Зографска българска история
Уважаеми читателю,В ръцете си държиш най-кратката българска история, намерена в Зографския манастир и наречена Зографска българска история. Тя е съставена преди или около времето на Паисий и съпоставяйки историите на Паисий и Спиридон Габровски , виждаме, че тези наши възрожденци „са черпили, но всеки по своему от някои общи извори“.
Съпоставяйки тази история със съвременните ни сведения, виждаме удивителна точност на голяма част от споменатите сведения. Наред с това има кратки сведения, които намирам единствено и само в нея. Например отбелязва се, че княз Кардан, или Кардам, е дошъл на власт на 70-годишна възраст. Тъй като знаем колко години е бил на власт от други автори и годината на смъртта му, то ние можем да определим благодарение на този документ годината на раждането му. Същото е и със сведението, че след завладяването на Самуиловата държава византийците са завзели хиляди „железа“, т.е. железни ризници, които „служели на владетелите с облечените в тях войници да разбиват фланговете на враговете“. От това разбираме технологичния напредък на нашата армия по това време, водил до множество победи. Удивително е сведението за императорите на Източната римска империя, които са били, забележете, българи: „Максим, мъченик от Андрианопол, Юстин Цариградски от Андрианопол, Юстиниан Велики от Охрид, Юстин Сестринич (сестрино чедо) на Юстиниан, Юстин Млади от Охрид“ и др.
Заслугата да четем този документ днес е на Раковски, който пръв съобщава за него, и на големия български учен Йордан Иванов, който го печата за пръв път на стар правопис .
Под линията на настоящия препис има множество пояснителни бележки, означени с източник Колев, последвано от номер на страница. В случая става дума за изчерпателна сбирка на тематично подредени текстове на стари автори, публикувана в „Българска история до XII век през погледа на старите автори”, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр., от които 101 цветни.
Със съкращенията ГИБИ и ЛИБИ са означени изданията на Българската академия на науките Гръцки и Латински източници за българската история, следвани от номера на тома и номера на страницата, например ЛИБИ 3, 241.
Пряко датиране в текста на Зографската история на българските владетели няма, но има сведения за времето на царуването на онези източноримски императори, с които се застъпва тяхното царуване. Това е добър ориентир във времето и по тази причина в коментари са дадени годините на царуването на съответните императори.
Драги читателю, надявам се този документ да бъде ценно допълнение в твоята сбирка от историческа литература.
15 януари 2020
д-р Николай Иванов Колев
Херцогенаурах
Германия
Предговор към „Зографска българска история“
Ето една друга българска история от XVIII в., независима от Паисиевата. Тя е озаглавена Iсторiа в кратцѣ ω Болгарословенскω народѣ. Намира се в ръкописния сборник № 701 на Зографската библиотека . В този ръкопис, 61 лист на 8°, с извънредно красиво полууставно писмо е поместена още Историята на Атон, преписана от печатаната през 1659 г. книга „Рай мысленны“; прибавен е и образец за условно, сключено в Солун през 1708 г. Целият ръкопис е преписван през 1785 г. от краснописеца монах Яков в параклиса „Св. апостоли”, който отстои на 20 минути източно от Зограф. На лист 31б преписвачът добавя: „Писал монах IAкωвъ при церквы Светыхъ Апостелъ: в предѣлѣхъ мнстирѧ Зографа: повелѣнїемъ тоѧбители. Всепреподобнѣйшему господину проигумену кѷръ Кωнстантїю. В лѣто _афпе (1785). месца декемврїѧ”. Тоя Яков е преписвал същата година и една служба за архимандрит Акакий – Зографскїѧ обители повелителѧ, както четем на началния лист на ръкописа № 139. Проигумен Константий преди своята смърт, 1802 г., подарил българската си история на отец Иларион, който много пъти му услужвал с преписване . На листове 1-17 на ръкопис № 701 е разхвърляна приписката: „Сїю книжицу даровалъ азъ проигумен Константїй при смерти своей отцу Iларїωну понеже онъ мнѣ писанїемъ многажды послужи 1802 год. Iюнїа”: 18:
За съществуването на нашата история, която Златарски добре нарече Зографска , пръв оповести Раковски в своята „Българска старина”, 1865 год., стр. 200 и сл., и помести началото ѝ. Сега с обнародването на цялата Зографска българска история , ще се даде възможност на учените да направят своите заключения за нейното потекло и извори, за явните връзки на отец- Спиридоновата българска история и Зографската, за отношенията между Паисиевата история и Зографската и т.н. За улеснения на бъдещите издирвания ще приведа някои указания, които се намират в зографските ръкописи:
1. Книгата Рай мысленный се намира в Зографската библиотека, подвързана заедно с друга книга Дїоптра или Зерцало, № 332. От нея компилаторът на № 701 е взел Историята на Атон.
2. Чудото на св. Георги на 1714 г., станало на полуостров Лонгос, където Зографският манастир има владения, е прибавено в № 701 от № 136, където то е записано най-напред, т. е. около 1714 год.
3. Другата прибавка в сборника № 701, гдето е поместена Зографската история, именно продавателното (ходжет), е от година 1708.
4. В прибавките за българските светци е поменат, както и при Паисий, битолският светец Ангел, който бил мъчен през 1750 г. Според това прибавката за светците ще трябва да се отнесе след тази дата.
5. Прибавката за българските светци се среща и в друг зографски ръкопис, № 124 (Мали патерик), писан към края на XVIII век. Преписвачът ѝ е бил дошъл, както казва на лист 64б, в Зограф през 1793 г. и се покалугерил през 1795.
6. Характерен е един израз в историята: по немъ наста. Iωанна Калимана сынъ Асѣнов. Явно е, че компилаторът е имал пред себе си славянски текст, чиито форми Iωанна Калимана той тук е схванал в именителен падеж. Той вероятно е използван Калимановата грамота, печатана по-горе, стр. 602 сл.
7. В Зографската библиотека се намират съчиненията на Бароний, Дим. Ростовски, стари и нови издания на минеите, летописни сборници, славянски превод на Зонара, Паисиевата история (ръкопис) и др. източници.
8. Още от първата сричка се вижда, че отец Спиридон, който написал трета българска история през 1792 г., е имал на ръка Зографската история и се ползвал много от нея, като взел дори и заглавието ѝ.
9. Изобщо цялата редакция на Зографската история, съобщените в нея вести, някои гръцки и други форми и думи говорят за отделен труд по българска история. Особено личи, че Паисий и авторът на Зографската история са черпили, но всеки по своему от някои общи извори. Внимателната критика ще реши кога е била съставена Зографската история.
Йордан Иванов, 1908 г.
Съдържание
1. История в кратце о болгарословенско народе 1
2. Именник на българските владетели според
Зографската българска история 24
3. Именник на българските владетели, извлечен
от поп Йовчо от Трявна преди 1855 г. 27
4. Фототипно копие на Зографска българска
история 31
За издателя
Д-р Николай Иванов Колев е автор на 6 книги в областта на ядрената безопасност, които многократно се преиздават от издателство „Шпрингер“, на около 300 научни публикации в специализирани списания в същата научна област и на:
Българска история до XII век през погледа на старите автори, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048101-7, Издателство ГУТА-Н, София, 860 стр. от които 101 цветни, Цена 100 лв.
и превода и на немски
Die bulgarische Geschichte bis zum 12. Jahrhundert aus der Sicht der alten Autoren, Nikolaj Ivanov Kolev, 2017, ISBN 978-3-00-048101-7, Sofia. 930 Seiten davon 130 in Farbe. Preis 150 Euro.
Кубрат, исторически роман, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048781-1, Издателство ГУТА-Н, София, 138 стр. Цена 6 лв.
Отнесени от източния вихър, разкази, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-048782-8, Издателство ГУТА-Н, София, 90 стр. Цена 6 лв.
Учителите на българите, исторически роман, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-049386-7, София, 186 стр. Цена 10 лв.
Ураган над Балканите (Тракийските императори и българите), исторически роман, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-049610-3, Издателство ГУТА-Н, София, 156 стр. Цена 10 лв.
Мими, роман, 2015, Николай Иванов Колев, ISBN 978-3-00-049847-3, София, 140 стр. Цена 10 лв.
Атомна централа, роман, 2017, Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-0-0, Издателство ГУТА-Н, София, 106 стр., Цена 8 лв.
Гаврил Кръстевич, Българска история, Том 1 Българска история под името на хуните. Издадена за първи път в Цариград в печатницата на Македония през 1869. Препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-1-7, Издателство ГУТА-Н, 2017, София, 316 стр. Цена 20 лв.
Добри Войников, КРАТКА Българска история, Издадена за първи път във Виена в печатницата на Л. Соммер през 1861, Препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-2-4, Издателство ГУТА-Н, София, 100 стр. Цена 10 лв.
Стон и Величие, роман, 2017, Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-3-1, София, 256 стр. Цена 17 лв.
Приск (448), Посланик при Атила – откъси. Пълно издание на български 2017, стр. 56, Редактор: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-5-5, Издателство ГУТА-Н, София, 56 стр. Цена 7 лв.
Йордан (551) Гетика „За произхода и деянията на гетите“. Римска история – извадки; Малх: Византийска история, Пълно издание на български 2017, 130 стр., Редактор: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-4-8, Издателство ГУТА-Н, София, 130 стр. Цена 10 лв.
Ганчо Ценов, История на българите. Превод от немски: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-6-2, Издателство ГУТА-Н, 2017, София, 140 стр. Първо издание: Dr. Gantscho Tsenoff, Geschichte der Bulgaren, Bahnhof- und Feldbuchhandel Gesellschaft m. b. H. Berlin S. 14., Berlin 1917. Цена 12 лв.
Йосиф Йосифов, Български въстания и опити за освобождение от турско иго 1393-1878. Издадена за първи път в София през 1943. Препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев, София, 2017, ISBN 978-619-90656-8-6, Издателство ГУТА-Н, 64 стр. Цена 8 лв.
Д-р К. Г. Раковски, Русия на изток. Историческо изследване на руската политика на изток и частно – в България по официални, официозни руски и други чужди източници. Издадена за първи път във Варна от книжарницата на К. Евстатиев през 1898. Препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев, София, 2017, ISBN 978-619-90656-9-3, 166 стр., Цена 15 лв.
Христаки Павлович, Царственик или Българска история. Издадена за първи път в Будапеща през 1844, написана за всички училища в Пеща, препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2018, ISBN 978-619-7444-01-8, 74 стр., 9 лв.
Х. Йонков-Владикин, Зачатките на българската история. Отпечатани за първи път в Т-Пазарджик, Печатница „24 април“ на Цветан Радулов, 1901, препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2018, ISBN 978-619-7444-00-1, 136 стр., 12 лв.
Д-р Ганчо Ценов, БЪЛГАРИТЕ са по-стари поселници на Тракия и Македония от славяните (Исторически издирвания въз основа на първоизточници). Печатница „Военен Журнал“ (Издание на автора). Препис на съвременен български език: Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2018, ISBN 978-619-7444-03-2, 82 стр., Цена 12 лв.
Йордан Иванов, Български старини из Македония, събрани от Йордан Иванов, лектор в Софийския университет, издадени от Българското книжовно дружество, София, Държавна печатница 1908, Фототипно издание: Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2018, ISBN 978-619-7444-05-6, 320 стр., цена лв.
Д-р фил. Ганчо Ценов, Кой запали Москва през 1812 година? Отпечатана за първи път в издателство „E. Ehering“, Берлин, 1900. Превод от немски Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2018, ISBN 978-619-7444-04-9, стр. 128, цена 15 лв.
Г. Д. Баласчев, Старо-тракийски светилища и божества в Мезек, Глава Панега, Мадара, Царичина и другаде и тяхното значение със 79 снимки в текста, Издадена за първи път в печатница П. Глушков, София, 1934. Препис на съвременен български език Николай Иванов Колев, Издателство GUTA-N, София, 2018, ISBN 978-619-7444-06-3, стр. 130, цена 12 лв.
Натанаил Охридски, За Юстиниановите права на Охридската архиепископия или за църковната независимост на Охридско-българското свещеноначалие, Издадена за първи път в печатницата при Асма алт до Джамлъ хан № 8, Цариград 1873. Препис на новобългарски език Николай Иванов Колев, Издателство GUTA-N, София, 2018, 72 стр., ISBN 978-619-7444-07-0, цена 9 лв.
Д-р Ганчо Ценов, История на българите и на другите южни славяни от римското завоюване на Балканския полуостров до края на деветото столетие, БЕРЛИН И ЛАЙПЦИГ WALTER DE GRUYTER & CO., ПРЕДИШНОТО ИЗДАТЕЛСТВО G. J. GÖSCHEN’SCHE VERLAGSHANDLUNG – J. GUTTENTAG, VERLAGS., КНИЖАНИЦА – GEORG REIMER – KARL J. TROBNER – VEIT & COMP, 1935, Забранена в България от 1944 до 1990, Превод от немски д-р Николай Иванов Колев, Издателство GUTA-N, София, 2018, ISBN 978-619-7444-08-7. Стр. 364, Цена 25 лв.
Д-р Ганчо Ценов, Готи или Българи, Критично изследване на източниците за историята на старите скити, траки и македонци с две карти, ЛАЙПЦИГ 1915, Leipzig 1915, Verlag der Dykschen Buchhandlung, Забранена в България от 1944 до 1990, Превод от немски д-р Николай Иванов Колев. Издателство GUTA-N, София, 2018, ISBN 978-619-7444-09-4. Стр. 270, Цена 18 лв.
Д-р Ганчо Ценов, Произход на българите и прародината на славяните. Историко-филологическо изследване на историята на тракоилирийци, скити, готи, хуни, келти и др. Die Abstammung der Bulgaren und die Urheimat der Slaven, eine historisch-philologische Untersuchung über die Geschichte der alten Thrakoillyrier, Skyten, Goten, Hunnen, Kelten u. a., von Dr. Gantscho Tzenoff, Lektor an der Universität Berlin, 1930, Walter de Gruyter & co., превод от немски, Николай Иванов Колев. Издателство GUTA-N, София, 2018, ISBN 978-619-7444-10-0. Стр. 392, Цена 30 лв.
Гаврил Кръстевич, Българска история, Том 2 (485-668 г.). Ръкопис, написан преди 1865; Първо издание 2019; Препис от старобългарски ръкопис и превод на съвременен български език: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-7444-117, Издателство ГУТА-Н, 2019, София, 278 стр. Цена 20 лв.
Гаврил Кръстевич, Българска история, Том 3 (668-1041 г.). Ръкопис, написан преди 1865; Първо издание 2019; Препис от старобългарски ръкопис и превод на съвременен български език: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-7444-124, Издателство ГУТА-Н, 2019, София
Гаврил Кръстевич, Животът на Мохамед, същност на исляма. Ръкопис, написан преди 1865; Първо издание 2019; Препис от старобългарски ръкопис и превод на съвременен български език: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-7444-13-1, Издателство ГУТА-Н, 2019, София, 60 стр. Цена 9 лв.
Гаврил Кръстевич, Писмото на патриарх Фотий до княз Борис – наръчник за политици и мениджъри. Ръкопис, написан преди 1865; Първо издание 2019; Препис от старобългарски ръкопис и превод на съвременен български език: Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-7444-14-8, Издателство ГУТА-Н, 2019, София, 40 стр. Цена 7 лв.
Стоян Романски, България в образите на Феликс Каниц, Второ издание, Издателство ГУТА-Н, София. 2019. (Първо издание: Българска академия на науките, София, Държавна печатница, 1939.) Препис: д-р Николай Иванов Колев, ISBN, 226 стр., от които 8 цветни. Цена 20 лв.
Атанас Спасов Разбойников, ОБЕЗБЪЛГАРЯВАНЕТО НА ЗАПАДНА ТРАКИЯ 1919 – 1924, Второ издание. Издателство ГУТА-Н, София, 2019. Първо издание: ТРАКИЙСКИ НАУЧЕН ИНСТИТУТ, БИБЛИОТЕКА „ТРАКИЯ“, София, 1940. Препис на съвременен български език: Д-р Николай Иванов Колев. 144 стр. ISBN 978-619-7444-17-9 Цена 12 лв.
Д-р Ганчо Ценов, ХУНИТЕ които основаха българската държава, техния произход и тяхното християнство, София 1940. Забранена в България от 1944 до 1990. Препис на съвременен български: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2019, ISBN 978-619-7444-23-0. 208 стр., Цена 18 лв.
Проф. д-р А. Иширков, Западните краища на българската земя, 1915, София, Препис на съвременен български: д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2019, ISBN 978-619-7444-24-7. 330 стр., Цена 25 лв.
Книгите се намират в добрите книжарници у нас и във всички интернетни български магазини.
