И тогава стигнахме края - Джошуа Ферис

"...Никой не ни познава така добре, както жените и мъжете, които седят рамо до рамо с нас на събранията на отдела и пълнят офисния хладилник с прилежно надписаните си кисели млека. Всеки офис е своего рода семейство, а чикагската рекламна агенция, описвана от Джошуа Ферис в неговия изключително радушно приветстван първи роман съчетава най-доброто и най-лошото у семейството, като се опитва да се справи с кризата в бизнеса по класическия начин: с клюки, номера и все по-чести почивки за кафе.

С набито око за онези детайли, които правят живота интересен, Джошуа Ферис разказва откровената и забавна история за оцеляването във възможно най-странната среда – онази, която пет дни в седмицата уж смятаме за нормална."

Невероятно забавна в стил „Параграф 22“, но с леко тъжен привкус, който действа като силен контраст на цялата абсурдност

- Стивън Кинг, New York Times Book Review

Не са много авторите, написали Велик американски роман за служебното място. Джоузеф Хелър го постигна с „Нещо се случи“ (единствената негова книга, която може да съперничи на „Параграф 22“). И Николсън Бейкър се справи с тази задача по смехотворен и същевременно изтънчен начин с „Мецанина“. Към техните редици трябва да включим и Джошуа Ферис, чийто роман „И тогава стигнахме края“ звучи като истинска класика в жанра... Силно въздействащ роман за работата, доверието, любовта и самотата.

- Майкъл Ъпчърч, Seattle Times

О, депресията на офисния живот: така всепоглъщаща и същевременно така лесно преодолима със скромни, спонсорирани от фирмата радости. Това настроение, или по-скоро ритъм, умело е уловен от забавния дебютен роман на Джошуа Ферис. Струва ми се, че в епохата на професионализиране на писателската работа много от романистите избягват да описват тънкостите на офисния живот, тъй като не са го възприемали като достатъчно „литературен“, а може би просто не са имали нужния опит на тази сцена. Но както показва „И тогава стигнахме края“, това се оказва един от най-ярките мизансцени на нашето време.

- Мегън Орурк, Slate

Великолепен ... емоционалните терзания на служителите, които отчаяно се стремят да запазят живота си (разбирайте: работата си), са изобразени от Ферис с онази живост и енергия, така типични за „Светлините на големия град“ на Джей Макинърни, на която „И тогава стигнахме края“ се явява нещо като братовчед от Средния запад. ... Перото на Ферис се отличава с остър усет към описанието, но най-големият плюс на „И тогава стигнахме края“ е гласът на разказвача – топъл и фамилиарен, вдъхващ привидната близост на сплетничещ колега, надвесил се над стената на кабинката, за да сподели най-новата клюка.

- Арт Уинслоу, Chicago Tribune

На пръв поглед добронамерена сатира на културата на работното място, при по-внимателно вглеждане тази книга се оказва един много сериозен роман за... ами за Америка. Всъщност нищо чудно да се окаже, по свой скромен начин, велик американски роман.

- Дарси Коспър, Los Angeles Times

Ферис брилянтно улавя аквариумната атмосфера на съвременния офисен живот, където не се случва нищо особено и съответно и най-незначителните събития придобиват огромно значение... Гласът на разказвача (в сложното за изпълнение първо лице множествено число) е непогрешим и превръща романа в шедьовър на тон и настроение, в който индивидуалните герои са по-маловажни от общото настроение на повсеместна скука, примесена с другарски забавления.

- The New Yorker

От самото начало е редно да се каже, че това е една много забавна книга. Сякаш Джоузеф Хелър и Майк Джъдж са те повели на обиколка из новия офис с по някой цветист коментар от Сам Кинисън. ... И както във всяка добра комедия, в „И тогава стигнахме края“ не става дума само за шеги и закачки. Движещата й сила и дълбочината идват от опита да се очертае контекста на гнева, угризенията, самотата и изолацията, изпитвани, или може би по-точно е да се каже смътно усещани, от действащите лица... Шегите, недоволството, апатията, сложните и изобретателни начини да пилееш работното време – истинско удоволствие е да наблюдаваме (а поради употребата на множественото число и да бъдем част от) тази шарена групичка.

- Итън Ръдърфорд, Minneapolis Star Tribune

Ние в офисния свят познаваме тези хора. Работим с тях. Но Джошуа Ферис с виртуозния си първи роман ни кара истински да ги видим. Пише с такъв съзаклятнически тон и очарователна многозначителност, че прочетох „И когато стигнахме края“ с огромна усмивка на уста. На моменти стилен, в други – злобен и язвителен, романът вниква дълбоко в нюансите на офисните унижения, перченето, глуповатите шеги, ходовете и маневрите, долната продажност и вездесъщото злорадство... „И тогава стигнахме края“ е прекрасно начало за Джошуа Ферис. Не бихте искали да го пропуснете.

- Карън Лонг, Cleveland Plain Dealer

Ето това е роман, за бога! Сюжет, който винаги ще е актуален, най-старата тема на света – коя част от човешкото същество ще надживее присъствието му на земята? Когато прочетох този роман, си припомних защо обичам да чета белетристика, защо обичам да пиша... Освен това е един от най-смешните романи, които някога съм чел.

- Джофри Уолф, автор на „The Duke of Deception“ и „The Age of Consent“

Проницателен роман, наситен с черен хумор ... с невероятен замах, сърдечен и хапливо забавен.

- Джеймс Понивозик, New York Times Book Review

Струва ми се, че чиновниците в цялата страна, от Мадисън Авеню до Маркет Стрийт, ще подслаждат обедната си почивка с безкрайно забавния роман на Ферис за група рекламни специалисти от Чикаго, които се мъчат да оцелеят след дот-ком кризата. ... Офисът е мястото, където се ражда колективно съзнание и именно в пресечната точка между колективното и личното се случва интересното. А в света на Ферис то е и много, много забавно.

- Ейми Удс Бътлър, St. Louis Post-Dispatch

Страхотен първи роман ... изключително смешен.

- Ник Хорнби, The Believer

Намира отзвук в душата и е доста забавен.

- Ейми Виршъп, New York Times

Изключително оригинален, напълно ексцентричен, прекрасен първи роман. „И тогава стигнахме края“ съвсем за кратко излиза извън границите на работното място, но обхваща цял свят от емоции. Смях? Почти ми се прииска и аз да си имам постоянна работа.

- Джеф Дайър, автор на „Out of Sheer Rage” и „But Beautiful”

Невероятно комична ... Ферис владее всичко това с фин, изкусен талант, който превръща безсмислените офисни брътвежи в ликуваща възхвала на възможностите на прозата. Наясно е, както останалите господари на жанра, че великата комедия трябва налютва.

- O, The Oprah Magazine

Впечатляващ първи роман... Напомня на Олтмън.

- Details

Човек с остро чувство за хумор ... с удоволствие четем за тази жалка и същевременно благородна групичка служители, като се започне „отвътре“, та чак до края.

- Стивън Барбара, Wall Street Journal

Смешен, но и проницателен... Ако Ферис се бе задоволил да опише единствено дребнавата, детинска страна на офисния живот, вероятно щеше да сътвори забавна, но не и запомняща се книга. Но той пише и за мрачните кътчета, в които понякога ни завлича работата, и за личния живот и утехата, която могат да ни донесат колегите в такива моменти.

- Соя Елисън, Atlanta Journal-Constitution

„И тогава стигнахме края“ е като „Параграф 22“ на служебното място: невероятно забавен и сърцераздирателен, и сюрреалистичен портрет на съвременната американска корпорация, представена като карнавал – или детска градина – на инфантилни лудории и задушаващо безполезна, дребнава, отчаяна борба за надмощие. Но истинското откровение тук е колко трогателно е всичко: как в крайна сметка и въпреки всичко човечността и искрената емоция все пак надделяват.

- Джим Шепърд, автор на „Love and Hydrogen“ и „Like you’d Understand, Anyway“

„И тогава стигнахме края“ разобличава самозаблудите, на които са склонни хората като група, смайващите дребни жестокости, на които са способни. Но това не е „малката, сърдита книга за работата“, каквато пише един от героите на Ферис. Това е проницателна, откровена и на моменти ужасно забавна история, роман, който със своята сложност действително заслужава оценката на Джим Шепард: „Параграф 22“ за служебното място.

- Мод Нютън, Newsday

Господин Ферис ни е разкрил. Надушил е страха ни, ранимостта ни... Наблюденията му често са доста щекотливи и сюжетът му звучи досущ като онзи, който се разгръща в собствените ни глави.

- Емили Боброу, New York Observer

Безобразно смешна и болезнено реалистична.

- Redbook

Уверен дебют и занимателно четиво... „И тогава стигнахме края“ умело улавя взаимодействието между колегите, представя фирмата като своего рода семейство, с цялата семейна обич и дребните дрязги, които ще ви накарат самоотвержено да защитавате колегата си в даден момент, а в друг ще ви се прииска да му забиете нож в гърба.

- Рейгън Ъпшоу, San Francisco Chronicle

Чаровна и на моменти изключително смешна история за група пчели работнички, тласнати отвъд ръба на обикновената скука... Ферис запазва великолепен ироничен тон и притежава набито око за всички абсурди на съвременното работно място.

- Дейвид Дали, USA Today

Впечатляващ и забавен първи роман. Гениалността на книгата е, че всичко звучи съвсем истинско – четеш за поредните дребнави офисни машинации и си казваш: „Та аз работя точно с такива хора“, и същевременно е пример за изключително изкусно писателското майсторство. Не се подвеждайте по корицата, която напомня на Office Space – единственото общо между романа и филма (или телевизионната поредица „Офисът“) е, че и той е абсурдно добър. Наистина, дори да не обичате книги, купете си тази и я прочетете. Ще се напикаете от смях.

- Ерик Педерсън, E! Online

След първите няколко страници от изключително смешния и впечатляващо проницателен първи роман на Джошуа Ферис неминуемо започваме да го сравняваме с други забележителни романи за света на рекламата. Но след няколко глави инстинктивно разширяваме параметрите и започваме да го разглеждаме като роман за корпоративния свят, за офисния свят, за преградите и кабинките ... и постепенно достигаме до заключението, че ако категоризираме „И тогава стигнахме края“ като нещо друго освен изключително оригинална и вдъхновена творба, ще бъдем крайно несправедливи... Ферис изкусно балансира комичното с автентичното, мъдрото с абсурдното и ни въвлича дълбоко в историята.

- Джеймс П. Отмър, Washington Post

„И тогава стигнахме края“ e безмилостна пародия на културата на офисните кабинки, която някак успява да не изгуби от поглед хуманността на героите си... Ферис позволява достатъчно слънчева светлина да ги огрее, въпреки флуоресцентните лампи, така че накрая читателят им стиска палци докато си префасонират автобиографиите, носят си костюма на химическо чистене преди поредното интервю и се запътват към нова глава от своя живот.

- Ивон Зип, Christian Science Monitor

Ферис е сатирик с голямо сърце, насочил милозливо-подигравателния си взор към абсурдите на корпоративна Америка и по-конкретно към онази част от нея, която се стреми да извиси консуматорството до псевдоизкуство. ... Този забавен и превъзходен роман е достоен за класата на „Параграф 22“. След като прочетеш как Ферис съвършено описва света на рекламата, не можеш да не се зачудиш към коя субкултура ще насочи таланта си следващия път. Накъдето и да се насочи обаче, ще е добре да го последваме, за да научим нещичко и за себе си.

- Шон Кинч, Tennessean

Смешен като „Офисът“, тъжен като изоставен телбод, „И тогава стигнахме края“ е едновременно онзи рядък роман с абсолютно съвременно звучене и онази рядко срещана комедия, която поставя неотложни въпроси.

- Time