Краят на Атлантида - Марион Зимър Брадли
Те призовават моята сила! – простена измъчено Микон. – Това е черно предателство! Раджаста! – вдигна глава и на лицето му се изписа такова отчаяние, че ужасът на жреца нарасна стократно. – Как ще преживея тази нощ? А трябва...трябва! Ако успеят... ако това, което призовават, се надигне – тогава само моят живот ще стои между него и цялото човечество! – той помълча, пое си с мъка дъх, не можа да овладее разтърсващите го тръпки, и продължи: - Ако те успеят да направят връзката... Дори аз не мога да бъда сигурен, че ще устоя на злото!Принцът се олюляваше; измъченото му тяло ту се изправяше, ту търсеше опората на стария жрец; думите му падаха тежко като камъни: - Само три пъти досега Силата на Ахтарат е била призовавана по този начин! И три пъти е била обуздавана с нечовешки усилия, преди да рухне творението на боговете!
