Малинче - Лаура Ескивел

„Малинче“ идва на бял свят през 2006 г., след петгодишно мълчание на Ескивел. Страстта, любовта, свободата са главните теми в това произведение на мексиканската писателка, известна като „принцесата на латиноамериканската литература“. Блудница или героиня е Малинче, наречена доня Марина от испанците? Индианката е преводачка и любовница на Ернан Кортес, завоевателя на Мексико, робиня, секретарка, майка на първия мексиканец. Личността ѝ до ден-днешен поражда противоречиви оценки. Красива и умна, с дарба за езици, тя е посредническият глас между испанци и ацтеки, енигматична личност, с която историята се е отнесла незаслужено зле според авторката и която още чака справедливост, реабилитация и преоценка съобразно морала на епохата. Традиционно обвинявана за успеха на испанските конкистадори („словото е най-доброто оръжие“), в Мексико и до днес името ѝ е синоним на родоотстъпник, като се пренебрегва фактът, че Малинче е спасила живота на хиляди индианци, давайки възможност на Кортес да преговаря, а не просто да устрои на ацтеките кървава баня. Способността ѝ да посредничи позволява на конкистадорите да наложат християнството и да се опитат да ликвидират човешките жертвоприношения и канибализма. Самата тя се покръства под името Марина и става възторжен проповедник на новата си вяра. Малинче е хранела надеждата, че с идването на смятаните за богове испанци ще настъпи по-добър живот за сънародниците ѝ, но става свидетел на невиждани кръвопролития и на алчността на завоевателите. Проблематичните отношения между Малинче и Кортес, започнали с акт на насилие, каквато е и самата Конкиста, са ключ към разбирането на голямото смесване на раси и култури. Плод на такъв насилствен – но и любовен – акт е мексиканският народ, чиято символична прародителка е Малинче.

Със своя завладяващ и наситен с лиризъм стил Лаура Ескивел отразява в кристална проза духовността и мъдростта на предците си, на цяла една изгубена култура.