Коланджа (сага за свършека на времето) - Христо Красин

„Коланджа“, която разгръщате, е непознато явление за литературата ни. Мои добри приятели, литератори, които ценя заради високия им литературен вкус, след като я четоха, зашеметени от преживяването, я наричаха „безумна“, „невъзможна“, „невероятна“, „дива“ и каква ли не! Аз самият се чудех дали е възможно да бъде написан толкова „откачен“ роман. След дълги разсъждения и обсъждания с близки и няколко препрочитания, стигнах до извода, че целият ни живот е една красива лудост като тази в „Коланджа“. Мой съсед, популярен из Европа и навън художник, я определи като „дива идиотщина“, която лъха на голям творец.

Румен Леонидов

Да опишеш хубавото е винаги по-трудно от колкото да разкритикуваш грозното. Това твърди Джон Спейски в своите „Прозрения”, публикувани неотдавна някъде зад Океана. Не че популярният мислител е направил кой знае какво откритие. Но щом и аз получих подобно прозрение опитвайки се да разкажа за романа „Коланджа” на Христо Красин, взех да се замислям. Впрочем…как да описваш красотата на една книга, когато тя по-скоро се възприема интуитивно, още при самото прочитане! Няма как да повториш или дори само да наподобиш онова което писателят вече е щрихирал на листа пред себе си. Още при самия прочит невероятните герои и събития в „Коланджа” неусетно са оставили горещ отпечатък в съзнанието ти. И на теб не ти остава нищо друго освен да изживяваш отново и отново онова което си видял във въображението си. Да се смееш и да тъгуваш с невероятните герои безкрайно много пъти. И все пак…

„Коланджа” е един многопластов роман, може би единствен по рода си в литературата ни. Героите му са малките, но големи хора на съвремието ни, които мелачката на политическата алчност и престъпно държавно управление са превърнали в социални отпадъци. Но мизерният живот към който ги е тласнала мафиотизираната политическа класа не е могъл да потъпче, да изтрие и така да унищожи човеколюбието им. Не е могъл да порогае и онова благородство, от което се ражда всичко ново, идещо да замени вмирисващата се на гнилоч духовност, нравствената празнота и идейната безсъдържателност по върховете на бандитската държава. Колкото и да са ужасяващи картините които ни описва Христо Красин, оптимизмът доминира. Волята за нов и различен живот както и непоклатимостта на физическото време в което живеем доминира в книгата и оставя читателя в очакване на различното, което ще настъпи след края на Старото време.

Невероятната пластичност в изказа на автора изумява. Лексикалното му богатство е трупано сякаш векове наред, слой след слой така както живописецът напластява мазка след мазка върху платното си. Словесният му колорит те потапя в един до невъзможност пъстър свят, където всичко е шарка, шепот и аромат…

Трудно се пише за тази книга. Тя, заедно с авторът си е несравнима в съвременната ни българска литература. ”Коланджа” и Христо Красин със сигурност ще стоят малко самотни в своето изящество и висота. Докато не се появи друг шедьовър, от друг автор. Или Христо Красин не напише следващата си книга! За всеобща радост на всички нас, четящите…

ОТЗИВ!

НЕЩО СЛЕЗЕ ОТ НЕБЕТО

„Още ли чакате, тези които са сред вас?”

Мефистофел към Фауст.

Гьоте

Имаше времена когато с нетърпение очаквахме поредната книга на Богомил Райнов, за да се насладим на интелигентното му слово и проследим по-нататъшната съдба на героя му Боев! Дебнехме кога ли ще се появи поредния „верблюд” на Радичков и се чудехме как ли този път щеше да изглежда той. Радвахме се на новите герои на Хайтов. И на нас ни идваха разни мераци като препрочитахме разказът му „Мерак”! Следяхме къде ще се появят поредните епиграми на Радой Ралин, а „Един ден на Иван Денисович” на Солженицин четяхме в саморъчно извъртяни циклостилни екземпляри, като се потапяхме в закътани от клюкарските погледи места. Не че съседките и тези от Държавна сигурност не знаеха, че четем нежелана литература, а просото на нас ни харесваше да се крием…

Опитвам се да си припомня от кога не съм бил в очакване да излезе интересна книга от любим автор. Не се сещам… Епизодични заглавия на епизодични автори като Виктор Пасков, Христо Калчев, Владо Даверов, Георги Господинов , Донка Петрунова и много, много други от…множеството… съм „прехвърлял” на крак или зачитал тук и там, през страница, през две, колкото за сведение. Но онова очакване с което през три, през четири дни минаваш през кварталната книжарница и питаш за този или онзи писател, и дали това или онова заглавие вече не е излязло, отдавна не съм изпитвал…

Сега, след като вече прочетох романа „Коланджа”, струва ми се, че ми се иска да прочета още нещо от този автор. ”Изгълтах” последната страница и се върнах към началото на книгата, воден от подсъзнателното очакване, че повествованието продължава. Не ми се искаше да се разделям с невероятните герои нито пък да излизам от колоритния словесен свят на автора. Започнах да се досещам, че до преди малко съм общувал с героите на писател, от когото тепърва ще започна да се интересувам…

„Коланджа” в превод от староесейски език на който са говорели есеите, едно от най-старите еврейски племена, означава книга, паднала или дошла от небето. В нея се разказва за една огромна тайна, която е била дълбоко пазена във вековете. През хилядолетията нещо е било скрито от човечеството. Цивилизациите след Сътворението не са знаели една значима подробност от възникването и разселението на народите. Тази тайна е била скрита дори и от Библията и това наложило Старият завет едностранчиво да отразява някои подробности от историята на човечеството. Към разкриването на неизвестното ни води писателят Христо Красин като ни потапя в съдбите на невероятните си герои. Те, от своя страна пък са истинските жертви по пътя на цивилизационното развитие на държавата ни. Алчни полицаи, нагли мутри, корумпирано чиновничество и мафиотизирано правителство, ръководено от ниско интелигентен и също корумпиран премиер-това е естествената среда в която малките, неравностойни в социално отношение, но иначе с невероятно висок морал хора, се борят и за оцеляването си и за изваждането на бял свят на голямата Библейска тайна…

В кварталната книжарница е тихо. Още е рано прибирайки се у дома да питам за нещо ново от Христо Красин. Но може да е останала предишна негова книга? Пъстрите очи на опитната книжарка помръкват и тя споделя, че след „Коланджа” нищо друго не й се чете! И че най-сетне нещо наистина е слезнало от небето…

Проф. д-р Лучиан Милков

УНСС, София

СИНЯТА БЕЗПРЕДЕЛНОСТ

Така си представях някога времето. Като една невероятно плътна синева, която на всичко отгоре е и безбрежна. Опитвах се да видя как може да изглежда едно нещо, което няма бряг! Докато най-сетне съобразих, че безбрежието си е чиста проба б е з к р а й!

Безкрайна ми се видя и „Коланджа” на писателя Христо Красин. Или поне на мен ми се искаше романът да не свършва след последната си страница. Но не просто да има продължение, а всичко в него да е толкова безкрайно, колкото е безкрайна и спиралата на времето, до която се докосват героите му.

Накачени тъкмо по тази житейска спирала, героите на Христо Красин са олицетворение на една малка, но здрава част от болното българско общество. При нея високата нравственост, чистият морал са все още на пиедестала на неотменните хуманни принципи на съществувание на човечеството. А дали моралът не е ахилесовата пета през която демократичните общества ще бъдат сразени? В „Коланджа” виждаме как в едно общество в което все още не се е утвърдила демокрацията в управлението, се разгръща невероятна корупция, развива се морален упадък в гигантски размери.

На всякъде по света могат да се срещнат единични полицаи, склонни към престъпно поведение, но само у нас имаме полиция, комплексно занимаваща се с това. На всичко отгоре оглавявана от тотално корумпирана върхушка. Някъде сигурно е възможно отделна мутра да се промъкне до върховете на властта и скоро да бъде разкрита, но цялата власт по върховете на властта да е овладяна от престъпници е възможно само в България и в страните от бившия Източен блок докато бяха под комунистическо управление.

Физическото време в романа на Христо Красин ту спира, ту поема. Също както и политическото време, белязано с падението на цели управленчесеки групи, затънали в кражби, в убийства, в изнудвания, водещи в крайна сметка до изтребление на изстрадалия ни народ.

„Коланджа” ни шокира със своята многопластовост и невероятните повратности в сюжетните си линии. Героите й са обрисувани сякаш с виртуозната четка на ненадминат живописец. Трудно ни е да си представим, че можем да ги забравим.

Христо Красин е майстор на колоритното слово, което обаче използува пестеливо. Умело борави с цветовете, с багрите, а мазките с които насища словесните си картини, са точните нюанси, които може да постига само големият талант…

Да обрисуваш времето със сигурност не е никак лека задача! И тук е именно загадката на романа „Коланджа”. Авторът успява да ни покаже не само физическото време, раздиплено спираловидно! Христо Красин разгръща пред погледите ни преди всичко мизерията на социалното ни битие. А ние се досещаме за причините-изумяващата корупция в политическата класа управляваща държавата ни!

„Коланджа” не е просто роман за времето. Книгата е неотменимо свидетелство за упадъка в политическите нрави на обществото ни. Авторът ни оставя с очакването, че все някак си ще намерим бряг в безбрежието на времето, та макар и с цената на кръвта, с която според Ницше, следва на всеки тридесет години да поливаме дръвчето на мира и благоденствието!...

Д-р Кръстев

/Боил Добрев, сп.”Огледало”/