Изтръгнато от живота.- моя и вашия - Иво Андрич
Съдби човешки („Чаша“):
… Тази земя е бедна и клета, тясна и мрачна, в нея не е лесно да бъдеш и валия, а камо ли рая и монах. В тази земя и една чаша се вижда, та боде очите повече и от най-високата кула. Който е искал зенгин и рахат да бъде, не е трябвало да се ражда, нито да се замонаши в нея.Тук и драм радост с душата се плаща.
… Съдби от камък („Мостът на Жепа“, „Върху камънака на Почител“):
Почител. На една нога изправен, с едно стъпало и то не цяло, за земята се държи. Нито лека, нито удобна поза. Също както не е могла да бъде весела историята на това странно укрепено селище, чийто единствен смисъл е бил да бъде крепост, а селище – само между другото и ако потрябва.
… Малко философия („Виното“):
Единствената му храна е заседналият от детството в гърлото горчив и твърд, недояден докрай залък, който само от виното може за миг да омекне и да изчезне. Има ли някой, който да не е намерил тогава утеха и подкрепа във виното? Кой може да каже, че не му дължи нищо?
… Лека ирония или смях от все сърце („Джерзелез на път“):
Дърпа се, надига се, разперва ръце и тръгва към Земка, която стои до люлката между циганките и лиже червени арнаутски захарни петлета. Разпасал се е, потурите му се смъкват и набират, а и без това късите му нозе изглеждат по-къси и по-дебели; отпасва се вишневият му пояс и се влече след него, залят с ракия и посипан с пепел. Едва се държи на краката си, криволичи и върви ту наляво, ту надясно.
Роптание или присмех, но водещи към проникновение. Изтръгнати от живота съдби и преживелици, художествена философия за света и за себе си.
Обзървър
