Историята на Микс, Макс и Мекс - Луис Сепулведа

Винаги съм обичал котките. Обичам всички животни, но към котките имам специално отношение. Преди много години се запознах с един китайски астролог и макар че не вярвам на хората, които предсказват бъдещето, защото знам, че всеки човек е отговорен сам за съдбата си и всяка съдба е пълна с изненади, приех да ми направи звезден хороскоп. След като ме попита къде, кога и в колко часа съм роден, той начерта странна карта, цялата с тайнствени символи и изчисления, мисли дълго и накрая каза: „Някога, в един минал живот, ти си бил котка, и то много щастлива котка, защото си бил любимият котарак на един мандарин.“

Признавам, останах много поласкан от вестта, че си имам далечен, страшно далечен китайски прапрадядо, при това любима котка на мандарин. Астрологът ми подари три малки бронзови котки, и трите дебели, всяка от тях с дупчица на гърба. „Никога да не остават без храна“, наблегна той и даде да се разбере, че срещата му с мене е приключила.

Изпълних каквото ми каза, изпълнявам го и до днес. От време на време слагам в тези дупки по мъничко котешка храна, по една малка гранулка, и обичам да си мисля, че така поддържам чудесната си връзка с котките.