Из "Пътеводител на културологическия стопаджия" - Мария Груева

Повечето от текстовете в “Из ‘Пътеводител на културологическия стопаджия’” са публикувани в едноименна рубрика във в. „Култура“, която Груева захранва в продължение на няколко години в края на 90-те.

Авторката е родена в София, завършила е френска гимназия, френска и английска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. През втората половина на 70-те години на XX век, Мария Груева, заедно със съпруга си, покойният вече китаист, поет, преводач и преподавател Крум Ацев, живее, работи и учи в Китай. По-късно е проучвател в Центъра за древни езици и култури, преподава История на китайското изкуство в НБУ, превежда френска и английска литература. В началото на този век тя заминава за Канада, заедно с двете си деца, където живее и работи и сега, като продължава да пише и превежда за в. Култура., сп. Съвременник, Литературен вестник и др.

Из “Бележка” в края на книгата:

“Иначе нахвърлените записки са плод на относително здравословен порив за общуване и нямат никаква друга цел, освен да забодат точки от спирките ни по пътя и оплетат една паяжина от асоциации, симпатии, съответствия, където ще се уловят други, и когато мрежата много натежи, паякът-пътят ще свие еластичността `и и ще ги захвърли в хаоса, където те ще витаят, преди да се заплетат в нова мрежа.

Също така вярваме в интуицията на Борхес, че из света са разхвърляни книги, артефакти, може би и хора, които са процепи към други светове и истини.

…Джуан Дзъ ловеше пеперуди; увлечени в разговор, Исус и Пилат се разхождаха по лунния лъч. Лао Дзъ цепеше дърва; звучеше Рахманинов. Алън Уотс редуваше тайци и червено вино. Ухаеше на домати с ориз и маслини…”

ПРЕДВАРИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

По време на странстването ни из Поднебесната много от днес често употребяваните ци, ли, дао и др. звучаха като цитати от Мао в устата на редовите френски маоисти от шестдесетте години, докато на местното население не бяха добре познати нито цитати те, нито философските термини.
Да се има предвид, че откритият в Китай някол ко века преди Европа барут съвсем не е бил използван само за фойерверки и празнични бомбички, според някои фриволни слухове, а е осигурил победата на династия Сун срещу джурджените (номади от манджурските степи) през X в. Монголците пък го вземат от китайците и първи го използват в Европа срещу унгарците.
Обаче книги са се печатали още от 932 г., а през XI век се въвежда и типографията с подвижни знаци – йероглифи. Издавали са се главно популярни енциклопедии, будистки текстове, сборници с теми образ ци за изпитите по литература на кандидатите за имперски чиновници. В Европа пък, няколко века по-късно, първо се печатат набожни картинки и карти за игра.
Първите Chinatown (китайски квартал) са в Москва Новгород.
Още К. Г. Юнг споделя, че мисленето на древните китайци е подобно на това на съвременния физик, който разглежда света като психофизична структура.

Върху водата свети луна.
В боровете – вятър.
Цялата тази нощ! Защо?
И за кого?

По-късно британският астрофизик Дейвид Бом* лансира т.нар. холографски модел на вселената, сравняван с основни постановки от даоистката философия.