Истории в минало време - Петър Денчев

„ ...Непреднамерена елегантност и стаяваща се между епизодите поетичност. Разкази за страха, за самотата, извън която човекът изглежда няма съществуване. Тези разкази поставят най-трудния въпрос: от какво е съставен аз-ът?
...Спомени и телесна сетивност, детски преживявания и театър на половете. Едно силно усещане за накърненост трайно се наслагва: кракът го няма, родителят го няма, нещо ценно от миналото го няма...
Човекът в тези разкази е разпилян в поредица от бълнувания и травми.”

Борис Минков

"...Повечето от тези „Истории в минало време“ са монолози и обикновено са не толкова истории, колкото ситуации – тези две особености навярно имат общо с образованието и практиката на автора като театрален режисьор. Начупени парчета живот, в които героите се опитват да съхранят човешките си чувства в един като цяло студен, враждебен и чужд свят; и ако опитът им носи предимно болка и отчаяние, то те предпочитат да кътат и култивират тези емоции. Животът им зависи от това болката да бъде съхранена..."

Пълния текст от Ангел Игов можете да прочетете във Култура - Наблюдатели, Брой 34 (2652), 14 октомври 2011, www.kultura.bg

Откъс от рецензия: ИСТОРИИ В БЪДЕЩE ВРЕМЕ... Ангел Г. Ангелов

"...Появата на нова книга в литературното пространство не винаги бива забелязана, а дори и да докосне литературно-критическите рецептори, те не винаги реагират, а понякога реагират неадекватно... Белетристичният сборник „Истории в минало време” от Петър Денчев, носещ знака на престижното издателство „Жанет 45”, излезе неотдавна, но вече успя да убеди своите читатели, че в българското литературно пространство се появява талантлив млад писател. Шестнайсетте разказа и новелата, поместена в края на книгата, превръщат това елегантно книгоиздателско произведение в носител на модерна съвременна литература, чиито герои общуват помежду си плахо и ранимо, поетично и същевременно с известен страх. Героите и техните преживявания са разтворени в белетристичните късове, от които са изградени текстовете, така че те се представят пред читателя като монолитни произведения въпреки първоначалното впечатление за известна фрагментарност на повествованието. Отказът на автора от традиционното сюжетно изграждане на текста предоставя на читателя възможността да участва в съзиждането на литературната тъкан и в същото време по един естествен начин се повишава художеството на текстовете. Бягството от буквалната фактологичност, онова ненатрапчиво загатване „какво се случва и какво ще се случи” е една от причините разказите на Петър Денчев да звучат модерно и актуално, в съзвучие със съвременните схващания за днешно разказване..."

Рецензията можете да прочетете в LiterNet

http://liternet.bg/publish2/agangelov/petyr-denchev.htm