Любопитството забранено! Въпроси, находки, факти - Ерих Фон Деникен
Ранната история на човечеството е протекла съвсем различно!Дали обитатели на други планети са посещавали Земята преди хиляди години? „Официалната“ наука оспорва това. Безброй нови открития, изследователски резултати и други сведения, които ви предлага настоящата книга, казват съвсем друго.
В анадолската местност Гьобекли тепе е разкопано монументално съоръжение. То е около 6000 години по-старо от пирамидите в Гиза. В конструкцията му са поместени каменни блокове с тегло над 50 тона. Как хората от каменната ера са могли да извършат подобна невероятна дейност?
Близо до Белград местните жители открили каменна сфера, върху която с чудовищна прецизност са гравирани съзвездията от палеолитния небосвод. И защо има толкома много скални рисунки, на които се разпознават индивиди с шлемове на астронавти?
Едно предание на индианците мапуче съобщава за двама млади мъже, които предупредили техните прадеди за голям потоп. На раздяла се оттеглили на една „планина, която стояла на четири крака“. Тя се раздвижила и светкавично отлетяла към небето. Космически кораб?
Придружете авторите из различни страни и епохи, за да видите зрелищни находки и да натрупате любопитни познания! Ще научите например следното:
Какво ни разказва за извънземните контакти гроб КВ17 от египетския Абидос?
Защо едно кълбо, открито в земен пласт на възраст десет милиона години, не може да има земен произход?
Защо едно трудно забележимо откритие опровергава еволюционната теория?
Докторът на историческите науки Ерих фон Деникен е роден през 1935 г. в Швейцария и е сред най-прочутите автори на специализирана литература в света. След публикуването на бестселъра Спомени от бъдещето (1968) неговите 38 книги, филми и телевизионни сериали са преведени на 32 езика. Тиражът на произведенията му по света надхвърля 65 милиона екземпляра. Много от книгите му са филмирани и по негови идеи са заснети интересни сериали. Изследователските му трудове са отличени по цял свят.
Почетен доктор на Боливийския университет
Почетен гражданин на перуанските градове Наска и Ика
Почетен член на Ордена на Светия Дух (1987)
Носител на Златна и Платинена награда „Лоуренсо Филхо“, Бразилия
През 2003 г. му е присъдено отличието „Идеен Оскар“, а през 2004 г. е удостоен с Наградата на фестивала на откривателите.
Ерих фон Деникен е издател на още седем книги, авторите на които членуват в Изследователското дружество по археология, астронавтика и извънземен разум.
Доказателства за една неудобна истина
От много години Ерих фон Деникен защищава тезата, че в далечни времена Земята е била посетена от обитатели на други планети. Те влезли в контакт с хората и насочили развитието им, като им предали непознати дотогава знания.
С течение на времето различни открития доказват правилността на хипотезата на Деникен. Нови находки поставят множество провокативни въпроси към ранната история на човечеството. Различни и непознати факти събуждат любопитството на съвременниците за случилото се преди хиляди години на земята.
Но любопитството изглежда е забранено. Поне за догматичните учени с ограничен кръгозор.
С тази ослепителна нова книга издателят Ерих фон Деникен излага нови факти, които разклащат основите на традиционната историческа картина. Заедно с автори като проф. Навиа, Петер Фибак, Райнхард Хабек или Хартвиг Хаусдорф издателят ни представя многобройни нови познания, които все повече ни показват, че ранната история на човечеството – такава, каквато ни я внушават – е измамна!
Любопитството забранено!
Въпроси, находки, факти
Космически следи, том 8
***
„След като проявяваме дори елементарен научен интерес към една или друга космическа суперцивилизация, би трябвало да сме убедени, че ако нейни представители бяха открили Земята, със сигурност нямаше да я захвърлят в килера, а щяха внимателно да изследват разиграващите се на повърхността й биологични и еволюционни процеси и дори биха се опитали по някакъв начин […] да ги манипулират.“
Д-р Йоханес Фибаг, планетолог, 1985 г.
„Следователно сферата на интелигентността е твърде многопластова и е повлияна преди всичко от нашия антропоцентричен начин на мислене. Затова естествено признаваме като доказателства за присъствие на чужди разумни същества най-вече продуктите или следите от промени, които те са извършили в околната среда. С оглед относителността на схващанията за интелигентност би трябвало да се запитаме дали изобщо възприемаме всички подобни промени или артефакти. […] Евентуално съществуващите извънземни цивилизации биха могли толкова много да ни превъзхождат интелектуално и еволюционно, че да не сме в състояние да ги разберем или изобщо да ги забележим […]“
Проф. Д-р Джон Б. Кембъл, археолог и антрополог, 2003 г.
„Да приемем, че някой ден действително ни посетят гости от други галактики: е, и какво? Те не са по-различни от нас, хората. Окей, вероятно ще имат друг образ. Но принципно няма да се различават от нас. Респектирайте ги! Погледнете ги! И безстрашно им стиснете ръката. Доколкото имат такава.“
Далай Лама, духовен водач на тибетците, 2013 г.
СЪДЪРЖАНИЕ
I. ТАБУ И ИЗСЛЕДВАНЕ
Д-р ист.н. Ерих фон Деникен
Предговор
Проф. д-р Луис Е. Навия
В търсене на отговори за произхода на Вселената
Дипл. библ. Улрих Допатка
Проучването на извънземния разум като нещо естествено. За категорично отхвърляне на забраните
Дипл. икон. Петер Фибаг
Градивни камъни на историята. Отминала действителност
II. ФАРАОНИ И ПРОРОЦИ
Д-р ист.н. Ерих фон Деникен
Любопитството забранено!
Г.Ф.Л. Щанглмайер
Документи от Абидос. Какво всъщност знаем за местопребиваването на египетския бог Озирис?
Юрген Цимерман
В криптите на храма Хатор. Праисторическите корени на храма Дендера
Д-р Алгунд Еенбоом
Преосмисляне на Стария завет. Драматичен нов поглед към историята на Израел
Хорст и Анке Дункел.
Легендата за Савската царица, нейния син Менелик и свещения кивот. Изследователи откриват двореца на Савската царица
Дипл. икон. Петер Фибаг
Изследователска завист. Разкази, текстове, факти
Д-р Алгунд Еенбоом
Забравени светини. Странни абисински ветроходи. Тайнствени отшелници и летящи коли
III. КОСМИЧЕСКИ ИНДИАНСКИ КУЛТУРИ
Д-р ист.н. Ерих фон Деникен
Фаталният край на света
Гизела Ермел
Преоткриването на Тортугеро. Болон Йокте, Бог Л и един летящ обект
Рафаел Видела Айсман
Древното знание на Мапуче. Летящата планина и небесната стълба
Едисон Боавентура
Загадъчни скални рисунки в Бразилия. Летящи чинии, извънземни и необикновени същества
Волфганг Зибенхар
Инки преди инките. Изгубеният град Мачу Пикчу
Мария-Марте Ренел
Инките, индианците и изгубеният град. Стари загадки, нови факти
Гари А. Дейвид
Летящите щитове на качина. Митове и скални рисунки на хопите
Гизела Ермел
Кузиути, нусмата и слънчева лодка. Какво знаят индианците бела кула за миналото
IV. СВЕТИЛИЩА
Д-р ист.н. Ерих фон Деникен
Средиземноморието и неговата мистериозна древност
Дипл. икон. Петер Фибаг
Планета на светилища. Чудото на Монте Сант Анджело
Фабио Брусар
Каменни свидетелства с неизвестен произход. Полигоналните стени на Амелия
Райнхард Хабек
Космически йероглифи
Д-р Риофу Пъсел
Кукай и гърмящата брадва. Древно знание, съхранено от будистките монаси
V. ТАЙНИ ЗНАНИЯ
Д-р ист.н. Ерих фон Деникен
Призракът на хилядолетието
Армин Шрик
Херметичната храмова символика на Монтсонес. Ключът към търсенето на Свещения Граал?
Франк Грондковски
Стъпаловидните пирамиди на Тенерифе. Загадката на Канарските острови
Д-р Юри Морозов
Пръстенът на Юпитер. Изумителното знание на маорите
Ларс А. Фишингер
„Алуминиевият обект от Аюд“. Нов материален анализ
Д-р Владимир Рубцов
Не от този свят? Черната сфера от Украйна
VI. АЗИАТСКИ ТАЙНИ
Д-р ист.н. Ерих фон Деникен
Търсене на съкровища
Хартвиг Хаусдорф
Необясними находки в Ашикли Хююк. Черепни трепанации при „Хълма на костите“
Д-р Херман Бургард
Откровенията на Енхедуана. Светещи кораби над Шумер
Готфрид Бон
Легендите за змийските дракони. Митологични, сакрални и извънземни тълкувания
Фредерик Додсън
Китайски небесни дракони. Произходът на един митологичен мотив
VII. ИЗВЪНЗЕМЕН ЖИВОТ
Д-р ист.н. Ерих фон Деникен
Панспермия
Роланд Рот
Подземно съществуване. Животът в други светове е все по-вероятен
Хансйорг Ру
Въглеродният шовинизъм
Алиреза Зарей Неджад Фарши
Trichoplax adhaerens – не от този свят? Новата еволюционна теория
Дипл. библ. Улрих Допатка
Културната еволюция на извънземния разум
Дипл. икон. Петер Фибаг
Ела да търсим заедно! Изследователската дейност на Дружеството по древна астронавтика
ПРИЛОЖЕНИЕ
Литературни източници
Фондация „Ерих фон Деникен“
Дружеството по палеоконтакти
I.ТАБУ И ИЗСЛЕДВАНЕ
Предговор
Д-р ист.н. Ерих фон Деникен
Преди повече от 120 години – през 1980 г. – излиза от печат един обширен труд под заглавие История на човека. Автор на тази книга е американският професор Дж. У. Бюел. Той още в началото задава въпроси като следните:
„Наистина ли Гутенберг е основоположник на книгопечатането? Защо тогава още преди 2000 години в Китай са печатали на хартия? Нима Галилей е откривателят на телескопа? В такъв случай откъде този уред е бил познат на централноамериканските култури? Какъв е произходът на далекогледната тръба, с която римският император Нерон наблюдавал гладиаторските битки? Във Ватиканската библиотека са запазени няколко скъпоценни камъка от далечни страни, върху които са гравирани микроскопични рисунки. Например голото тяло на Херкулес с всеки мускул и отделни косъмчета. Коя наука се крие зад тези загадки? Нашите поколения са сигурни, че ние сме изнамерили стоманата. Но асирийците и индийците разполагали с този метал хилядолетия по-рано. Дори Саладин, който воювал с кръстоносците, използвал стоманен меч. С един-единствен удар разсичал на две птица в полет. Наистина ли стъклото е изобретение на следхристиянската епоха? Защото в руините на Помпей, разрушен 2000 години по-рано при изригването на Везувий, е намерена истинска стъкларска фабрика със стотици стъклени произведения на изкуството, включително чаши и дори увеличителни стъкла. Гордеем се с откриването на електричеството. Но електрическите сигнални лампи са използвани още в Соломоновия храм. Дали черният барут е произведен през Средновековието? В Китай го употребявали хиляди години по-рано...“
Тези въпроси все още не са намерили отговор – а към тях се прибавят и много нови. От няколко години знаем, че нашата синя планета някога е била посетена от извънземни. За това свидетелстват текстове от древна Индия, но също и библейски личности като Иезекиил и Енох. Естествено по онова време тези разумни същества не се наричали „извънземни“, а „богове“ или „пазачи на небосвода“. Кои са били? Какво са искали? Откъде са дошли? Ще се върнат ли?
Ерих фон Деникен (снимка Петер Фибаг)
Междувременно днес от тази тема са заслепени стотици автори по цял свят. А вече три години американският телевизионен канал Хистъри Ченъл излъчва сериала Древни извънземни. Това е най-гледаното предаване от самото създаване на канала – с вече 90(!) серии. Нещо става, при това по цял свят. Вече не можем да се абстрахираме от идеята за извънземно влияние върху човечеството.
Гордея се с издаването на Том 8 от Космически следи. Мнозина смелчаци от различни специалности представят тук възгледите си върху нещата. На всички автори изказвам сърдечна благодарност за участието. И особено на неуморимия директор на изследването Петер Фибаг, който подбра и редактира текстовете.
Сърдечно Ваш
Ерих фон Деникен
В търсене на отговори за произхода на Вселената
Проф. д-р Луис Е. Навия
Известният британски учен Джон Холдейн (1892-1964) обобщи с няколко думи една космологична истина от огромно значение. Вселената, писа някога той, е със сигурност не само по-сложна, отколкото смятаме, но по-комплицирана, отколкото изобщо можем да си представим. Изказване, което е изрично предизвикателство към онези, които търсят отговори за произхода и структурата на Космоса, за зараждането на живота на нашата скромна планета и за причините за възхода на човешкия род.
Още в Древността гръцките философи си позволявали да оспорват идеята, че Земята е център на Вселената и че животът и особено човекът са безподобни явления. Анаксимандър (610 пр. Хр. – 547 пр. Хр.) разпознал безкрайността на Космоса в пространството и времето, докато Анаксагор (499 пл. Хр. – 428 пр. Хр.) си представял луната и планетите като изпълнени с живот и дори допускал, че там съществуват човекоподобни създания.
Тази претенция за изключителност на човешкия род старогръцките философи схващали като нарцистичен предразсъдък, а именно, че онова, което човек представлява, го подтиква да се смята за уникален феномен.
Следователно мисленето на тези философи има далечно сходство с изказването на Джон Холдейн и дори го изпреварва, което ни подсказва да се смирим пред неизмеримата многостранност на Сътворението. Ние просто обитаваме една Вселена, която е далеч по-сложна и разнообразна, отколкото изобщо можем да си представим.
В по-нови времена все повече се налага възгледът, че може и да не сме сами в Космоса, понеже животът е природен феномен, както впрочем и всеки друг естествен процес. Още през 16 век, когато Джордано Бруно (1548-1600) предположил, че животът е разпространен из цялата Вселена, учените бавно и болезнено започнали да си представят, че съществуват и други – по-стари от земята – обитаеми планети, където са се разгърнали високо развити цивилизации.
Нашето днешно търсене на такива далечни светове, които най-малкото са заселени, свидетелства за задълбочаването на познанията и опита на някои научни мислители. Главната пречка по този път беше направо ендемичната надменност и дори арогантност на човешкия род, убеден в своята неповторимост като божествено творение. Ние си въобразявахме, че сме привилегировани и единствени във Вселената. Тази вътрешна убеденост била особено застъпена в схващанията на теолозите и отделни философи от 13 век, които неотклонно защитавали тезата на Аристотел, че земята е уникалното и единствено място в Космоса, където е възможен живот.
Все пак още тогава се чували гласове, които смятали уникалността на земята и човешките същества за абсурдна,защото в такъв случай Бог би трябвало да бъде сравняван с надарен художник, създал една единствена творба – при това, ако се вгледаме внимателно – твърде недоброкачествена. Защото в последна сметка – нещо, на което немският философ Артур Шопенхауер (1788-1860) песимистично наблегна – човешкият род даде твърде много поводи да бъде характеризиран като грешка на природата.
Именно оттук започва сценарият на Ерих фон Деникен. – С публикуването на своя провокативен бестселър Спомени от бъдещето от преди четири десетилетия той постави редица въпроси към някои твърдения и постулати, които отколе се разглеждат като дадени от бога – най-често от обикновените хора, но също така от академични учени, историци и археолози. Нещо ни напомня за Сократ (469 пр. Хр. – 399 пр. Хр.), който през целия си живот задавалвъпроси, без да дава отговори – така и Ерих фон Деникен отправя питания, отговорите на които са предизвикателни и още не съвсем неясни.
Ерих фон Деникен обикаля света и постоянно намира смайващи неща, които нямат еднозначно обяснение, като същевременно формулира някоя – за научните среди не непременно нова – хипотеза, според която историята на човешкия род не е толкова естествена, колкото повсеместно се приема. Той подхвърля въпроси и изразява съмнения за неща, които обикновено се смятат за неоспорими факти. Обаче не се задоволява с официалните отговори, предлагани от висшите научни авторитети, защото е бил и продължава да е убеден, че много обстоятелства в действителност са далеч по-сложни и загадъчни от общоприетото. Инспектира и проучва стари паметници, анализира древни писмени и устни предания и стига до заключението, че трябва да отхвърли изводите на академичните изследователи, понеже смята,че истината се намира в някой по-долен пласт под гладката и лъскава повърхност.
Той се аргументира с предположението, че тази истина е възможността в дълбока древност човечеството да е било изложено на външни влияния, които трябва да се търсят извън човешкия род.
Както предполага Джон Холдейн, Вселената може да бъде по-сложна, отколкото изобщо можем да си представим. Защо да е невъзможно в човешката история, натоварена с толкова несъвършенства и недостатъци, да бъдат открити следи от влияния на извънземни жизнени форми? Защо монументалните свидетелства от отминали култури, чиито постижения са за нас необясними, да не съдържат знаци и белези от напреднала цивилизация, която е въздействала върху човечеството без значение по какви причини?
Ерих фон Деникен отново не твърди, че е намерил окончателни отговори или убедителни и неопровержими обяснения. Той поставя въпросите и насочва вниманието върху безбройните противоречия, които ни заобикалят. Предизвиква научния свят и припомня, че нито науката, нито философската теория могат да приведат безспорни доказателства – което по-принцип е възможно само в математиката – и трябва да се задоволим с един обсег от сигурни, респ. несигурни отговори.
Именно затова – в контекста на една Вселена, за която далеч не знаем всичко – можем да включим като възможни обяснения установените контакти с извънземното. Ерих фон Деникен най-малкото ни принуждава да премислим онова, което вярваме, че знаем и инжектира в съзнанието ни определена здравословна доза любопитство, която може да роди у някого творчески импулси. Един извънземен произход на живота и човечеството или поне контактът със същества от други райони на Космоса предоставя възможност, която си струва да бъде отчетена научно. Да я отхвърлим с елементарни обяснения и да останем на обичайния утъпкан коловоз би било най-малкото признак за интелектуална посредственост.
За своите безгранични усилия да повдигне нивото на всеобщото и личното любопитство Ерих фон Деникен заслужава забележително място в историята на човешкото осъзнаване.
