Извънземна адженда - Джим Марс
Авторът и носител на награди за журналистика Джим Марс разкрива завладяващи нови доказателства за извънземна форма на живот, която не само е посещавала планетата ни в праисторическото ни минало, но и сега е сред нас. С помощта на много разкази на очевидци, строго пазени доклади на специализирани институции, както и собствени изследвания Марс стига до впечатляващ набор от факти, доказващи съществуването на НЛО, както и каузата на правителството да държи Америка в неведение.В книгата ще намерите информация за:интригуващи разкрития около катастрофата през 1947 г. в Розуел и усилията на американските военни да заглушат всички обществени запитвания около случая; топлите връзки между военните, разузнаванията, военно-промишления комплекс на САЩ и извънземна раса. Сключван ли е договор между правителството на САЩ и извънземни?
Детайлни отчети на местата на приземяване на НЛО в Южна Америка, отвличанията на хора в САЩ и осакатяванията на животни, детайлни описания на НЛО от астронавтите на Аполо, както и техни изказвания, странните светлини на повърхността на Луната, подземните бази на военните и летящите дискове на нацистите на Южния полюс, мистификация или послание са житните кръгове... И още много други горещи теми, които управляващите искат да заметат под килима, но са подробно и изключително добре и аргументирано разгледани от критичната безпощадна мисъл, и будната съвест на един честен и независим журналист и писател.
ВЪВЕДЕНИЕ
Противоречието относно съществуването на НЛО (неидентифицирани летящи обекти) вече не съществува.
Неидентифицираните летящи обекти са истински.
Само онези индивиди, чиято гледна точка ги възпира от непредубедено разглеждане на огромното количество документация и сведения, събирани през последните пет десетилетия, все още се придържат към идеята, че нищо друго не се рее в небето над Земята, освен човешкото въображение. Събраните доказателства през последния половин век показват, че НЛО представляват реални и осезаеми обекти, демонстриращи характеристики, различни от всичко, което човек може да произвежда.
Разбира се споровете и протестите ще продължат. Все пак има определени хора, които още отказват да повярват, че Земята е кръгла.
Дали вярвате в НЛО или не, те вече са част от нашата реалност. Съберете в една стая 7-8 човека и шансовете са, че поне един от тях или е имал лично преживяване с НЛО, или познава някого, който има такъв опит. Историите за наблюдения на НЛО напълно са завладели общественото пространство – от общия работник емигрант във ферма, до бивши президенти. Ние сме заобиколени от информация за НЛО. Те са постоянно с нас в книги, комикси, реклами, филми и телевизия; на постери, тениски, билбордове, дрънкулки, шапки и лепенки за коли.
Все още съществуват и хора, които предпочитат да игнорират този феномен, надявайки се, че той просто ще изчезне и ще спре да се натрапва в иначе толкова удобната им представа за света. Други са дълбоко заинтригувани от това, какво предвещава реалното съществуване на НЛО.
Броят на изследователите на НЛО, на уфологичните организации и конференции продължава да расте по целия свят.
Въпросите сега са „Кои са те?” и „Какво искат?” Какво е намерението на извънземните?
Отговорите могат да бъдат намерени, разглеждайки общата картина на цялостното познание за НЛО, широкоспектърните изследвания на лабиринта от налична уфологична литература – в по-голямата си част сензационна, противоречива, изопачена, несвързана и по един или друг начин – недостатъчна. Макар че определени материали правят изключение.
Това объркване е резултат от документираната правителствена измама и двойственост, подкрепени от нежеланието на конвенционалната наука да адресира доказателствата публично. Защото малко са хората – особено измежду самодоволната научна и политическа интелигенция – които имат желание да засвидетелстват публично доверие на темата. Отказвайки да признаят открито този феномен, споменатите бастиони от конформизъм и консерватизъм са оставили отворено поле за всевъзможни, внушителни по обем ешелони от частни изследователи, които варират от сериозни и безпристрастни, до най-разюздани шарлатани и печалбари. Това означава, че всеки сериозен и обективен поглед върху НЛО незабавно излага евентуалния изследовател на огромна вълна от подигравки и арогантни отхвърляния от страна на тези, които имат някаква причина да игнорират проблема.
В този смисъл това не е книга за НЛО. По-скоро е книга за умствената нагласа.
Нагласата включва онова, което знаем и може би още по-важното – как сме придобили това знание. От момента на раждането си ние сме сериозно белязани от собствените си преживявания – родителите ни, хората и местата край нас, и нашата социална обусловеност – най-доминиращите от които – държавното образование и религията. Това кондициониране продължава през целия ни живот, подпомагано най-вече от печатните и радио-телевизионни медии.
Понеже очевидно медиите не могат да контролират начина ни на мислене, те си поставят за цел да контролират това, за което мислим. Кой ти има време за досадни правителствени истории, конспирации или финансови манипулации, когато вестниците и радио-телевизионният ефир са бъкани с престъпления, злополуки и клюки за известни личности? На кой му пука, че пиковите телевизионни минути за news break съдържат само спортните резултати?
Навярно за повечето хора НЛО е тема, която трябва да бъде отбягвана. Затова те заравят умовете си в удобния конвенционален свят на местните вестници и своите любими телевизионни журналисти, които всяка вечер им казват от телевизионния екран, че всичко е наред, след като са съобщили редовните за деня тиради за смърт и нещастия. А после хората се самозаблуждават, че са добре информирани.
Към това можем да добавим и редовното медийно надъхване с конвенционално мислене от разни експерти, мнозинството от които, по един или друг начин, дължат прехраната си на правителството. Повечето се огъват под невероятния натиск от статуквото и не казват публично нищо, което може да предизвика противоречие или спор. А онези, които дръзват да го сторят, биват клеймосвани като ексцентрици, кукувци или печалбари.
Ясна илюстрация можем да видим в сравнението между двама автори на материали за НЛО с твърде различни становища. Майор Доналд И. Кийхоу, възпитаник от Анаполис , военен пилот и познат на Чарлз Линдберг , започва разследването на темата за НЛО почти от времето на зачатието й, през 1947 г. През своята кариера Кийхоу установява близки отношения с много високопоставени военни и държавни чиновници. В книгата си Aliens from Space („Извънземни от Космоса”) той пише: „По време на своето дълго изследване на тези странни обекти съм виждал много сведения, потвърдени от разузнаването на AF (ВВС): подробни свидетелства на военни пилоти, оператори на радари и други специално обучени наблюдатели, доказващи, че НЛО са високоскоростни летателни апарати, технически надминаващи всичко, което е конструирано на Земята. Преди да бъде затегната цензурата, ми бяха дадени секретни заключения от учени на ВВС и военно-технически офицери от разузнаването на AF.” През 1957 г. Кийхоу е назначен за директор на Националния разузнавателен комитет по летателни феномени, една от първите изследователски организации на НЛО.
През 1968 г. бележитият физик д-р Джеймс И. Макдоналд казва на конгресния комитет: „Трябва да наблегна, че след обстойна проверка от моя страна, съм убеден в точността на сведенията на Кийхоу. Тяхната прецизност и надеждност трябва да бъдат признати като впечатляващи.” Изглежда майор Кийхоу е надежден коментатор на темата за НЛО, с доста добри връзки, който след обстойно изследване на данни е стигнал до извода, че този феномен представлява извънземни посещения.
Къртис Пийбълс, един по-скорошен автор, също представя впечатлявaща документация. През 1995 г. той публикува книгата си Watch the Skies! („Гледай към небето!”). Заглавието е леко подвеждащо, защото след представяне на добре организирана и документирана картина на НЛО-феномена, Пийбълс заключава, че всичко от този сорт е някакъв вид масова психоза – мит без обективна реалност. Тогава, защо да гледаме към небето? Според Алекс Достър, главен редактор на издателството на Смитсоновия Институт, което първоначално публикува книгата на Пийбълс, неговото заключение, че НЛО не съществуват, представлява по принцип „официалната гледна точка на Смитсоновия Институт”.
Сега помислете, как някой като Пийбълс, който е следвал по стъпките на такива съкрушители на конспирации като Филип Дж. Клаас и д-р Доналд Х. Менцел, би представил Кийхоу. Първо, той прави недокументирано заявление, че „в началото на 1949 г. Кийхоу едва свързвал двата края и търсел някакви идеи”, намеквайки, че той би писал каквото и да е за някой и друг долар. После Пийбълс разказва как Кийхоу е упълномощен от Кен Пърди, редактор на списание True , да проучва темата за НЛО и добавя: „Едно нещо е ясно от срещата между Кийхоу и Пърди. От самото начало и двамата бяха убедени, че летящите чинии са реални и че ВВС знае за тяхното съществуване, но го прикрива... Всеки коментар, всяко действие и всеки слух беше удобно нагоден, за да пасва на тази предварителна вяра в извънземни.” С други думи, заключението на Кийхоу, че НЛО представляват извънземни посетители са погрешни, защото той градеше своето изследване на предварителна убеденост.
Но какъв беше случаят с Пийбълс? В увода на книгата си той най-безочливо признаваше за предварителната си нагласа, пишейки: „Аз съм скептик. Вярвам, че съобщенията за летящи чинии са погрешни тълкувания на конвенционални обекти, феномени и преживявания. Не вярвам, че представените доказателства показват, че Земята е под гигантско наблюдение от дисковидни, извънземни космически кораби.” Не оперира ли и той по същия начин, с предварителната нагласа, че нищо подобно не съществува? Това оцветява неговата собствена интерпретация на всички последвали въпроси, свързани с НЛО. Което е очевидно от неговия лекомислен, насмешлив коментар за „гигантското” наблюдение на Земята от: „дискоoбразни извънземни кораби”. Не всички изследователи биха се съгласили нито с „гигантски”, нито с „дискообразни”, „извънземни”, или дори с „космически кораби”, като реално описание на феномена.
Пийбълс и други от този род не са истински скептици. Те просто са съкрушители на теории за конспирации – твърдо решени на всяка цена да защитават своята собствена гледна точка срещу съществуването на НЛО – и ще бъдат представяни по-нататък в книгата именно с това име.
Истинските скептици трябва да преценяват експертите внимателно – точно така, както оценяват всеки индивид: Този източник доказал ли се е като надежден в миналото? За съжаление правителствените статистики в изнасяне на правдива информация са плачевни. Основавайки се на информация, дадена му от правителствени източници, посланикът на ООН Адлей Стивънсън уверява света, че САЩ нямат абсолютно нищо общо със злочестата инвазия в „Залива на прасетата” през 1961 г. На обществото му беше казано за Виетнам, че се вижда „светлина в тунела”, точно преди офанзивата „Тет” , която започва на 31 януари 1968 г. Президентът Ричард Никсън каза, че не е мошеник, точно преди да абдикира, за да избегне импийчмънт . През 1975 г. ни беше казано, че има недостиг на бензин, като в същото време тексаските резервоари за съхранение бяха пълни догоре. През 1980 г. президентът Рейгън встъпи в длъжност, обещавайки да балансира федералния бюджет, а после натрупа 2 трилиона долара дефицит. Президентът Бил Клинтън призна, че е пушил марихуана, но декларира, че никога не е вдишвал пушека от цигарите. Списъкът е безкраен. Ако правителството на САЩ беше индивид, никой дори не би се асоциирал с него.
За да се стигне отвъд такава ограничена представа за света, човек трябва да е отворен за всички възможности и да взима предвид сериозно алтернативните теории и обяснения. Трябва да се гледа отвъд медийните „умници”, които тесногръдо дефинират проблемите и парадигмите на деня. Трябва да търсим истината, в каквато и форма да се появява – дали алтернативни публикации, документални видеозаписи, новини, дори комикси. Само след абсорбиране на възможно най-голямо количество информация за НЛО от възможно най-широкоспектърни източници, мислещият индивид може да придобие адекватна гледна точка за установяване на реалностите относно този феномен. С разпространението на видео и автоматичните камери не минава и месец без някой да заснеме НЛО на филм или видеокасета. Да прибавим към това и непрекъснато увеличаващите се фотографски доказателства и лични преживявания в печатните и другите медии.
Докато мистерията за НЛО наистина се задълбочава сериозно от липсата на твърди физически доказателства, всеки, който може да заяви недвусмислено и категорично, че НЛО не съществуват, или е пренебрегнал изучаването на огромния обем налична литература, или е в състояние на отказ, а през такова състояние не би проникнало никое доказателство. „Ако заложите срещу НЛО, все едно залагате срещу нещо сигурно”, заявява американският астронавт Джон Янг. „Има толкова много звезди, че е математически невъзможно да няма други източници на живот във Вселената.”
Интелигентни и далновидни учени се изказват сериозно за НЛО. Германският професор Херман Оберт, пионер в ракетните технологии, пише: „Моята теза е, че летящите чинии са реални и са космически кораби от друга слънчева система. Смятам, че са обслужвани от интелигентни наблюдатели, членове на раса, която вероятно проучва Земята от векове.” Един от бившите ученици на Оберт и друг известен ракетен учен, Вернер фон Браун, отбелязва: „Професор Оберт винаги е бил 20 до 40 години по-напред от всички нас”.
Днес темата за НЛО е станала многостранен феномен, включващ много повече от космическа летателна апаратура. Периферни теми касаещи физика, история, еволюция, пространствени измерения и време са навлезли в дискусията, както и духовни и психически въпроси. И въпреки това, в тези различни аспекти съществува една осезателна реалност.
Или поне това е, което огромният наличен материал по темата ми подсказва лично на мен. И тук ключовата дума е „мен”. Толкова много от вярата в НЛО и тежестта, падаща върху доказателствата, е субективна. Кой приема без критика всяко съобщение за наблюдение на НЛО или отвличане? Може ли някой да отдаде неоспоримо доверие на правителствени доклади и експерти, или всички те са подозрителни? Ако ни липсва личен опит, на кой да вярваме и на кой да не вярваме?
Това е истински проблем. Бях чувал за дъжд от кал, но докато не го изпитах лично, като живеех в западен Тексас, мислех, че е още една от прословутите истории на щата на Самотната звезда . След като вярванията на човек са неразривно свързани с неговия житейски опит, смятам, че е необходимо да пристъпя към това журналистическо повествование за кратко и да представя лична интродукция по темата.
