Книгата с отговора на всичко. Как квантовата наука обяснява любовта, смъртта и смисъла на живота - Амит Госвами
СъдържаниеБлагодарности . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 7Въведение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 9Първа главаСблъсък на два мирогледа . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 17Втора главаСъзнанието и науката на жизнения опит . . . . . . . . . . . . . . 29Трета главаФизика на непроявеното . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 48Четвърта главаДзен и квантовата физика . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 64Пета главаМисъл, чувство и интуиция . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 75Шеста главаСветът на архетипите . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 84Седма главаЕгото и квантовият аз . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 98Осма главаСвободна воля и креативност . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 103Девета главаИнволюция и еволюция . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 1176 Книгата с отговора на всичкоДесета главаПовест за две територии . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 125Единайсета главаТворческият принцип . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 137Дванайсета главаКвантова реинкарнация . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 146Тринайсета главаСмисълът и целта на живота . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 162Четиринайсета главаЗначението на сънищата . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 174Петнайсета главаПросветление . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 181Шестнайсета главаКвантов професор, квантово общество . . . . . . . . . . . . . . . 190Речник . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 209Препоръчителна литература . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 216Азбучен показалец . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 218ВЪВЕДЕНИЕ
Математическо формулиране на квантовата физика е завършено преди почти сто години. То е потвърдено от безброй експерименти и концепциите на този научен клон успешно са приложени в множество технологии. Всъщност започнахме да употребяваме прилагателното „квантов“ в ежедневната си реч – често без да разбираме неговото по-дълбоко значение. Но въпреки безспорното си присъствие в обществото ни, квантовият светоглед все още не е възприет напълно от научната общественост, която упорито се е вкопчила в архаичния Нютонов светоглед. Съответно, пълните възможности, които предлага квантовото мировъзрение, все още не са проникнали общественото съзнание. Добрата новина е, че през 90-те години на миналия век, благодарение усилията на авангардна група инакомислещи учени, сред които и моя милост, квантовият светоглед започна да узрява и доведе до възникването на нова научна парадигма, обхващаща всичко. Едно младо движение, известно като „квантов активизъм“, е започнало да се отърсва от задушаващата хватка на Нютоновата физика, поддържана от научната върхушка, и да апелира директно към хората. Моята книга е част от това движение и в нея достъпно са изложени най-новите достижения на квантовия светоглед. Част от бедата се дължи на обстоятелствата. Доминиращата Нютонова парадигма открай време е била изпъстрена с парадокси. Съгласно гледището, официално известно като научен материализъм, всичко съществуващо е проявление на веществото –материално движение в пространството и времето, породено от материално взаимодействие. Парадоксите, заложени в този светоглед, така и не са намирали решение. Едва през 80-те и 90-те години на двайсети век научната общественост, подтиквана от новите експериментални данни, подходи критично към научния материализъм. Преди това за развитието на научния материализъм до голяма степен допринася завоя, който след Втората световна война физиката прави от философски ориентирания европейски модел към по-прагматичния американски подход. Преди 50-те научният материализъм е твърдо вкоренен единствено в дисциплините физика и химия, които изучават неодушевената материя. След това той започва да доминира в биологията (която става химия), здравната наука (която става едва ли не „фабрична“) и в крайна сметка – в психологията (която се превръща в когнитивна неврология). Друга част от бедата е необмисленият ентусиазъм на добронамерени учени да се преустановят максимално бързо дебатите около значението на квантовата физика. Ето как се постига компромис, добил известност (уви, печална!) под названието Копенхагенска интерпретация. Това тълкувание е прокарано от знаменития и симпатичен Нилс Бор, боготворен от всеки физик (в това число и от мен). В основата на Копенхагенската интерпретация заляга „принципът на допълнителността“, който в своята популярна форма е просто погрешен – както теоретично, така и експериментално. Квантовата математика недвусмислено постановява, че квантовите обекти са вълни. Но разбира се, експериментите доказват, че те са също така частици. Как е възможно един и същ обект да бъде едновременно вълна – която се разлива, и частица – която се движи по определена траектория? В опростения си вид принципът на допълнителността разрешава този парадокс, като постановява, че квантовите обекти са едновременно вълни и частици. Вълновият аспект се проявява в експерименти за измерване на вълната; корпускулярният аспект – в експерименти за измерване на импулса и положението на частицата. Но двата аспекта никога не се проявяват в един и същ експеримент и затова са наречени допълващи се. Верният отговор на парадокса за корпускулярно-вълновия дуализъм обаче – както теоретично, така и експериментално – е следният: квантовите обекти са възможностни вълни, които се намират в една реалност извън времето и пространството, наречена територия на потенциалността. Когато и да ги измерваме, те се проявяват като частици в пространството и времето. Следователно вълновият аспект и корпускулярният аспект на даден обект всъщност могат да бъдат наблюдавани в един-единствен експеримент. За съжаление, популярната версия на принципа на допълнителността, която създава впечатлението, че вълновият и корпускулярният аспект на даден обект едновременно съществуват във времето и пространството, са заблудили цяло поколение – или даже две – физици и са ги накарали да затворят умовете си за истински радикалните елементи на квантовата физика. Всъщност тя настоява, че реалността се характеризира с две нива, а не с едно времепространство, както постулират Нютоновата физика и научният материализъм. Освен това е изключено парадоксите на квантовата физика да бъдат обяснени, без изрично да се позовем на съзнанието. Но естествено, именно ролята на съзнанието е поддържала парадокса жив – не масово, а по един култов начин за избраници. През 80-те години опит, проведен от Ален Аспе и неговите сътрудници, разреши въпроса за двоична или единствена реалност, като разграничи територията на потенциалността от територията на пространството и времето. В първата за комуникацията не е нужен сигнал; всеки миг всичко е взаимосвързано. Напротив, в пространството и времето сигналите винаги се движат със скорост, не по-голяма от тази на светлината, и опосредяват комуникацията, която винаги се осъществява в точно определен момент. Какво означава, че в територията на потенциалността всеки миг всичко е свързано? Просто следното: там всичко е едно цяло. В научна дисертация, публикувана през 1989 г., и отново през 1993 г. в „Самоосъзнаващата се Вселена“ стигнах до работната хипотеза, че територията на потенциалността е нашето съзнание – не във вида на обикновеното съзнание-его, а на по-висше съзнание, където всички сме едно. В обикновената осъзнатост ние ставаме отделни единици – отчасти поради необходимостта да се разграничим от други обекти (разграничението субект-обект) и отчасти поради нашата индивидуална нагласа. Също така предположих, че това по-висше Единно съзнание причинно се захранва от низходящата причиннност – способността да избираме измежду множеството аспекти на възможностната вълна. Осъзнатият избор трансформира вълните на възможното в частици на физическата реалност. Философът и учен Уилис Харман, навремето председател на Института по ноетични науки (IONS), горещо подкрепяше работата ми. Той ме покани да напиша монография въз основа на проучванията си. Новите изследвания скоро доведоха до създаването на нова наука – „наука вътре в съзнанието“; по-късно установих, че благодарение на Харман този термин вече е на мода. Едноименната монография бе публикувана от IONS през 1994 г.В сферата бързо бе отбелязан напредък, неизменно съпътстван от странни съвпадения, типични за юнгианската синхроничност. Първо, една възрастна жена се обади в ефира на едно радиопредаване и ми постави въпроса: Какво се случва, когато умрем? Не знаех как да й отговоря, без да се опра на културните клишета, затова замълчах. После един теософ – вярващ в прераждането – продължи откъдето бях спрял в книгата си „Самоосъзнаващата се Вселена“, но накрая завърши, говорейки основно за реинкарнацията. Скоро след това ми се присъни, че се събуждам, спомняйки си този упрек: „Тибетската книга на мъртвите“ казва истината, твоята задача е да го докажеш“. Накрая една дипломантка по философия ме потърси с молба да й помогна да преодолее скръбта от смъртта на приятеля си. Докато беседвах с нея и се опитвах да развивам теории какво от нас остава живо и след смъртта, в ума ми започна да изкристализира концепция за наука, обхващаща всички наши преживявания – физическите ни възприятия (усет), усещането за жизненост (енергия), мисловните процеси (смисъл) и свръхменталната интуиция (архетипи като любов и истина). Оттук разгърнах теория за прераждането и живота след смъртта. Не след дълго получих обаждане от писателя и редактор Франк де Марко, който ми предложи да напиша книга, отразяваща актуалните ми изследвания. Тя излезе през 2001 г. под заглавието „Физика на душата“*.
* „Физика на душата“, изд. „Дилок“, 1-во издание на български 2004 г., 2-ро – 2011 г. – Б. пр.
През 1998 г. биофизичката Бевърли Рубик се обърна към мен с молба да напиша статия по повод изследванията си за една антология, на която тя беше съставител. През 1999 г. на конференция с Далай Лама в Дхарамсала, Индия, се присъединих към група от трийсет мислители, привърженици на новата парадигма. На конференцията здравата се изпокарахме. Първо, ние с физика Фред Алан Улф влязохме в словесна престрелка, спорейки чий подход към новата парадигма е правилен. Други участници също се намесиха в пререканията; организаторите се оплакаха на Далай Лама. Той само се засмял и отвърнал: „Учени, какво да ги правиш!“. След като мирът беше въдворен, Далай Лама поиска от нас да приложим нашата нова парадигма спрямо наболели социални проблеми. Това привлече вниманието ми. Завърнах се в Съединените щати и написах статията, за която Бевърли Рубик ме беше помолила, като отнесох квантовата физика към проблемите на здравето и лечението. В нея разгърнах теория, която Дийпак Чопра назова „квантово изцеление“ – спонтанно изцеление без медицинска интервенция.Приблизително по същото време посетих Бразилия, където един млад мъж ме попита познавам ли Дийпак Чопра. Отговорих отрицателно и той предложи да поправи това. Не след дълго получих покана да посетя Дийпак в Сан Диего. Той съвсем наскоро беше публикувал книгата си „Съвършеното здраве“ (2000 г.), в която обсъждаше Аюрведа, алтернативна система за лечение от Индия. Подари ми един екземпляр от нея и ми заръча да я прочета. Впоследствие стана така, че доказах научната пригодност на една идея, която обучените в алтернативна медицина изповядват от хилядолетия. Доколкото ние сме нещо повече от физическите си обвивки, заболяванията в нашите „ефирни“ тела могат да бъдат отговорни за заболяванията на тялото, особено хроничните. По тази причина лечението може да се разглежда не само като облекчаване на физическите симптоми, но и като премахване на болестта от незримия й корен. Специалистите по здравето – физическо и душевно – се занимават с реални човешки същества. Именно по тази причина те невинаги се отнасят с ентусиазъм към алопатичния модел на медицината – по-„механичния“ модел, рожба на научния материализъм. След като излезе „Квантовият лечител“ (2004 г.), в която се стремя да интегрирам традиционната „механична“ медицина и по-щадящите алтернативни медицински практики, квантовият светоглед започна да набира инерция сред алтернативните лечители и дори сред някои авангардни алопати. Дийпак беше в такъв възторг от книгата, че написа предговора към едно от следващите издания. Медицината стъпва на биологията. За да се отпусне задушаващата хватката, в която научният материализъм е стегнал медицината, трябва да въведем понятието за съзнание в биологията. Започнах да работя по този въпрос през 90-те години на 20. век, а през 2008 г., в книгата си „Креативна еволюция“, изложих научна теория, опираща се на съзнанието. Тази теория обяснява „дупките“ между вкаменелостите от различни епохи и биологичната „стрела на времето“, която е била нужна, за да поеме еволюцията по пътя от простото към сложното – два важни проблема, които дарвинизмът и неговите издънки не са в състояние да решат. В един научен подход интегрирах идеи на Шри Оробиндо и Пиер Тейяр дьо Шарден за бъдещето на човечеството. Доразгърнах идеите на Рупърт Шелдрейк за морфогенетичните полета (шаблони за биологично формообразуване), като ги включих под шапката на науката вътре в съзнанието. Университетската върхушка се оказа твърде неподатлива на влиянието на квантовата физика, въпреки че благодарение на емпиричните изследвания по епигенетика и научнопопулярните книги на биолозите Брус Липтън, Мей Уан Хо и други, квантовата биология постепенно крепне. През 2009 г. реших да ускоря смяната на парадигмата, като основах движение, наречено „квантов активизъм“. Стремежът ми беше да популяризирам квантовия светоглед, като събера група от съмишленици, посветени на трансформирането – своето и на техните общества – чрез практикуване на квантовите принципи. То привлече известно внимание – не само в Америка, но и в Бразилия, Европа, Индия, Япония, та дори и в Близкия Изток. През 2014 г. отидох в Япония, за да проведа обширна дискусия на тема квантов светоглед и квантов активизъм с ерудита, бизнесмен и философ Масуми Хори. Тази книга солидно стъпва върху онези наши разговори. Освен на тях се осланям и на други събеседвания, особено на едно с Ева Хер. Резултатът е своеобразен буквар по квантова физика за неспециалисти. Той съдържа елементи от всичките ми предишни книги и се надявам, че ще ви вдъхнови да се превърнете в квантов активист. Дано ви убедя, че бъдещето на науката се крие в изследванията върху съзнанието и разбирането на квантовия светоглед. Изграждането на нова парадигма може да ни отведе до отговора на всичко.
