Изгонване от ада - Менасе, Роберт

По време на среща на съученици 25 години след завършването Виктор Абраванел изобличава своите бивши преподаватели за тяхното нацистко минало. Разразява се скандал…
В романа Роберт Менасе се фокусира върху две, сякаш огледални, съдби: на историческата фигура, равина Манасе бен Израел и на съвременния австрийски историк Виктор Абраванел. Равинът е роден в Португалия през 1604 г., родителите му са жертви на Инквизицията, семейството едва успява да избяга и да започне нов живот в Амстердам. Абраванел, роден през 1955 г., е повлиян от психологическата атмосфера на родителите си и техните родители, жертва на нацизма. Всяко от семействата преживява бягството от “ада”. По думите на автора, адът се осъзнава после, едва след изгонването. Докато се пържим в него, говорим за родина. При това героите не постигат спасение – поради завинаги изгубената идентичност и защото се оказва, че “адовостта” е черта и на новото “отечество”…
За героя Виктор Абраванел определено са използвани биографични елементи: той е на възрастта на автора, израсъл е в семейство полуевреи, жертви на нацизма, завършил е история, пише биография на Спиноза…
Това е роман за лични съдби, за трудността да обичаш и за търсената, скривана, откривана и изгубвана идентичност на децата на емигрантите, за неизчезващия страх от преследване…
В основата на всички времена винаги е имало една учителка – историята – и ние винаги сме лоши ученици, неспособни да извличаме необходими поуки от преживяното.