Каубои и извънземни - Джоан Виндж
ДУЕЛ С ДЕМОНДжейк излезе на улицата. Почти не чуваше писъците и стрелбата, не усещаше прахоляка и дима.
Елате, помисли той, покажете се! Елате да ме хванете... убийте ме, ако можете! Той вдигна високо демоничното си оръжие.
Сякаш най-сетне смъртта бе решила да го потърси и Джейк видя целта си. Едно от летящите чудовища свърна, а обгърнатата му в сенки форма направи невъзможен завой в небето, после се спусна и започна да стреля по всеки, който все още се опитваше да стреля. Разкъсваше ги с мълнии. Нещото напредваше над улицата, право към Джейк, все едно търсеше само него. Примигващи светлини покриваха тялото на чудо¬вището – като демонични очи, светнали в тъмното. Хайде, подкани го Джейк наум, като не бе сигурен дали говори на демона или на странното си оръжие. Стоеше на улицата без да мърда. Хората около него бягаха, разчиствайки пътя.
Внезапно над китката му просветна подобното на мерник устройство. Джейк се прицели и помогна на оръжието да намери целта си. Този път то стреля почти без откат. Синият лъч описа сияйна траектория и удари летящия звяр. Джейк дори не успя да мигне. Изстрелът попадна в демона почти от упор. Експлозията стъписа Джейк. Демонът се килна, разлюля се, полетът му стана нестаби-лен и той започна да пада от небесата право към Джейк, сякаш искаше да го погребе под себе си.
Джейк се наведе, а звярът профуча току над главата му. Мъжът се обърна и видя как чудовището
се срива на земята с оглушително скърцане и как разорава утъпканата пръст на улицата.
След него се посипаха жупел и отломки. Другите демони в небето изчезнаха внезапно, по-бързо, отколкото бяха дошли. В същия миг звук като от разцепващо се небе изпочупи прозорците по цялата улица. Последва тишина – всепомитаща, като вихрещия се допреди малко ад.
