Интегрална психология. Психология, терапия, дух, познание. Обем: 396 стр. - Кен Уилбър
"Кен Уилбър е национално богатство. Няма друг като него, който с повече задълбоченост, широта на ума и сърце да работи за интегрирането на мъдростта на Изтока и Запада."- Робърт Киган, професор по педагогика, Педагогически факултет на Харвардския университет.
"През следващите столетия историците с основание могат да разглеждат работата на Уилбър като повратната точка, която прави възможно завръщането на идеите за съзнанието и духовността в нашата епоха. Психологията е в огромен дълг към него заради тази книга, която трудно може да оставите настрана, преди да сте я прочели докрай."
- Т. Джордж Харис, основател и редактор на списанията Рsychology Today и American Health.
"В една-единствена книга Уилбър успява да побере цялата история на психологията и да създаде нови и завършени стратегии за оцеляване през следващото хилядолетие."
- Дон Бек, съавтор на "Спирална динамика".
“Интегрална психология" е толкова всеобхватна, написана е толкова добре и на толкова ясен език, че Кен Уилбър заслужава признание за това, че с успял да въведе концептуален ред в психологията на Изтока и Запада."
- Сюзан Кук-Гройтър, съавтор на "Трансцендентност и зряло мислене".
Целта на "Интегрална психология" е да включи и отдаде дължимото на всеки важен аспект от човешкото съзнание. Тази книга представлява един от първите действително интегрирани модели на съзнанието, психологията и терапията. Черпейки от стотици източници - от Изтока и Запада, от древността до наши дни, - Уилбър създава психологически модел, който съдържа вълните и теченията на развитието, състоянието на съзнанието и аза, изследва движението на всяко от тези неща от несъзнаваното през самосъзнанието до свръхсъзнанието. Тази книга е най-амбициозният психологически труд на Уилбър до този момент и вече е смятана за епохално изследване в човешкото развитие.
Кен Уилбър е сред най-четените и най-влиятелни американски философи на нашето време. На него се пада заслугата за създаването на действително световна философия.
Съдържание
Бележка към читателя......................................................... 7
Първа част: Основа
Началото................................................................................ 17
1. Основните нива или вълни......................................... 20
2. Линии или потоци на развитието............................ 53
3. Азът...................................................................................... 59
4. Свързани с Аза потоци................................................ 65
Втора част: Пътят
От предмодерното към модерното.......................... 93
5. Що е модерност?.............................................................. 95
6. Да интегрираме предмодерно и модерно.............. 104
7. Някои значими модерни пионери........................... 115
Трета част: Разгръщане
Интегрален модел........................................................... 131
8. Археология на духа..................................................... 133
9. Някои важни потоци на развитието...................... 169
10. Духовността: стадии или не?................................ 189
11. Съществува ли духовност в детството?........... 202
12. Социокултурна еволюция....................................... 208
13. От модерност към постмодерност..................... 230
14. 1-2-3 в изследванията на съзнанието................ 252
15. Интегралната прегръдка.......................................... 271
Бележки................................................................................ 281
Индекс................................................................................... 360
Таблици................................................................................ 373
Бележка към читателя
Дневната визия
Психология означава изучаване на психиката, а psyche – психика или душа. В Microsoft Thesaurus срещу psyche откриваме: „Аз: атман, душа, дух; субективност: по-висш Аз, духовен Аз, дух“. С това за пореден път ни се напомня, че корените на психологията лежат дълбоко в човешката душа и дух.
Думата psyche и нейния еквивалент има древен произход, простиращ се до няколко хилядолетия преди новата ера, когато почти винаги е означавала движещата сила или духа в тялото или материалния носител. През ХVІ в. в Германия psyche е съчетана с logos (слово или учение), за да формира психология, т. е. изучаването на душата или духа, както се появяват в хората. Все още се спори кой пръв е използвал думата психология: някои твърдят, че е Меланхтон, други казват, че е Фригий, а трети – Гоклений от Марбург. Към 1730 г. обаче тя се употребява в по-модерен смисъл от Волф в Германия, Хартли в Англия, Боне във Франция, но дори тогава психология все още означава – както я дефинира New Prinson Review от 1888 г. – „науката за психиката или душата“.
Преди време започнах да си водя бележки за история на психологията и философията, която планирах да напиша. Реших да го направя, защото когато преглеждах повечето съществуващи учебници по история на психологията, бях впечатлен от странен и любопитен факт: всички те разказват историята на психологията – и на психиката – така, сякаш тя внезапно се е появила около 1879 г. в лаборатория на Лайпцигския университет, оглавявана от Вилхелм Вунд, който наистина е бащата на определен тип психология, основана на интроспекцията и структурализма. И все пак дали самата психика просто се е появила от нищото през 1879 г.?
Няколко учебника стигаха малко по-назад, до предшествениците на научната психология на Вунд, включително сър Франсис Галтън, Херман фон Хелмхолц и особено внушителната фигура на Густав Фехнер. Както вълнуващо беше написано в един учебник, „Сутринта на 22 октомври 1850 г. – важна дата в историята на психологията – Фехнер получава прозрението, че законът за връзката между психиката и тялото може да се открие във формулирането на количествено отношение между усещането и материалния стимул.“ Законът на Фехнер, както скоро става известен, гласи: S = K log I (усещането варира като логаритъм на материалния стимул). Друг текст обясняваше неговото значение: „В началото на века Имануел Кант прогнозира, че психологията никога не може да стане наука, защото е невъзможно психичните процеси да се измерват експериментално. Благодарение на работата на Фехнер учените за пръв път могат да мерят психиката; към средата на ХІХ в. методите на науката се прилагат към психичните феномени. Вилхелм Вунд взема тези оригинални и творчески постижения и ги организира и интегрира в „основаването“ на психологията.“
Всеки учебник, изглежда, беше съгласен, че Густав Фехнер е една от основните преломни фигури в основаването на модерната псилохогия, и текст след текст пееше похвали за човека, който е измислил начин да приложи количественото измерване към психиката и така най-накрая е направил психологията „научна“. Дори Вунд е категоричен: „Никога няма да се забрави – обявява той, – че Фехнер е първият, въвел точни методи и принципи на измерване и експериментално наблюдение в изучаването на психичните явления, отваряйки по този начин перспективата за психологическа наука в строгия смисъл на думата. Главният принос на метода на Фехнер е, че не е запазил нищо от превратностите на философските системи. Модерната психология наистина приема научен характер и може да стои настрана от всички метафизически спорове1.“ Доктор Фехнер, реших аз, е спасил психологията от заразата с душата или духа и щастливо е свел психиката до измерими емпирични украшения, въвеждайки ерата на наистина научната психология.
Това беше всичко, което бях чувал за Фехнер, докато няколко години по-късно, тършувайки из рафтовете на книжарница, пълна с чудесни стари философски книги, доста шокиращо открих том с изумителното заглавие Life After Death („Живот след смъртта“), написан през 1835 г. не от друг, а от самия Густав Фехнер. Началните му редове наистина привличаха вниманието: „Човек живее на земята не веднъж, а три пъти: първият етап от живота му е непрекъснат сън, вторият – редуване на заспиване и събуждане, а третият – пробуждане завинаги.“
Трактатът върху пробуждането завинаги продължаваше така: „В първия етап човек живее сам в тъмнина, във втория живее свързан, но въпреки това отделен от събратята си в светлина, отразена от повърхността на нещата, в третия животът му, вплетен с… универсалния дух… е по-висш.
В първия етап тялото му се развива от зародиша си, изработвайки органите за втория. Във втория етап психиката му се развива от зародиша си, изработвайки органите за третия. В третия се развива божественият зародиш, който се крие във всяка човешка психика.
Актът на напускането на първия етап и преминаването във втория наричаме Раждане, този на напускането на втория и навлизането в третия – Смърт. Пътят ни от втория до третия не е по-тъмен от този от първия до втория: единият път ни води напред, за да видим света външно, а другият – за да го видим вътрешно.“
От тялото през психиката към духа: трите етапа на израстване на съзнанието, и само когато мъжете и жените умрат за отделния Аз, се събуждат за необятността на универсалния Дух. Това беше Фехнеровата истинска философия за живота, психиката, душата и съзнанието, а защо учебниците не си правеха труда да ни кажат това? Тогава реших, че искам да напиша история на психологията просто защото „Някой трябва да каже“.
(Да каже, че идеята за безсъзнателното е популяризирана в книгата на фон Хартман Philosophy of the Unconscious („Философия на безсъзнателното“), публикувана през 1869 г. – тридесет години преди Фройд – и претърпяла безпрецедентните осем издания за десет години, че фон Хартман изразява Шопенхауеровата философия, за която самият Шопенхауер недвусмислено заявява, че е извлякъл най-вече от Източния мистицизъм, будизъм и най-вече „Упанишадите“: зад индивидуалното съзнание се крие космическо съзнание, което за повечето хора е „безсъзнателно“, но може да се събуди и напълно да се осъзнае, а това превръщане на безсъзнателното в съзнавано е най-голямото добро на мъжете и жените. Че Фройд директно взема понятието Id (То) от The Book of the Id („Книга за То“) на Георг Гродек, която се основава на съществуването на космическо Дао или органичен универсален дух. Че… е, добре, това е дълга история, която силно ни напомня, че корените на модерната психология са в духовните традиции именно защото самата психика е включена в духовни източници. В най-дълбоките Ј недра откриваме не инстинкти, а Дух – и изучаването на психологията в идеалния случай трябва да е изучаване на всичко това – от тялото през разума до психиката, от подсъзнателното през самоосъзнаването до свръхсъзнателното, от съня през полубудността към пълната събуденост.
Фехнер наистина има необикновени приноси към емпиричната и измерваемата психология: неговата Elements of Psychophysics („Елементи на психофизиката“) с основание се смята като първият велик текст по психометрия и напълно заслужава всички суперлативи, произнасяни от психолозите от Вунд насам. Въпреки това цялата теза на Фехнеровата психофизика е, че духът и материята са неотделими, те са двете страни на една огромна реалност, и неговите опити да измери аспекти на психиката имат за цел да посочат тази неотделимост, а не да свеждат духа или душата до материални обекти и със сигурност не да отрича изцяло духа и душата, което сякаш е била съдбата им в ръцете на по-малко чувствителните изследователи.
Фехнер твърди, както обобщава един учен, „че цялата Вселена е духовна по природа, а феноменалният свят на физиката е просто външното проявление на тази духовна реалност. Атомите са само най-простите елементи в духовна йерархия, водеща до Бог. Всяко ниво в нея включва тези под себе си, така че Бог съдържа целостта на духовете. Съзнанието е същностна характеристика на всичко съществуващо… Проявите на душата са системната последователност и подчинение на закона, проявявани в поведението на органичните цялости. Фехнер разглежда Земята, „нашата майка“, като такова органично, одушевено цяло2.“
Самият Фехнер обяснява, че „както тялото ни принадлежи на по-голямото и по-висшето отделно тяло на Земята, така и духът ни е част от по-големия и по-висшия дух на Земята, който обхваща всички духове на земните създания, досущ както Земното тяло обгръща техните тела. В същото време Земният дух не е просто сбор от всички духове на земята, а по-висш индивидуално съзнателен съюз от тях.“ А Земният дух – Фехнер дава точно очертание на Гея – сам по себе си е просто част от божествения дух, „който е един, всезнаещ и наистина все-съзнателен, т. е. съдържащ цялото съзнание във Вселената и следователно обгръщащ всяко индивидуално съзнание… в по-висша и най-висша връзка“3.
Това обаче не означава заличаване на индивидуалността, а само нейното завършване и включване в нещо още по-голямо. „Собствената ни индивидуалност и независимост, които естествено са с относителен характер, не са накърнени, а обусловени от този съюз.“ И така нещата продължават нагоре в тази вместена йерархия на увеличаващо се включване: „Както Земята не разделя телата ни от Вселената, а ни свързва и единява с нея, така духът на Земята не разделя духовете ни от божествения дух, а създава по-висша индивидуална връзка на всеки земен дух с духа на Вселената“4.
Следователно подходът на Фехнер към психологията е интегрален: той иска да използва емпирично и научно измерване не за да отрича душата и духа, а за да помогне в осветляването им. „Да се разглежда цялата материална Вселена като вътрешно жива и съзнателна е да се приеме това, което Фехнер нарича дневно становище. Да се разглежда като инертна материя, лишена от всякаква телеологична значимост означава да се приеме нощно становище. Фехнер пламенно защитава дневното становище и се надява, че то може индуктивно да се подкрепи чрез психофизическите му експерименти5.“
Е, изглежда оттогава насам преобладава нощното становище, не е ли така? Има обаче един период, грубо казано от времето на Фехнер (1801–1887) до Уилям Джеймс (1842–1910) и Джеймс Марк Болдуин (1861– 1934), когато новопоявяващата се наука психология все още комуникира с древната мъдрост на вековете – с извечната философия, Великото гнездо на битието, Идеалистическите системи и простите факти на съзнанието така, както ги знае почти всеки: съзнанието е реално, насоченият навътре наблюдаващ Аз е реален, душата е реална, колкото и да спорим по подробностите, и така тези наистина велики основоположници на психологията – когато се разкаже истинската им история – могат да ни научат на много за едно интегрално становище, което се опитва да включи истините за тялото, психиката, душата и духа, а не да ги свежда до материални проявления, дигитални битове, емпирични процеси или обективни системи (несъмнено колкото и важни да са всички те). Тези пионери на модерната психология успяват да са едновременно напълно научни и напълно духовни, и не откриват никакво противоречие или трудност в тази щедра прегръдка.
Това е книга за точно такава интегрална психология. Макар че се опитвам да включа най-доброто от модерните научни изследвания върху психиката, съзнанието и терапията, черпя вдъхновението си от онзи интегрален период на собствения генезис на психологията (отбелязан като такъв от Фехнер, Джеймс и Болдуин заедно с много други, с които скоро ще се срещнем). Този том започна живота си онзи ден в чудесната стара книжарница и шокиращото осъзнаване, че истинската история на Фехнер рядко е била разказвана, и следващите ми исторически изследвания. Резултатът беше много дебел двутомен учебник, включващ обсъждане на около двеста теоретици, от Изток и от Запад, антични и модерни, до един работещи по свой начин за по-интегрално становище, и съдържащ диаграми, обобщаващи около сто от тези системи6. По различни причини реших да го публикувам първо в много съкратена и редактирана форма – тази книга – заедно с повечето диаграми (виж диаграми 1–11).
Като такъв, текстът, който следва, е просто най-краткото очертание на един тип интегрална психология. Той се опитва да включи и да интегрира някои от най-непреходните прозрения от предмодерните, модерните и постмодерните източници с допускането, че всички те могат да ни научат на нещо изключително важно. Опитвам се да направя това не просто като еклектизъм, а в системна прегръдка и не е толкова лудо, колкото изглежда.
Основната цел на тази книга обаче е да постави началото на дискусия, а не да я приключи, да послужи като начало, а не като край. Причината, поради която реших да я публикувам като очертание беше да споделя едно обобщение, без да го претрупвам с твърде много от моите конкретни подробности, и така да подтикна и други да се присъединят към приключението: съгласявайки се или спорейки с мен, коригирайки грешките, които може би съм допуснал, запълвайки многото празнини, поправяйки несъответствията и придвижвайки начинанието напред чрез собствените си прозрения.
За преподавателите, използващи този текст, както и за сериозния изследовател съм включил обширни бележки. В действителност това са две книги: доста кратък, достъпен текст и бележки за самоотвержените. Както обикновено, препоръчвам бележките да се пропуснат за втори прочит (или да се прочетат отделно). Те имат две функции: допълват рамката с някои от собствените ми детайли (особено за изследователите на моята работа) и дават конкретни препоръки за допълнителни четива от други учени по всяка от основните теми. Например преподавателите могат да се консултират с някои от другите текстове (както и с предпочитаните от самите тях), да направят копия и материали за часовете и така да допълнят основното очертание с по-конкретни четива. Интересуващите се лаици могат да се консултират с бележките за допълнителна литература във всяка от областите. Тези препоръки не са изчерпателни, а само представителни. За препоръчваните книги върху трансперсоналната психология и терапия интервюирах много колеги и тук представям резултатите.
Не съм включил отделна библиография: само препратките в диаграмите са над сто страници. Днес обаче е достатъчно лесно да влезеш в Интернет и да потърсиш всяка от големите електронни книжарници за различните публикации (затова не съм включил и информация за издателя). По същия начин често просто съм отбелязвал имената на някои от по-важните автори, а читателите могат да потърсят книгите, за да видят кои от тях се предлагат.
Лично аз вярвам, че интегралната психология (и изобщо интегралните изследвания) ще става все по-доминираща през следващите десетилетия, докато академичният свят търси слепешком изхода от своето упорито нощно становище за Космоса.
Това, което следва, е вариант на дневното гледище. И, скъпи Густав, тази книга е за Вас.
К.У.
Болдър, Колорадо,
пролетта на 1999 г.
Първа част
Основа
Началото
Психологията е изучаване на човешкото съзнание и неговите прояви в поведението. Функциите на съзнанието включват възприемане, желание, воля и действие. Структурите на съзнанието, някои аспекти на които могат да са безсъзнателни, включват тялото, психиката, душата и духа. Състоянията на съзнанието са нормални (будно, сънуващо и спящо) и променени (например необикновени, съзерцателни). Модалностите на съзнание включват естетическо, нравствено и научно. Развитието на съзнанието се простира в целия спектър от предлично през лично до трансперсонално, от подсъзнание през себеосъзнаване до свръхсъзнание, от То през егото до Духа. Релационните и поведенческите аспекти на съзнанието се отнасят до взаимодействието му с обективния, външен свят и със социокултурния свят на общите ценности и възприятия.
Големият проблем с психологията така, както исторически се е разгърнала, е, че в по-голямата си част различните психологически школи често са вземали един от аспектите на необикновено богатото и многоаспектно явление съзнание и са обявявали, че той е единственият, който си струва да се изучава (или дори че е единственият аспект, който съществува). Бихевиоризмът прословуто свежда съзнанието до неговите наблюдаеми, поведенчески прояви. Психоанализата го свежда до структурите на егото и тяхното повлияване от Id (То). Екзистенциализмът редуцира съзнанието до личните му структури и типове преднамереност. Много школи на трансперсоналната психология се съсредоточават единствено върху променените състояния на съзнанието, без да имат последователна теория за развитието на структурите на съзнанието. Азиатските психологии обикновено дават отлично обяснение на развитието на съзнанието от личната до трансперсоналната област, но имат много слабо разбиране за по-ранното развитие от предличното до личното. Достойно за уважение е, че когнитивната наука привнася научен емпиризъм в проблема, но често резултатът е просто свеждане на съзнанието до обективните му измерения, нервните механизми и подобните на биокомпютър функции, опустошавайки по този начин житейския свят на самото съзнание.
Какво би станало обаче, ако всички споменати по-горе обяснения са важна част от цялата картина? Какво ще кажем, ако всички те съдържат истинни, но частични прозрения за огромното поле на съзнанието? Най-малкото, събирането на техните заключения под една шапка неимоверно ще разшири идеите ни за природата на съзнанието и – което е по-важно – какво то може да стане. Начинанието всеки легитимен аспект на човешкото съзнание да се почита и да се прегръща е целта на интегралната психология.
Очевидно, такъв опит, поне в началото, трябва да се осъществява на много високо ниво на абстракция. При координирането на многобройните подходи работим със системи от системи от системи и такава координация може да се осъществи единствено с „ориентиращи обобщения“1. Тези междупарадигмални генерализации имат за цел преди всичко просто да ни изведат на подходящата писта чрез максимално широко хвърляне на концептуалната ни мрежа. Изисква се логика на включването и работата в мрежа, логика на гнезда в гнезда в гнезда, опитващи се легитимно да обхващат всичко, което може да се обгърне. Това е визия–логика – логика не само на дърветата, но и на горите.
Не че дърветата могат да се пренебрегнат. Мрежовата логика е диалектика на цялото и частите. Проверяват се колкото се може повече детайли, след това се сглобява неокончателна цялостна картина, която се проверява на фона на допълнителните подробности и наново се приспособява. И така до безкрай, тъй като новите детайли непрекъснато променят голямата картина и обратно. Защото тайната на контекстуалното мислене е, че цялото разкрива нов смисъл, който не съществува за частите, и следователно изгражданите от нас големи картини придават нов смисъл на детайлите, от които са изградени. Тъй като човешките същества са обречени на смисъл, са обречени и на създаването на големи картини. Дори постмодернистите, противници на „голямата картина“, са ни дали много голяма картина на причините, поради които не харесват големите картини – вътрешно противоречие, приземило ги в различни неприятни ситуации, но просто доказало – още веднъж, – че човешките същества са обречени да създават „големи картини“.
Следователно внимателно избирайте своите големи картини.
Когато става дума за интегрална психология – поднабор на интегралните изследвания по принцип – разполагаме с огромно богатство теории, изследвания и практики, които са важни дървета в интегралната гора. На следващите страници ще разгледаме много от тях без да губим от поглед интегралната прегръдка.
Елементи от моята система, разработени в десетки книги, са обобщени в таблици 1а и 1б. Те включват структурите, състоянията, функциите, модалностите, развитието и поведенческите аспекти на съзнанието и ще бъдат обсъдени. Ще разчитаме и на предмодерни, модерни и постмодерни източници с поглед към помиряването им и ще започнем с гръбнака на системата – основните нива на съзнанието.
