Името на неделята - Ина Иванова

Това е проза, лишена от ярки външни ефекти, но богата на дълбоки вътрешни
движения. Авторката акцентира върху леките измествания на фокуса от привичното живеене, върху очакването и внушението. Прецизността към детайла и лекотата, с която привидният й монолог се превръща в диалог с читателя, доказват, че пред нас вече стои един цялостен, зрял автор, чиято младост е само предимство в погледа към живота и нещата, които ни заобикалят.

София Несторова

ИМЕТО НА НЕДЕЛЯТА на Ина Иванова.

Купете си тази книга.

Защото тя e непретенциозна, тя е написана изящно, тя разказва истории.
Да, тя разказва истории – но не остро-сюжетни, а такива за статуса на вътрешните ни състояния, за нашите мълчания и междуречия. За непримиримостта ни да търсим, когато сме отчаяни, и за отчаянието ни, когато си мислим, че сме щастливи.

Героите в тези разкази носят своята история. Всеки един от тях. Те са хора с минало. По-кратко или по-далечно, актуално или “приключило”.

Те не са маргинали, или хора, незнаещи че са такива. Те са мислещи, чувстващи и знаещи. И, колкото парадоксално да изглежда, точно тяхната
“нормалност” ги поставя в състояние на граничност, в точката на пре-оценка и надмогване. Това е книга с разкази за надмогването на човека в човешката ситуация. Това е една човешка книга, за човеци.

Не очаквайте резигнация или оптимизъм. Нещата са такива, каквито са. Но не безсмислени, ненужно станали и ставащи. Те пораждат действие, следващата крачка. Да, няма оптимизъм, но има бъдеще. Надмогване. Което, само по себе си, е надежда.

Още нещо за стила на Ина Иванова. Лек, четивен, елегантен и прецизен.
Стил, който не тормози читателя с експерименталност, и същевременно е
адекватен на разказаната история.

Разбира се, това е книга за любовта. Но тук любовта не е лакмус, не е фон, не е повод да се разкаже ЗА нея, тя Е самата (ни) същност. Дори с липсата й, дори с празнотата (в нас), когато я няма. Голяма е опасността при подобни теми да се залитне в сантимент. Много автори от страх предпочитат да избягат в цинизъм или прекомерна отстраненост. В “Името на неделята” не е така. Защо? Не знам, може би е въпрос на майсторство, на творческа зрялост. Един от възможните отговори е: защото авторът не вменява на героите си “чувства”, той описва техния свят, той разказва. С дълбока психологическа достоверност.

В момента има достатъчно книги от български автори, които си струва да
бъдат купени. И още повече, които не си струва. Купете си тази книга,
ако не харесвате съвременна българска проза. Купете си тази книга, ако
харесвате съвременна българска проза. Ще останете очаровани!

Георги Милев