К. Г. Юнг: неговият мит в нашето време - Франц, М.-л.
Делото на малко личности в този век има толкова пространни и дълготрайни въздействия като това на К. Г. Юнг. Неговите идеи повлияват дълбоко такива дисциплини като изкуство, антропология, атомна физика, философия, теология и парапсихология, както и областта на психологията и психотерапията.
Юнг е първият съвременен учен, който приема сериозно реалността на несъзнаваното и разговаря с него през целия си живот. Той обръща голямо внимание на сънищата си и на онова, което имат да кажат относно неговото лично развитие и колективните събития от неговия ден.
К. Г. Юнг: неговият мит в нашето време е уникален биографичен портрет на Юнг човека и Юнг интелектуалния пионер, най-авторитетното и обширно описание на творческите идеи на Юнг, както и история на израстването и развитието на творческия потенциал на личността, от която възниква омагьосващият „мит” за един велик човек в наше време.
В нея се проследява еволюцията на основните идеи на Юнг – комплекси, архетипове и колективно несъзнавано, психологически типове, творчески инстинкт, активно въображение, индивидуация и много други – от тяхното възникване до емпиричното им документиране в многобройните му книги, статии и записани лекции.
Д-р Мари-Луиз фон Франц работи с Юнг от 1934 г. до смъртта му през 1961 г. Тя е автор на много книги по юнгианска психология, много от които са издадени на български език от Леге Артис. Тя живее в Кюснахт, Швейцария.
В случая на Юнг, обаче, неговите оригинални творчески открития и идеи бяха свързани с цялото човешко същество и предизвикаха отзвук в най-различни области извън психологията: например, схващането за синхроничността в атомната физика и синологията; неговата психологическа интерпретация на религиозните явления в теологията; фундаменталната му теория за човека в антропологията и етнологията; приносът му към проучване на окултните феномени в парапсихологията – даваме само някои примери. Тъй като работата на Юнг обхваща толкова разнообразни сфери, неговото влияние върху нашия културен живот се усеща постепенно, и според мен все още е в своето начало. Днес интересът към Юнг нараства от година на година, особено сред младото поколение. Следователно нарастването на неговото влияние е все още в ранните си стадии; след трийсет години по всяка вероятност ще можем да разглеждаме делото му в термини, по-различни от тези, с които си служим сега. С други думи, Юнг толкова е изпреварил своето време, че хората постепенно и едва сега започват да схващат неговите открития. Факт е, че неговите възприятия и прозрения не само не са повърхностни, но са толкова удивително оригинални, че много хора трябва да преодолеят известен страх от новите неща, преди да се приближат към тях с отворен ум.
Фундаменталният въпрос беше дали несъзнаваното е само един епифеномен на съзнанието в резултат на потискане (Фройд), или, както мисли Юнг, е автономна творческа матрица на нормалния психичен живот.
„Природа, психика и живот ми изглеждат една неразгърната божественост”, а и през „ада на страстите” трябва да се премине, за да се освободим от него[1]. Тук Юнг изповядва своето християнско духовно наследство: конфликтът (представен от символа на кръста) не може да бъде заобиколен и страданието избегнато. Той обича да цитира Томас а Кемпис за това, че страданието е конят, който ни води най-бързо към цялостност.
Има ли по-добра истина за висшите неща от тази, която ти помага да живееш?
Ако проецираме зло в „другите”, тогава ние губим възможността за прозрение и способност да се справяме със злото.
