Изяж богаташа - Пи Джей O'рурк

Икономиката винаги ме е карала да си задавам един фундаментален въпрос: защо някои страни цъфтят и връзват, а други направо се скапват? Причината очевидно не е в сивото вещество. Едва ли има по-задръстено място на Земята от Бевърли Хилс (с изключение може би на Брентуд), но жителите му буквално газят в пари, докато в Русия, където шахът е масов спорт, хората се чудят как да свържат двата края. Явно не е и в образователната система. Американските четвъртокласници със сигурност знаят какво е „кондом“, но не и колко прави две по седем. Отговорът не е и в природните ресурси. Африка си има колкото ще диаманти, злато, уран и какво ли още не. В Скандинавия тези благинки са кът и на всичкото отгоре дърво и камък се пукат от студ. Може би ключът към загадката е културата. Може би. Само че по-богатите региони (включително и тузарските квартали) са прословути с липсата си на култура.

Патрик Джейк О’Рурк е един от журналистите с най-голяма читателска аудитория в Съединените щати, определян от “Уолстрийт Джърнъл” като “най-забавното перо в Америка”. Тази книга е резултат от опита му да отговори – ще имате възможност лично да се уверите в изключителното му остроумие - на цитирания фундаментален въпрос, като коментира пребиваването си на такива места, като Уолстрийт, Албания, Швеция, Куба, Русия, Танзания, Хонконг, Шанхай – места, станали нарицателни за проспериращи или западащи.

Благодарности

Че откраднах заглавието, откраднах го. Няма какво да го усуквам. Но не се сещам откъде. Може да съм го забърсал от един албум на „Аеросмит“ от 1993 г., Get a Grip, в който действително има песен със същото име (Eat the Rich). Но колорадският журналист Дан Дън ме светна, че май и „Аеросмит“ са го свили. Дън твърди, че такова парче има и в албума на „Моторхед“ Rock’n’Roll от 1988 г. Само че и „Моторхед“ трябва да са го тафили отнякъде, защото аз поне видях за първи път този лаф на фланелките, които носеха членовете на шиитската милиция „Амал“ в Ливан през 1984 или 1985 г. Виж, откъде „Амал“ са взели своeто лого, това, ей богу, не мога да знам, но ви уверям, че въпросните фланелки си бяха пиратски отвсякъде. Най-вероятно изразът „Изяж богаташа!“ ще се окаже част от световното фолклорно музикално наследство. Представям си как един ден някой по-съвестен архивар ще изрови и оригиналната версия - примерно някоя прашясала плоча на „Фолкуейс“, озаглавена „Песни на икономическите консултанти“, на която ще се мъдри и следното куплетче:

Трепи бедняка,

кльопай богаташа!

Прецаквай всеки кучи син!