Как се наливаха основите. Към ранната история на българската корупция (1879-1912) - Пенчо Д. Пенчев

Историята на ранната българска корупция показва, че на Балканите основни политически, стопански и културни модели могат да променят формата си, но сърцевината им остава неизменна през годините. Усещането за бягане на място се потвърждава и от картинката, която предлага съвремието. Спокойно бихме могли да сменим датите на корупционните афери с по-близки до днешния ден и имената на замесените в тях с героите на нашето време. Страните и народите в региона уж "произвеждат" твърде много история, но история без последици. Същински промени в социалното им поведение, в материалното положение, в отношението към другите и помежду им сякаш не настъпват.

Интервю с

- Г-н Пенчев, в изследването, над което работите "Когато се наливаха основите: към ранната история на българската корупция", правите далечна ретроспекция на корупционните практики у нас. Открихте ли кога е роден рушветът?

- Корените на ранната българска корупция са заложени дълбоко в периода преди Освобождението. Корупцията е част от "естествения ред" в Османската империя. Ръкополагането на висши духовници става след като те плащат на централната власт и дори Софроний Врачански е ръкоположен за свещеник след като котленските чорбаджии са принудени от владиката да заплатят определена сума. Бакшишът и рушветът трайно се преплитат в българската икономическа и социална култура и по чисто български канали. Според едно крайно твърдение, когато чорбаджиите изпаднат във финансови затруднения те стават инициатори за постройката на черква или училище с тайната надежда, че това ще им даде възможност да се "омажат малко" с общите пари и да закрепят положението си. След Освобождението в България се установява един корумпиран и клиентелистки политически модел, при който политическите партии носят отделни характеристики на организации от мафиотски тип. Ориенталските навици си остават втора природа на българската административна машина, много от държавните и общински служители доброволно, а и с кеф, се оставят да бъдат корумпирани от властта.

- Как мутират корупционните практики в Свободна България?

- Докато в Османската империя българите имат ограничен достъп до постове, след Освобождението чиновничеството се развихря. То вече е в позицията не само да дава подкупи, но и да приема. Броят на държавните и общински служители се увеличава с течение на времето. Ловките политикани бързо усещат значението на чиновническите постове, които могат да се използват като награда за най-заслужилите партийни активисти. Държавните и общински служби стават важна част (дори може би най-важната) от бакшиша, който всяко ново правителство раздава на привържениците си. Затова увеличаването на броя на чиновниците е непропорционално голямо спрямо разширяващите се функции на държавата.

- Кога всъщност се създава чиновническата държава?

- В края на ХIХ век България изпреварва по брой чиновници на глава от населението дори страни с утвърдени бюрократични традиции. Към 1899 г. в България на 1000 души население по различни изчисления се падат между 10 и 12 чиновници. За сравнение в Германия съотношението е 5 чиновника на 1000 души. Несигурността и политическата зависимост на държавните чиновници пораждат корупция. Временното пребиваване на даден пост и явната заплаха от политически мотивирано уволнение дават тласък на стремежа към осигуряване на битието (чрез корупция) за времето на неизбежната опозиционна безработица.

- Каква е ролята на първия ни цар Фердинанд?

- С цялостната си практика при назначаването на правителствата и дори с дребните си жестове (раздаването на различни подаръци например) спрямо отделни политици и висши държавни служители Фердинанд насажда сред тях сребролюбие и доразвива користните им нагласи. По този начин се задълбочават дефектите на българската политическа система и моралното обезличаване на политическия елит. Никак не е случаен фактът, че наблюдателните съвременници оприличават Фердинанд с турския султан Абдул Хамид. Получава се така, че Освобождението донася на българите замяната на един деспот с друг, който използва конституционни средства, за да закрепи властта си, но не променя дълбоко вкоренените разбирания за начините на управление.

- Значи корумпираната среда си остава, само играчите се сменят?

- Да. Интересен факт е, че първото българско правителство е съставено на 5 юли 1879 г., а от 9 юли същата година датират първите сведения за корупция. Те засягат съдебната система и администрацията. Съдиите са обвинявани, че злоупотребяват с властта си за лична полза и в полза на свои роднини и приятели. За административните служители пък се сочи, че умишлено забавят издаването на определени документи за да принудят нуждаещия се от такива да им даде някакъв рушвет. Обвиненията за корумпираност не подминават дори Иван Вазов като председател на Окръжния съд в Берковица. Сред първите сведения за корупция трябва да се споменат още митниците и строителството и ремонта на пътища.

- Как стоят нещата на по-ниските етажи на властта?

- В първите години след Освобождението корупцията придобива по-примитивни (понякога натурални) форми, но не изчезва. Данните обхващат военните доставки и дипломатическите служби. През 1882 г. стойността на мебелите в българското агентство в Букурещ не достига и половината от сумата, която е изразходвана за обзавеждането му. Част от отпуснатите за тази цел пари са закърпили нечий личен бюджет. В дописка от Кюстендил, публикувана в периодичния печат през февруари 1880 г., се посочва, че представители на местния пограничен батальон произволно вземат пари от пътници и търговци и не пускат такива, които не са си платили подкупа за преминаване през границата. В началото на 1881 г. в. "Български глас" разкрива, че секретарят на Околийския началник в Трявна - Илия Бонев (който бил роднина на вътрешния министър П. Р. Славейков) принуждава жителите от околните села да го снабдяват с дърва.

- Добра ли е проводимостта от горе надолу на корупционните практики?

- Тези факти не ни дават основание за извод, че корупцията се разпространява от върха на властовата пирамида към нейната основа. Напълно е възможна хипотеза, при която корупцията е просто част от "естествения ред" на нещата в икономическия и социалния бит. Еднакво и едновременно от нея са засегнати всички властови структури. Ранният етап от развитието на българското княжество, примитивната икономика и (вероятно) следосвобожденския ентусиазъм предопределят единствено наивните и относително ограничени прояви на корупцията.

- Любопитно е да споменете имена на български държавници от онова време, оплетени в корупция.

- Мнозина от българските държавници от края на ХIХ и началото на ХХ век се заплитат в корупционни по същество афери или провеждат политика, която насърчава корупцията. Сред по-известните от тях могат да се споменат Стефан Стамболов, Константин Стоилов, Михаил Такев, Д. Тончев, Тодор Иванчов, Рачо Петров, Михаил Савов, Иван Евстатиев Гешов, Стефан Бобчев, Михаил Маджаров и др. В някои случаи те не се обогатяват лично, а облагодетелстват трети лица или пък способстват за налагането на корумпиран политически модел в страната. Част от този модел е и масово практикуваното купуване на гласове преди различни избори.

Пределно безскрупулен в стремежа си за лично обогатяване е Ст. Стамболов. Граф Робер дьо Бурбулон си спомня, че като министър-председател Стамболов "насред улицата шамаросва предложили му подкуп хора". Мачовската поза на циничен и всевластен насилник е нещо, което почти всички харесват. Вникването в подробностите от пейзажа далеч не винаги е така романтично - никой не взема подкупи насред улицата. Не случайно едно от първите дела на неговото правителство през 1887 г. е увеличаването на министерските заплати от 12 000 на 18 000 лева годишно. Напълно корупционна по своята същност е практиката на Ст. Стамболов и Д. Петков (като кмет на София) да закупуват евтино парцели в столицата, които повишават бързо цената си като резултат от прилагането на новия регулационен план. Залегналите в този документ промени не са били известни на широката общественост, но и премиер, и кмет са достатъчно добре информирани, за да си закупят перспективни имоти.

- Съдебната система била ли е подкупна?

- Да, тя е предлагала добри възможности за печалба. През есента на 1894 г. директорът на Пловдивския затвор Кр. П. Карапетров става посредник между арестантите и адвокати с влияние в управляващата партия. Той приема от арестанти пари, които се задължава да предаде на Ст. Бобчев, ако последният издейства от надлежните власти помилване. Впоследствие Стефан Бобчев и Теодор Теодоров образуват съдружие с подобна цел. Ефективността на работата си те гарантират със строго разделение на труда. Ст. Бобчев събира парите от осъдените, а неговият шурей и министър на правосъдието (от 10 февруари 1896 до 26 август 1897 г.) Т. Теодоров предлага лицата, които са си платили за предсрочно освобождаване. Подобни работещи схеми с участието на депутати и магистрати са регистрирани и в Свищов.

- Какъв е първообразът на далаверите с обществени поръчки?

- Сред най-сериозните източници на корупция по високите етажи на властта се налагат доставките на оръжие и военни материали, строителството на железници и доставките на вагони, локомотиви и друг подвижен материал, изграждането на пристанища и външните заеми, които България взема в края на ХIХ и началото на ХХ век. Не случайно финансовият министър Лазар Паяков гузно се опитва да обясни с получаването на някакво наследство внезапното си забогатяване след сключването на външния заем от 1904 г. Сключването на външния заем от 1904 г. замесва в корупционна по характера си афера министъра на търговията и земеделието Н. Генадиев. Основна роля в осигуряването на сумата по този заем има Банк дьо Пари е де Пеи Ба. В условията по отпускането на заема е изрично определено, че част от сумата трябва да се употреби за постройката на железопътната линия Търново - Трявна - Борущица. Посочената железопътна линия не е най-изгодната от гледна точка на българското стопанство, но е пряко свързана с интересите на банката кредитор. Банк дьо Пари има вложения в мината "Княз Борис" в Тревненския балкан. Една железопътна линия в близост до мината би увеличила печалбите на инвеститора. Министър Генадиев има съществена роля за приоритетното финансиране на посоченото трасе. Срещу това той е снабден от французите със собствени акции от същата мина. При сключването на 15-милионния заем за столицата през 1910 г. един общински съветник получава на ръка 9000 лева, защото го е защитил и е гласувал положително в съвета.

По отношение на военните доставки най-известна е т. нар. афера "Шарл и Жан" от началото на ХХ век. Шарл и Жан са псевдонимите, под които министър-председателят Рачо Петров и военният министър получават солидни комисионни от фирми-доставчици на оръжие за българската армия. Това обаче не е единствената афера от такъв тип. Могат да се открият десетки подобни корупционни схеми на най-високо ниво. Командирите на поделения намират редица свои източници на печалби с изцяло корупционен характер. От тях ще посоча само един пример. Трагикомичен характер носят действията на полк. Кърджиев, който служи в Пети Дунавски полк. Той продава зарзават от полковата градина на подопечните си офицери за своя полза, с остатъците от войнишката храна изхранва свине, които пък продава на снабдителя на полка и на отделни офицери, ползва безплатния труд на войници, взема отоплителни материали и вар от полковите запаси, без да ги заплаща и т.н.

Чуждите инвеститори не успяват да променят правилата на играта, а се включват в различни корупционни схеми. Министър-председателят Т. Иванчов и брат му Сава (депутат) са заподозрени, че получават 250 000 лева в акции като подкуп от Белгийското анонимно дружество "Български захарни фабрики и рафинерии", за да не разрешат даването на друга концесия за захарна фабрика в страната. През 1898 г. финансовите власти в Княжеството установяват, че производителите на бира братя Прошек декларират много по-малко пиво от реално произвежданото в пивоварната им в София. Чрез тази операция те плащат по-малко от дължимия акциз. Братя Прошек извършвали данъчната измама със знанието и заинтересованото съучастие на финансовите контрольори "които сполучвали да подкупват". След поредната смяна на контрольора, новият се оказал честен, не приел подкупа от производителите на бира и аферата излиза наяве. Сред бързо разпространяващите се корупционни схеми е тази, при която се съчетават частната и държавната работа в медицината. Обикновено близки до управляващата партия лекари принуждават хронично болни да посещават частните им кабинети и едва след като си заплатят за преглед са приемани в държавните болници.

Корупцията не е безобидна и се отразява негативно върху цялостната стопанско развитие на страната. Непремереният държавен рекет понякога допринася за преждевременната смърт на кокошките, които снасят златни яйца. През есента на 1907 г. е публикувано сведение за фалита на кожарската фабрика "Махмудов и Герон" в Пловдив. Във в. "Пряпорец" многозначително отбелязват, че фабрикантите са били принуждавани да "броят не по-малко от 10 000 л. рушвети на разни големи и малки големци. Добре, че фалираха, та се отърваха".

Най-трудно забележима, но пряко касаеща всички българи, е корупцията на общинско ниво. Столичната община, като най-голяма в страната, дава възможности за извличане на най-големи печалби. Не най-голямата, но сред най-любопитните е аферата, свързана с доставката на бронзовите лъвове за Шарения мост. В архитектурния проект за столицата от края на ХIХ век е предвидено за украса на моста да бъдат монтирани четири бронзови лъва и фенери. При осъществяването на тяхната доставка обаче се откриват действия от страна на кмета Д. Петков и директора на техническото отделение на общината А. Начев, които определено не са в съзвучие с най-добрите практики при обществените поръчки. На 5 октомври 1890 г. Виенската фирма "Р. Вагнер и Сие" подава оферта за изработване и монтаж на необходимите лъвове и фенери. Стойността на цялата поръчка е оценена от австрийците на 18 250 лева. Тази оферта обаче не е приета и обявеният търг се проваля. По-късно същата поръчка е възложена на същата фирма, но вече въз основа на т. нар. принцип на доброволното съгласие. Цената на доставката обаче необяснимо скача повече от два пъти - тя става 37 500 лева. Причините за внезапното оскъпяване на лъвовете остават неизвестни, но явно шегата, че езиците им липсват, за да не могат да кажат това, което знаят за доставката си, не е лишена от основание.

Останалите общински управления и кметове също експлоатират ефективно по-скромните си периметри. Бившият кмет на Пирдоп Г. Костадинов се задоволява да опрощава глоби на леки жени срещу "нощни визити" от тяхна страна. Към дългия списък на неговите корупционни действия могат да се прибавят още: отдаването на търг на общински пасища като наемът е присвоен от кмета, произволно намаляване на някои такси за определени хора, сключване на общински заеми без необходимото разрешение на общинския съвет, присвояване на част от общинската мера и раздаване на общински имоти на разни лица, закупуване на добитък и други материали за общината, като в разписките се отбелязва по-голяма сума от реално заплатената и т.н. С най-ограничени възможности остават селските кметове, които продължават да събират различни глоби като задържат парите за себе си, злоупотребяват с общински земи и т.н.

- Как ще коментирате преследването на корупционните практики в следосвобожденска България?

- Една от най-подтискащите характеристики на ранната българска корупция е нейната "недоказуемост" и фактическа безнаказаност. Това до голяма степен се дължи на факта, че самата съдебна система е обект и на корупция, и на мощно политическо влияние. Опитите за осъждане на корумпирани министри завършват с фактически неуспех. Присъдите се отнасят по-скоро за политически престъпления, а не за корупция. Има дори парадоксални случаи. През март 1888 г. командирът на Първи Софийски пехотен полк Христо Попов, заедно с други офицери, е обвинен в тежки, корупционни по характера си престъпления: фалшифициране на правителствени парични документи, с които съзнателно се изтеглят пари от хазната; незаконно създаване на таен фонд, средствата от който са използвани за лична облага; опит за вземане на подкуп от войници; съзнателно (а навярно и користно) унищожаване на следствено дело срещу войници-евреи за бягството им от бойното поле по време на Сръбско-българската война от 1885 г. и др. Майор Попов е признат за виновен и осъден на четири години затвор. Това обаче не спира политическата му кариера. В следващите години Хр. Попов става кмет на столицата и министър на правосъдието (!) в правителството на Васил Радославов (1913-1918 г.).

- Моля ви да направите бърз прочит на развитието на рушвета при тоталитаризма и последвалата го демокрация.

- При тоталитарзма корупцията се издига до неофициална държавна политика. Не е задължшително да се свързва с рушвет. Точен човек на точно място, услуга, разрешение за развиване на малко по-различен бизнес от държавния монопол. Това е времето на всесилния чиновник - няма пазарни сили, които да коригират поведението му, нито опозиция, която да упражнява политическа натиск за прозрачност, има един-единствен коректив - вътрешнопартийният.

Колкото до това, което ни се случва през последните 20 години, мога да кажа, че кръгът от 1879 до 1989 г. в областта на корупционните практики като че ли сe затваря. Върху наследството и слободията сeга се насложи и криза - икономическа, социална и психологическа.

- Има ли световен опит - някой да се е излекувал от корупция?

- В момента се сещам за Швеция. В края на XVII и началото на XX век тя е била най-корумпираната държава в Европа. Двеста години по-късно тя е една от "най-чистите" страни.

- В последните години ЕС стана мощен коректив за корупционните ни практики. Може би, без да съзнаваме, вървим по пътя на Швеция?

- И след Освобождението сме били в нещо подобно на валутен, а и на политически борд. В началото на ХХ век страшилището на властта е бил Жорж Боске - представителят на банките-кредиторки на България, който е упражнявал пряк контрол над финансите на страната. Познанията за историята на корупцията нямат пряката сила да променят днешния или утрешния ден. Това, което биха могли да направят, наподобява функцията на огледалото за задно виждане на автомобила - колата може да се движи напред и без него, но то прави опасността от злополуки по-малка.