Лечебната сила на храната - У Вейсин
В книгата на доктор У ВейСин е изложен опитът на древната китайска медицина по комплексното използване на хранителните продукти за лечебни цели. Подробно са разгледани структурата и съставът на храните, приложени са общата и медицинската им характеристика от гледна точка на китайската философия, изложени са основите на здравословното хранене.В "Лечебната сила на храната" са описани и начини за изцеляване, подмладяване и очистване на организма с помощта на храненето, основано на традиционните рецепти от лечебната китайска кухня. Ще се запознаете със систематично описание на лечебните свойства на различните хранителни продукти и влиянието им върху човешкия организъм, както и правилата и начините за приготвяне на множество ястия за профилактика и лечение на често срещани заболявания.
Авторът е награден с грамота за голям принос в развитието на световната акупунктура. За постиженията си в сферата на източната медицина е отличен с международни сертификати в САЩ, Канада, Китай, България, Норвегия и други страни.
СЪДЪРЖАНИЕ
ОТ РЕДАКТОРА 7
РОЛЯТА НА ХРАНЕНЕТО В РАЗВИТИЕТО НА БОЛЕСТТА 11
ХРАНЕНЕТО В ИЗТОЧНАТА МЕДИЦИНА 20
СТРУКТУРА НА ХРАНАТА 24
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ В КИТАЙСКАТА МЕДИЦИНА 45
Учението за енергията „ци“ 49
Учението „ин–ян“ 56
Учението „у–син“ 59
Учението за вътрешните органи – „чжан–фу“ 67
Учението за меридианите – „цзин–ло“ 81
Класификация на синдромите на заболяванията 92
Причини за болестите 95
Методи за лечение 99
КОНЦЕПЦИЯТА ЗА ЛЕЧЕБНОТО ХРАНЕНЕ
В КИТАЙСКАТА МЕДИЦИНА 105
ОБЩА И МЕДИЦИНСКА ХАРАКТЕРИСТИКА
НА ХРАНИТЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ 126
РЕЦЕПТИ ЗА ПРОФИЛАКТИКА И ЛЕЧЕНИЕ
НА НАЙ-РАЗПРОСТРАНЕНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ 192
Инфекциозни заболявания 192
Болести на дихателните органи 195
Болести на храносмилателните органи 200
Ендокринни заболявания 208
Заболявания на пикочо-отделителната система 209
Хирургическа практика 211
Заболявания на уши, нос, гърло 213
Очни болести 214
Кожни болести 215
Стоматологични заболявания 216
Акушеро-гинекологични заболявания 217
Общоукрепващи средства 222
Козметични средства 222
Хранителни отравяния 224
Ухапвания от змии и паяци 225
Рецепти за дълголетие 225
ЗАКЛЮЧЕНИЕ 229
СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНАТА ЛИТЕРАТУРА 233
УКАЗАТЕЛ НА ХРАНИТЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ
ПО ФАРМАКОЛОГИЧНИТЕ ИМ СВОЙСТВА 236
АЗБУЧЕН УКАЗАТЕЛ НА ХРАНИТЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ 244
ОТ РЕДАКТОРА НА РУСКОТО ИЗДАНИЕ
Храната на човека, нейното приготвяне и употреба са най-важните обстоятелства в начина му на живот, които определят здравословното му състояние.
В организма, както и в самия човек, са заложени неизчерпаеми сили и резерви за нормален и безболезнен живот. Храната е една от основите на физическото съществуване. „Човекът е това, което яде“ – казвал философът Питагор. Храненето е важна физиологическа потребност на организма и определя постоянния поток на обменните процеси, които са основата на живота. Тя е същината на тези процеси, техният най-важен източник и регулатор.
Нашият живот зависи от храната. Жизнените сили, здравето и болестите ни са резултат от начина на хранене. Още от най-ранна възраст развитието на способностите на детето в много голяма степен се определя от правилното хранене – то повишава умствените способности, развива паметта и облекчава процеса на обучение. Храненето има определящо значение за човешкото здраве. Храната ни е нужна, за да бъдат построени клетките, тъканите и органите; тя доставя белтъчините, мазнините, въглехидратите, минералните соли, витамините и ферментите. Тя ни дава топлина и енергия.
Подобен фактор, който толкова сериозно влияе върху човешкото здраве, би трябвало да се използва в медицината. На практика ние се сблъскваме с доста общи разсъждения относно важността на този въпрос за лечението и със също толкова общи препоръки за някои ограничения при едно или друго заболяване.
Разбира се, съществува диетологията – но тя е основана върху физиологията на храненето, върху данните за обмяната на веществата, данни, които далеч не са съвършени. Така са формирани например изискванията на „научната“ диетология за ограничаването на холестерина в процеса на хранене – тези изисквания не дават почти никакъв ефект. В тази наука липсва цялостна концепция, препоръките ù остават на нивото на ограничения за лютото и соленото при бъбречни заболявания или за пасираните супи при стомашни нарушения. Такова съсредоточаване само върху заболяването или симптома извънредно стеснява възможностите за ефективно лечебно въздействие върху човешкия организъм. В системата на лечение диетата си остава второстепенно, помощно допълнение – макар че би трябвало да е едно от основните лечебни средства.
Най-цялостната и комплексна система на диагностика и лечение е създадена в древните източни цивилизации.
В Древен Китай всяко неразположение се разглеждало като нарушение на нормалните взаимовръзки, както вътре в самия организъм, така и на организма с природата, с околния свят. Здравето и отклоненията от него зависят от това, доколко уравновесени и балансирани са жизнената дейност на човека и храненето му.
Цялостният подход към организма води до разбирането, че отделни болести не съществуват. Да се изяснява произходът на някакво единично заболяване и да бъде лекувано то, както и да се лекуват отделен орган или система, е напразно губене на време и сили, защото организмът е единно цяло.
Болестта винаги е една-единствена: нарушаване на целостта на организма. Тя се проявява чрез различни признаци и симптоми в зависимост от индивидуалните и конкретни особености на човека, от телосложението, психическия статус, слабите и силните му страни. Всяка болест е нарушаване на функциите на целия организъм и изисква също такова цялостно адекватно въздействие. На първо място трябва да се обръща внимание върху начина на живот и храненето.
Здравето се определя от хармонията и равновесието между различните процеси в организма. Дисбалансът, нарушаването на хармонията води до преобладаване на един процес над друг, до излишъци от някой продукт на метаболизма, енергия, топлина или студ, киселина или основа.
Днес вече се отхвърля деленето на медицината на тесни специалности и се формира принципно друга медицина, която използва физиологичните механизми на самия организъм за профилактика на болестите и компенсация на развиващите се нарушения. Двадесетвековният опит на източната медицина може да окаже неоценима помощ при сложния и мъчителен процес за създаване на други, по-цялостни и комплексни подходи в научната медицина.
Очаква се интересна и творческа работа по сливане на постиженията на Изтока и Запада – при което не бива да се пропусне онова, което е полезно и в едната, и в другата школа.
Това съвсем не е неразрешима задача, както изглежда на пръв поглед, защото още от времето на основателите на физиологията – Асклепий и Хипократ, до неотдавна (преди 150–200 години), когато започва бурното ù развитие, европейската и източната медицина боравят с твърде сходни понятия и представи.
Съвременната научна медицина смята симптомите или синдромите, както за признаци на болестта, така понякога и за самата болест. Но когато разгледаме същността на тези явления, се убеждаваме, че те са проява на лечебните сили на самия организъм. Когато научната медицина няма средства за въздействие върху причината за болестта или не познава тази причина, често потиска симптомите, тоест пречи на организма да се справи със заболяването. А лечението трябва да използва симптомите, да помага на оздравителните реакции на организма.
Народите цели векове са създавали своите традиции и стилове в храненето, които хармонично се съчетават с природата, климата, географските особености на местата за живеене, както и с генетично обусловените характеристики на всеки етнос. Хората старателно пазели и пазят старинни рецепти, и успешно ги използват. Всякакви резки отклонения от нормалната, здравословна традиция в храненето, свойствена на даден народ, нарушават човешкото здраве.
В наше време се появи още една задача в този аспект.
Храната, която е един от основните канали за взаимодействие на организма с околния свят, може да бъде и източник на действително или потенциално опасни вещества. Тяхното вредно въздействие се проявява под формата и на обща токсикоза, и на поражение в някои органи, и на ускорено остаряване на целия организъм, и като нарушения в отделни функции и системи. Ето защо трябва да се грижим хранителните продукти да бъдат пресни, чисти, качествени, както и лесно да се усвояват от организма. Ние трябва не само да го натоварваме, но и да се грижим за прочистването му от отпадъци, продукти на обмяната, от излишни и вредни вещества, които са попаднали в него с храната и затрудняват жизнената му дейност.
В тази книга се постарахме да разкрием механизмите на лечение с помощта на правилно хранене въз основа на класическите схващания в източната медицина.
Н. Ю. Крамер
РОЛЯТА НА ХРАНЕНЕТО РАЗВИТИЕТО НА БОЛЕСТТА
В търсенето на нови системи за профилактика на заболяванията, при определяне на източниците и причините дори научната медицина закономерно стига до извода за определящата роля на храната в развитието на множество болести. Многобройни клинични, експериментални и епидемиологични данни потвърдиха схващанията на източната медицина, че излишъкът или недостигът на определени продукти предизвикват разнообразни реакции в организма, които водят до заболявания.
Доказано е, че тези фактори действат извън наследствените причини, заложени в човешкия организъм от самата природа. Освен това, съществуват много обстоятелства, които усилват или отслабват влиянието на генетично обусловените причини за болестта.
На първо място такова обстоятелство е храненето. Хилядолетният опит и строгите научни методи са единодушни, че храната, методите за нейното приготвяне и обстоятелствата около употребата ù са най-важните фактори за начина на живот, които определят човешкото здраве.
Може да определим 3 основни групи такива фактори, които имат най-голямо значение в това отношение:
І-ва група – вредните вещества в хранителните продукти;
ІІ-ра група – отделните компоненти и съставки в продуктите;
ІІІ-та група – общият характер на храненето и съставът на храната.
Веществата от І-ва група са несвойствени за хранителните продукти. Те може да попаднат случайно в тях от околната среда, или да бъдат умишлено внесени. Това са отпадъците от енергетиката, промишлеността и транспорта, битовите отпадъци, минералните торове, пестицидите, хербицидите и инсектицидите, хормоните и антибиотиците. Те имат, както химическа, така и биологична природа и се появяват в храната поради екологичните нарушения, промените в естествените връзки между природата, флората и фауната в резултат на огромната по мащабите си стопанско-икономическа дейност на човека. Известно е, че само 10% от добиваните суровини се превръщат в продукция; останалите 90% са отпадъци, които замърсяват природата.
Човекът и околната среда са толкова взаимосвързани, че химическият състав на организма му отразява като огледало състава на биосферата. В кръговрата и обмяната на веществата в природата основна роля играе почвата. В почвата почти винаги попадат повече вредни съединения, отколкото във въздуха и водата, които след това преминават в корените, плодовете и листата на растенията, в организма на тревопасните животни и накрая в организма на човека. При това те се изхвърлят бавно, трудно се разрушават в организмите на растенията и животните и се натрупват във всяко звено от хранителната верига. По този начин концентрацията им се увеличава многократно.
Както е известно, човекът се храни постоянно; а това означава, че тези вещества също така постоянно (макар и в малки количества) навлизат в него. Някои от тях, например тежките метали, твърде бавно се изхвърлят от организма.
Най-често в хранителните продукти попадат:
• берилий – предизвиква дерматити, язви, възпаления на лигавиците;
• ванадий – астма, нервни разстройства, нарушения в състава на кръвта;
• кадмий – респираторни заболявания, нарушения на функциите на бъбреците, рак;
• арсен – рак на белите дробове, кожни болести, нарушения в кръвния състав, анемия;
• никел – нарушения в имунитета на белите дробове, респираторни заболявания, астма, вродени пороци в развитието на организма, рак на белите дробове;
• живак – нарушения във функциите на нервната система и в двигателната координация, бъбречна недостатъчност;
• хром – рак на белите дробове и на органите от стомашно-чревния тракт, дерматити.
Попадането на тежки метали и радионуклеиди в хранителните продукти е резултат от индустриалната дейност на човека, от слабото или недостатъчно прочистване на промишлените и битовите отпадъци.
Към веществата, които влияят пагубно върху здравето, спадат и продуктите с микробен произход: микотоксини, ботулотоксини, афлатоксини и др. Те се образуват в резултат от нарушаването и неспазването на санитарните норми и условията за производство и съхраняване на хранителните продукти, от тяхното бактериално или гъбично заразяване.
В продуктите биват откривани също така и химически съединения, използвани за борба с вредителите, с болестите по растенията и с плевелите (пестициди, инсектициди, хербициди), както и вещества от изкуствените торове (нитрати, нитрити, N-нитрозосъединения).
Лекарствени средства, използвани във ветеринарната практика за профилактика и лечение на болестите по домашните животни и птици, забранени хранителни добавки или разрешени такива, но в повишени дози, стимулатори на растежа – всичко това попада в хранителните суровини, и в крайна сметка, в чинията ни за хранене.
Много от тях са токсични за човека, други стават такива в процеса на метаболизма; трети нямат пряко действие, но всички те влияят върху човешкия организъм.
В зърнените култури, например, обикновено се откриват пестициди и микотоксини (гъбични отрови).
В зеленчуците и плодовете – пестициди и нитрати.
В рибата – нитрозоамини.
В месото – антибиотици, нитрозоамини, хормонални препарати, нитрити.
В млякото – пестициди, антибиотици, хормонални препарати.
Токсични вещества попадат в хранителните продукти и от технологичното оборудване, инвентара, опаковките и кухненските съдове поради наличието в тях на забранени полимери, метали и гумени материали.
Вредното въздействие на чуждите химически и биологични вещества, които постъпват в човешкия организъм, се проявява по различен начин: чрез поразяване на отделни органи, общотоксично действие, поява на мутации, канцерогенни ефекти, ускоряване на процеса на стареене, нарушаване на възпроизводителните функции.
Екологичната чистота и качеството на хранителните продукти определят в голяма степен здравето и продължителността на живота. Успоредно със засилването на антропогенното натоварване и влошаването на екологичното и икономическо положение напоследък все повече се изостря и проблемът за безопасността на храната. През последното десетилетие в Русия качеството на хранителните суровини и продукти се влоши рязко поради икономическата криза, нахлуването на вносни артикули и отслабването на държавния контрол.
Веществата от ІІ-ра група не попадат случайно в хранителните продукти – те се добавят от производителите, за да се увеличат сроковете на съхранение и да се разшири асортимента, като се променят вкусовете и цветовете. Все почесто се използват консерванти, антиокислители, оцветители и вкусови добавки – днес те са повече от 1500.
Внедряването на нови технологии за производство на хранителни продукти или отделни вещества за тях, включително създадени чрез химически и микробиологичен синтез, с цел поевтиняване и ускоряване на производството води до образуването на някои нови компоненти в храната или на нови съединения, които значително променят и преобразуват състава на традиционните продукти.
Ярък пример за това са трансизомерните мастни киселини – продукт на хидрогенизацията на мазнините. Именно от тях се състоят повечето меки и твърди смеси от мазнини, известни като „меко масло“. Те се продават като масло или маргарин, но по свойствата си силно се различават от тях, най-вече по въздействието си върху здравето. Молекулите на трансизомерните мастни киселини нарушават имунната система на човека, обмяната на простагландините, функцията на ферментите, способстват за развитието на диабет и ракови тумори, намаляват произвеждането на хормони. Огромни количества от тях се съдържат в така наречената „бърза храна“: хамбургери, чипсове, бисквити, пици и т. н., защото приготвянето им с „маргарини“ е по-евтино.
В процеса на топлинна обработка, кипене, облъчване и други технологични способи при изготвянето на полуфабрикати в хранителните продукти се образуват ендогенни токсични съединения (от самите хранителни вещества).
Друга опасност са непознатите досега хранителни продукти от генетично модифицирани растения и животни – т. нар. „трансгенни“ продукти, които постепенно започват да изтласкват от пазара отгледаните и произведени по естествен начин. Изкуствено конструираните култури притежават редица свойства, изгодни в икономическо отношение: те са високодобивни, устойчиви към вредители и плевели, към лоши климатични условия и т. н. Тези свойства са създадени чрез вкарването на определени гени, отговорни за необходимите качества, на определени растения или животни в наследствения апарат (ДНК) от клетките на други видове организми. Днес в света съществуват около 30 вида генетично модифицирани селскостопански култури. В САЩ, например, около 40% от соята, 25% от царевицата, 40% от пшеницата и 30% от памука са отгледани чрез такива изкуствено създадени култури.
Такова грубо нахлуване в най-фините жизнени механизми на наследствеността, което води до поява на противоестествени съчетания на гените в клетките, не може да остане без последици. Сега вече е ясно, че хранителните продукти, произведени от тези култури (наричат ги „трансгенни“), влияят върху здравето. Тяхната употреба с времето провокира алергични, онкологични и нервни заболявания и потиска имунната система на човека.
В преследването на материална изгода, удобство и бързина в приготвянето на храната човекът все повече усложнява технологията за производство на храни и увеличава степента на предварителата им обработка, като създава готови продукти и полуфабрикати. Проблемът е не само, че се използват забранени или неразрешени добавки и компоненти – но и в това, че разрешените от тях се употребяват в завишени дози. Сгъстителите, емулгаторите, стабилизаторите, оцветителите и ароматизаторите попълват ужасяващия списък от добавки в различните продукти – които се превръщат в нещо безкрайно отдалечено от природата и дават на човека не жизнена сила, енергия и здраве, а фалшив вкус и нездраво засищане.
Мащабите на подобни нарушения на узаконените норми са толкова големи, че никакви контролиращи органи не са способни да ги обхванат. В наше време практически няма нито един компонент от хранителните продукти, който да не е опасен за здравето.
Общ характер на храненето и състав на храната
Тук трябва да се посочи прекомерното хранене, или преяждането, като фактор за отслабването на организма и развитието на болестите.
Многобройни наблюдения и експерименти върху животни доказват, че прекомерната консумация на висококалорична храна, която води до наднормено тегло, предизвиква множество и различни заболявания. Освен това се оказа, че дори лекото преяждане – само 100 килокалории над енергийния разход дневно, причинява неудържимо напълняване. Като пример може да се приведе фактът, че половин (!) „Марс“ съдържа 115 килокалории.
Затлъстяването нарушава преди всичко работата на сърдечно-съдовата система – предизвиква повишаване на артериалното налягане, исхемична болест, миокардиодистрофия. При наличие на наднормено тегло се нарушава обмяната на веществата, което често води до захарен диабет и атеросклероза. Появяват се нарушения в гръбначния стълб, ставите и цялата опорно-двигателна система. Дейността на дихателната система се затруднява. Възникват бронхити и задух. Развиват се заболявания на храносмилателната система.
Днес е доказана явната връзка между затлъстяването и развитието на злокачествени образувания (рак) почти във всички органи, най-вече в млечната жлеза, матката, кожата, дебелото черво, панкреаса. Решаващо значение има съставът на храната, в която при такива случаи се наблюдава голям дял на животинските мазнини и месото.
Както се вижда от този пример, за организма е вредна не само прекомерната калорийност на храната, но и преобладаването на някой неин компонент.
Например, повишената консумация на животински белтъчини силно увеличава риска от поява на рак на дебелото черво, млечната и простатната жлеза. Повишеното съдържание на рафинирани въглехидрати (захари) също спомага за развитието на тези заболявания.
Всекидневната, нееднократна консумация на месо рязко увеличава заболеваемостта от рак на лимфната система и на кръвта (лимфома).
Засилената употреба на изделия от фино бяло брашно (бял хляб, сладкарски изделия) провокира развитието на дисбактериоза.
Висококалорийното хранене с излишък на белтъчини, животински мазнини, рафинирани въглехидрати и нишесте, с малък дял на растителна храна, витамини, микроелементи, целулоза и сухо вещество е сигурният път към отслабване на организма и развитието на най-различни заболявания.
Заедно с това в обществото е доста разпространено схващането, появило се в научната медицина в края на ХІХ век, за необходимостта от засилено хранене при поява на каквато и да е болест. То е предизвикано по-скоро от подсъзнателни, отколкото от разумни причини: здравият човек има добър апетит, значи трябва да накараме болният да яде и така той ще оздравее.
В същото време самата природа подсказва обратното – тоест, да се въздържаме от храната, защото нежеланието да се яде е обичайното състояние на болния; организмът иска да се прочисти, не желае да хаби силите си за ненужното в момента храносмилане. Знаменитите лекари на древността препоръчват гладуването като лечебно средство при много заболявания. Хипократ пише: „Когато хранят болния – хранят и болестта му.“
От друга страна, храната е необходим източник на енергия и материали за обмяна на вещества, растеж и размножаване. Недостатъчното или непълноценно хранене може да влоши здравето, да отслаби имунитета. Това на първо място се отнася за витамините и микроелементите, чийто недостиг намалява продукцията на клетките и другите фактори от имунната система. Продължителният и сериозен недостиг на белтъчини в храната нарушава също и функцията на главния орган в защитната система – тимуса.
Проблем, който засяга общия характер на храненето, е обичайната кулинарна обработка – без която не можем да си представим храната. В суровите продукти може да се съдържа всичко необходимо за поддържане на здравето или за излекуване; но храната от тях да бъде така приготвена, че да няма нужното лечебно действие, или да причини вреда. Проблемът е, че при определени условия на приготвяне вредните съединения се образуват от самите хранителни вещества. Това става особено често при неправилно пържене – тоест при продължително запържване на продукта и/или многократното използване на мазнините. Тогава се образуват полициклични ароматични въглехидрати, които са силни канцерогени.
По принцип излишно продължителната, високотемпературна топлинна обработка намалява жизнената ценност на храната, разрушава витамините и другите биологично активни вещества. Съчетаването на някои продукти в едно ястие влошава вкуса му, нарушава и тяхното усвояване в стомашно-чревния тракт. Обикновено неправилните кулинарни похвати и навици се появяват в резултат от забравянето на традиционните народни обичаи за готвене и хранене.
Кулинарното изкуство е от голямо значение. За много хора полезността на храната, от гледна точка на здравето, и удоволствието от нея невинаги се съчетават. Според други кардинално се разминават: полезното непременно е безвкусно – а вкусното винаги е вредно.
За добрия готвач това е пълна безсмислица, защото тези критерии винаги съвпадат: храната едновременно, закономерно е полезна и вкусна. Кулинарията е самостоятелен отрасъл на знанието. Тя е майсторство и изкуство, като позволява да се създава полезна и вкусна храна. Нейната цел е да запази здравето, силите и духовните способности на човека.
Китайската кухня, която сега неслучайно се разпространи в цял свят, владее много похвати. Те позволяват максимално да се намали времето за нагряване на продукта и едновременно да се подготвят хранителните вещества за лесно усвояване от организма. Само прясната, правилно подбрана и приготвена храна е полезна за човека, възстановява и поддържа неговото здраве.
От казаното закономерно произтича необходимостта да се определи баланса между различните компоненти на храненето, за което ще ни помогне безценният опит на източната медицина.
