Кой се страхува от Черния мъж? - Ян Ван Хелсинг
Антоция на четвърта корица: КОЙ СЕ СТРАХУВА ОТ ЧЕРНИЯ МЪЖ?Лекари, медицински сестри или свещеници, а най-вече служители в хосписите, често разказват, как мнозина виждат преди смъртта си един черен мъж, познат в нашата културна общност в образа на Приятеля Хайн, Боандлкрамер или Човека с косата. Така се случило например с Франц Г. от Берхтесгаден – през нощта след планинско изкачване край леглото му се появил черен силует и заявил, че му е „дошло времето”. На следващия ден при падане от скалите приятелят му загинал, а той самият се отървал с тежки наранявания.
Какво мислите за подобни истории? Дали са халюцинации, предразсъдъци или подсъзнателни внушения?
Ян ван Хелсинг би подходил по-предпазливо към подобни съобщения, ако самият той не беше срещнал Черния мъж – две седмици преди зловеща автомобилна катастрофа.
Заслепен от появата на това същество, впечатлен от присъствието му и най-вече невероятно любопитен, Хелсинг се опитва две години подред да влезе във връзка с него, което най-накрая му се удава през декември 2004 г.
В едно вълнуващо интервю между другото се дискутират и следните въпроси.
Кое е това същество?
То ли прибира душите?
Къде ги отнася?
Какво изпитва, когато отнася нечия душа – например на някой убиец?
Безсмъртно ли е?
Виждало ли е някога Бог?
Има ли дявол?
Има ли ад?
Кой управлява света?
Кому служат илюминатите?
Какво знае това същество за Исус?
Какъв е смисълът на живота?
Неизбежна ли е смъртта?
Има ли космически закони?
Как изглежда бъдещето на човечеството?
Трябва ли да се страхуваме от смъртта? Как мога да бъда здрав и щастлив?
Има ли грехове?
Какво мисли това същество за световните религии?
Как гледа то на световната политика?
Съдържание на книгата и част от увода:
СЪДЪРЖАНИЕ
Няколко встъпителни думи...
Все пак не се ли страхувате?
Черният мъж се появява навсякъде...
Защо не знаем повече за черния мъж?
Черният мъж е жив...!
Лична среща с черния мъж
Какво ме засяга смъртта?
Но как човек влиза в контакт с черния мъж – освен ако не умре...?
Интервюто
И какво да добавим?
Няколко встъпителни думи...
След като сте прочели текста на гърба на книгата, ще си помислите: „Звучи привлекателно, досега май не съм чувал за нещо подобно.” Или пък: „Всъщност свикнал съм да чета съвсем други работи от ван Хелсинг – а тази звучи странно...”.
И в двата случая мога да отбележа: Бездействието означава смърт, а промяната – живот. Така че аз самият съм в постоянна промяна, всяка година обикалям нови страни и навлизам със същото удоволствие отново и отново в непознати територии на духа и познанието.
През дългата ми изследователска кариера съм проучвал скритите тайни и понеже вечно ме привличат неизяснените страни на живота – в сферата на граничните науки – съм обкъждал много интересни явления и съм правил публикации за тях. В тази книга положих на хартия моя най-вълнуващ проект.
За разлика от останалите ми произведения сега става дума за една „лична” книга, защото всичко в нея е преживяно от мен самия. Освен това тези събития промениха живота ми толкова решително, че никога няма да бъда старият Ян ван Хелсинг. Вече няма връщане назад ...
Сега ви каня заедно да навлезем в нов свят. Естествено сте свободни да се придържате към стари мисловни и поведенчески модели. Ако все пак наистина желаете да ме последвате по пътя към нова духовна територия, сърдечно ви приветствам в клуба на душевните пирати и бих желал веднага да пристъпя към същността на нещата, като ви запитам провокативно...
Все пак не се ли страхувате?
Какво бихте си помислили, ако вашата баба, която лежи на смъртния си одър, ви каже, че Смъртта е до леглото и сега ще я вземе със себе си?
Вероятно след кратък размисъл бихте стигнали до прозрението, че бабата или е твърде остаряла, или се е натъпкала с медикаменти и затова има халюцинации – или с приближаването на смъртта в подсъзнанието й изплуват стари суеверия.
Бързо си спомняте, че вече сте чували подобна история, евентуално се досещате за някоя холивудска продукция като Да срещнеш Джо Блек, за човека с косата от филма на Монти Пайтън Смисълът на живота или пък за поредицата Света на Диска от Тери Пратчет, където такъв черен момък има най-малкото епизодична роля във всяка негова книга. Но че някакъв Черен мъж наистина съществува – все пак не ви се вярва. Вярно ли е, или съм прав...?!
Какво бихте си помислили обаче, ако следващата нощ баба ви наистина умре...? Защото в повечето случаи става точно това!
Значи аз лично бих си задал въпроса: „Кого или какво всъщност е видяла бабата до леглото си? Бил ли е наистина някой там? И ако да, кой е той?”
Приемам, че мнозина от нас биха се впечатлили повече от подобни изказвания, ако са подхванали темата с някой свещеник или с един от онези, които до последно се грижат за умиращите. Защото отговорите са повече от изненадващи.
Въз основа на събития, върху които сега ще се спра по-подробно, правих точно това в продължение на две години. Всеки път, когато срещнех работещи в болница, хоспис или организация за обгрижване на смъртно болни, питах дали умиращите са им разказвали за някакъв черен мъж или друга такава истории.
И почти всички запитани посочваха случаи, в които присъстваше Черният мъж.
Например Гудрун, някога медицинска сестра в хоспис от Аугсбург, разказва следното: „Една жена упорито настояваше два дни преди смъртта си, че черен човек обикалял около къщата й. Друга пациентка в пълно съзнание твърдеше, че мъж в черно надничал през прозореца. Тя умря още същата нощ.
Малко преди смъртта си възрастен мъж пък разказваше, че до болничното му легло стоял черен човек и искаше да знае кой е ...”
През юли 2004 г. получих писмо от читателка, която помоли да коментирам следните нейни преживявания:
„Уважаеми господин ван Хелсинг,
Сърдечно Ви благодаря за Вашата книга „Децата на новото хилядолетие”, която много ми помогна да приема ясновидските способности на дъщеря ми.
Все още обаче ми тежи на душата нещо, на което не намерих отговор в книгата Ви: Когато миналата година мама беше на смъртно легло, вечерта преди да умре ни разказа, че край нея стоял образ в черно и й подавал ръка. Доведох дъщеря си Зибиле, която претендира, че е ясновидка, но тя не съзря никакъв черен мъж, а три или четири, блестящи с ярка светлина същества, които се реят над леглото. Трябва да добавя, че беше изминал едва четвърт час, откакто майка ми беше споменала за видението, което междувременно беше изчезнало. Моят въпрос е: Какво е това същество? Трябва ли да се страхуваме от него? Дяволът ли е бил?
Предпазливо се опитах да споделя преживяното с приятелите си и бях поразена от предизвикания отзвук.
Най-добрата ми приятелка разказа за смъртта на нейн чичо, който в нощта преди да умре се мятал натам-насам и мълвял нещо неразбираемо, от което жена му се събудила. Когато го попитала какво става, той й разказал, че до леглото му стоял мъж в черно наметало. Няколко часа по-късно чичото починал...”
Докато събирах данни за споменатата вече книга за деца ясновидци, се натъкнах на пенсионирана медицинска сестра, която съвсем точно си спомняше за току-що опериран пациент, който все още под въздействието на наркозата изпаднал за кратко в клинична смърт и по-късно разказвал как до операционната маса заедно с лекарите стоял „черен момък“. Пациентът оживял.
Знам вече безброй подобни истории и те се припокриват в следните детайли:
Малко преди настъпването на смъртта внезапно се появява черен мъж – или в черно расо, подобно на монах – или с черна шапка. Той обикновено мълчи и очевидците в повечето случаи не могат да опишат лицето му. Понякога наднича през прозореца, обикаля около къщата, застава до леглото или почуква по вратите.
Наскоро подобно нещо се разигра и с мои по-далечни роднини. Първата ми жена разказваше,че в деня преди да умре нейната прабаба видяла някой да наднича през прозореца, а после забелязала и черен образ пред външната врата. А когато умирал нейният чичо Алоис, някой или нещо хлопало по вратата.
Сами по себе си тези разкази не са нови – тъкмо обратното! В почти всички световни култури намираме подобни сведения от хора, които са на прага на смъртта, както и общоизвестни истории за Черния мъж, появяващ се съвсем очевидно пред умиращите.
В някои региони го наричат Кръстника на смъртта, защото той е част от живота ни – като роднините. Както не може да се издири родството ни с кръстника, така не може да се намери и връзка със смъртта. В Северна Германия пък се споменава Приятеля Хайн, който се доближава до умиращия и като водач го повежда към царството на мъртвите. За Бранденския Каспар
Бранденския Каспар – литературен герой от разказа на Франц фон Кобелс, 1871 г., в който героят му надхитря смъртта и си спечелва допълнителни години живот, с което застрашава Небесния ред. – Бел. прев. той е просто Боандлкрамер
Боаднлкрамер или само Боандл е баварското наименование на смъртта. – Бел. прев., т.е. този, който се занимава с костите. На книжовен немски е човекът-скелет, както го виждаме изобразен в повечето случаи.
Други пък го наричат Жътваря или Човека с косата
Sensenmann – мрачният косач или мрачният жътвар – този термин обикновено е запазен за Смъртта, изобразена като скелет с коса. – Бел. прев. Той е персонифицирана алегория на смъртта, водеща началото си от Средновековието, когато в изобразителното изкуство бива представян като човешки скелет с широкопола шапка или загърнат в расо. Носи характерна коса, с която жъне урожая си, снагата му е превързана по средата с връв, която практически свързва материалното и душевното тяло.
Илюстрация 1. Жътварят.
Така може да се интерпретира и псалм 90:5, в който се казва: „Заран цъфти и пораства; вечер се окосява и изсъхва.” – Хората приличат на поникналата трева.
В някои картини нашият Черен мъж, който очевидно олицетворява смъртта, е изобразен и с пясъчен часовник, който отмерва земните дни.
Тази смърт пристъпва и до детското креватче, и до болничното легло в старческия дом. Пътува с нас на мотоциклета и в автомобила. Изтръгва млади хора от живота тогава, когато те изобщо не очакват.(1)
Със Смъртта очевидно никога не можем да бъдем сигурни.
Точно на невъзможността да избегнем смъртта набляга следната, макар и не смъртно сериозна легенда.
Кралят на Дамаск имал сред съветниците си млад момък, когото много ценял. Един ден младият офицер влязъл при краля, а на лицето му било изписано ужасно притеснение.
„Имам спешна молба, кралю мой. Заеми ми най-бързия си кон. Трябва веднага да препусна към Багдад.”
„Защо?” – изумил се кралят.
„Когато преди малко прекосявах дворцовата градина, видях там Смъртта, която ме заплаши. Сега бързам да й избягам.”
Кралят удовлетворил молбата, след което лично отишъл в градината, за да провери дали страшната гостенка е още там. И виж ти, Смъртта стояла на същото място.
„Как смееш да заплашваш верения ми слуга? И то в градината на моя палат?”
„Не съм го заплашила” – казала Смъртта – „само плеснах с ръце от учудване”.
„Що за оправдание!” – рекъл кралят.
„Напротив, напротив, така е!” – потвърдила Смъртта. – „Височайшият ми господар заръча да срещна този момък надалеко – в Багдад, и бях много изненадана, че още е тук.” (1)
Това е легенда, може би приказка, която ни разказва за персонифицирана смърт. Но как да тълкуваме думите на Франциск от Асизи, от чиято молитва Песен за Брата Слънце научаваме:
„Хвала на тебе, мой Господи,
за нашата сестра – Смърт телесна,
от която никой жив човек не може да избяга;
горко на онези, които умират със смъртни грехове;
блажен оня, който ще открие
по Твоята пресвета воля,
че втората смърт няма да му навреди.”
Забележително, нали?
