Лични полета 2 - Здравко Гълъбов
В “Лични полета” (1 и 2) Здравко Гълъбов – този мълчалив вестоносец, хванал литературно-историческото сито в ръце – търпеливо, внимателно, умно и талантливо (това личи по въпросите му) пресява и завещава на поколенията златоносните частици от хора и време, градили в годините храма на голямото поетическо изкуство, родено и населяващо Пловдив. В този храм ние, българите – а и не само ние, – трябва да влезем с бяла риза, с чиста душа и да оставим знака си на благодарност, на взаимност и съпричастност към творчеството на ядро от таланти – “магьосници на вълнуващи прозрения”, както и към личностната им и обществена позиция – обединяващо звено в книгата.
Жанровата характеристика на “Лични полета” е трудно определима – нещо като поетична антология от авторски и преводни стихове (при това подбрани с добър литературен вкус) и сборник с интервюта, биографични бележки, фотографии, манускрипти и критически рефлексии за поетите на Пловдив. В първия том (без класация в подреждането на имената по томове и вътре в томовете) са представени поетите Николай Заяков, Добромир Тонев, Александър Бандеров, Веселин Сариев, София Несторова, Иван Вълев, Йордан Велчев, Божана Апостолова и Здравко Попов, а във втория – Иван Николов, Петър Анастасов, Киркор Папазян, Иван Странджев, Антон Баев, Александър Секулов и Тодор Чонов.
………………..Когато четях стихотворенията на различните поети, се запитах необходимо ли е в “Лични полета” да присъстват по над двайсет стихотворения – почти по една книга! – от всеки поет, като илюстрация на таланта и достоверност на сбъднатостта. Но те – всички тези стихотворения – са толкова хубави, че българският читател заслужава този поклон. Забележително е, че благодарение на Здравко Гълъбов можем отново да ги прочетем, да ги съпреживеем, да прободат сърцето ни, да ни провокират, да ни съпроводят по пътя ни към Бога (а и към нас самите), да се усетим горди, че дишаме един и същи въздух с поетите на Пловдив. Божана Апостолова
