глас: „Моляааа?!“.
Аз си преправих гласа и рекох: „А бе моля ви се, пратете ми едно такси на жълтите павета, че ми замръзна джигера! Утре няма да имам глас в театъра!!!“. Жената отсреща мигом се събуди: „Ооо, другарю Парцалев, веднага ви познах! Стойте там! Веднага ви пращам кола! До две минути ще е при вас!!!“.
Мили ми читателю,
ако тази случка те е заинтригувала, значи ще прочетеш цялото ми повествование на един дъх!