Кулинарното изкуство на Света Гора

Една уникална книга, която разкрива пред читателя не само тайните на здравословното хранене на светогорските монаси, за първи път разказани от монаха Епифаний, но го въвежда в атмосферата на манастирите на Света Гора – Атон, запознава го с живота на монасите в Света гора, които повече от 200 дни в годината постят.Това са 126 рецепти, описани в три раздела: риба, бобови храни и ястия с растително масло, и мекотели и ракообразни.Авторът на тази интересна книга - монах Епифаний, от 1973 година живее в скита „Св. Евстатий” - Милопотам на Света Гора. За себе си той казва: „… исках да изложа пред вас само малка част от това, което аз съм научил, занимавайки се с готварското изкуство в продължение на 35 години на Света Гора. Аз не съм посещавал никаква готварска школа, нямам никаква диплома. Обаче аз научих от опитните старци, че лукът трябва да се запържва на бавен огън, тъй като те казваха, че колкото по-сладко порозовее лукът, толкова по-вкусно след това ще бъде яденето. Аз научих също така, че всички ястия в края на приготвянето им изискват голямо търпение, когато чакаме над жаравата да се изпари водата от тях.”Четейки тази книга, неволно се усеща присъствието и точните съвети на стареца Епифаний, който като че ли стои зад теб, пред печката, и тактично дава своите напътствия за правилното приготвяне на храната.След повечето рецепти следват цитати от Библията, куплети или стихове от монашески песни, гръцки поговорки и техните съответствия в български език, разказани „истории”, цитати на светите отци на Православната църква, както и много цитати от Геронтикона (Отечник), от Продромикона, стихове от народни песни и др. Много силно впечатления правят придружителните текстове на Танасис Георгиадис и Тодорос Йоаннидис, които дават допълнителна картина за бита, живота, хранителните навици и продукти, употребявани от хората, живели по тези места в древността, за търговските връзки („външната търговия”) с далечни страни, за византийската епоха, за „уникалността и красотите на Атон”, за възникването на „различните монашески институции” още в ранния стадий през ІІІ век, за развитието на монашеските общности през вековете и до наши дни.Приложените илюстрации и фотографии на Йоргос Пупис правят впечатление със своята изключителна яркост, изразителност и силно въздействие върху читателя.Книгата е в голям формат, богато илюстрирана с множество цветни фотографии и с твърда подвързия. Може да бъде намерена в катедралния храм „Св. Неделя” – София. Евгения Комарова-Казиола *Евгения Комарова-Казиола е автор на българския превод на книгата на монах Епифаний Милопотамски. Магистър по богословие (2002, СУ "Св. Кл. Охридски"), докторант към Катедрата по църковна история, християнска книжнина, археология и изкуство в Богословския факултет на Солунския университет и член на Центъра за семиотични и културни изследвания. Предстои й защита на докторска дисертация на тема "Съвременното християнско изкуство в България след периода на комунизма", както и на дипломна работа по втора магистратура в Катедра Новогръцка филология в СУ "Св. Кл. Охридски".