Златният поглед. Ключ към осъзнаването и осъществяването - Симоне Алц, Сабине Цур Неден
ЩЕ СЕ ИЗНЕНАДАШ... Без да знае какво го очаква, г-н Човек посещава кабинета на д-р Миг и бива посветен в таен метод, който дава изцяло нова посока на живота му: ЗЛАТНИЯТ ПОГЛЕД. Със своята трогателна история г-н Човек ни разкрива тази мистерия и разказва как се е научил да гледа по нов начин своето всекидневие и живота си. Търсенето на отговори се превръща в лична трансформация. Ще научите всичко за нещата от първа ръка, като участвате активно и по странен начин в този необичаен и ефективен диалог. И така всичко, което г-н Човек разпознава и научава с помощта на своя учител, може директно да бъде усвоено от читателя.. ЗЛАТНИЯТ ПОГЛЕД разкрива безпрецедентна картина на нашето съществуване, на хората, с които се сблъскваме и на ежедневно случващи се събития – и всичко това ще издигне живота Ви до ново и съвсем различно ниво.САБИНЕ ЦУР НЕДЕН Сабине цур Неден е дипломиран психолог и коуч, известна от телевизията и киното. Тя е експерт по редица психологически проблеми и явления, които коментира в многобройни телевизионни предавания в WDR, RTL, VOX, ProSieben и n-TV. Освен че сама участва пред телевизионната и филмовата камера, тя е психологически съветник и наставник на актьори и продуценти зад кулисите. Както творческа натура, идеолог и автор в областта на киното и медиите, преди около десет години решава да свърже психологическите си познания с драматургията и разработва множество проекти и сценарии с концептуално съдържание. Освен това работи и като изследовател и преподавател по социална и медийна психология в Кьолнския университет, а като специалист по комуникации тества програми за развитие на личността в образователния сектор. В собствената си практика в Кьолн, където извършва психологически и духовни консултации, както и обучение за трениране на съзнанието чрез енергийни полета, тя приема различни хора и личности. Притежава интуиция и достатъчна компетентност да направлява своите клиенти в реализирането на собствения им потенциал, придава им дълбока себеувереност и ги зарежда с нова енергия. По уникален начин съчетава психологията и духовността и вече е вдъхновила и подкрепила мнозина, които искат да прекъснат стария си живот и да поемат по нови пътища към самоосъществяване. СИМОНЕ АЛЦСимоне Алц е психолог и коуч, като работи в международни компании и организации вече 15 години.Започва кариерата си в известно консултантско бюро за човешки постижения и управление на промяната. В продължение на години работи в Организацията на обединените нации в Ню Йорк и Рим, привлечена като експерт на отдела по икономически и социални въпроси, включително и задачи за стратегически професионални позиции и внедряване и развитие на персонала. Като съветник на Програмата на ООН по прехраната, тя е работила в областта на психологическките консултации при кризисни интервенции и обучение на персонала в щабовете на различни мисии. В последно време развива програми кризисни интервенционни като консултант на Департамента на ООН за безопасност и сигурност. Освен това създава международни екипи в частния сектор и е била отговорен изпълнител за отдели като човешки ресурси и организационни аспекти, развитие на лидерски умения, стратегии по човешки ресурси и управление на промяната. В момента Симоне Алц работи като коуч на свободна практика за топ мениджърство, тийм билдинг, индивидуалност и развитие на съзнанието, със седалище в Мюнхен и съветва клиенти от различни държави. В допълнение действа като обучител на учители и треньори. Занимава се с посредничество и управление на конфликти и други основни приоритети в широк спектър от дейности. В своята работа се характеризира предимно с технически и стратегически мисловни умения и притежава специален талант да ръководи с яснота и интуиция процесите на промяна. www.wissenstor-verlag.comhttp://wissenstor-verlag.com/
ЗЛАТНИЯТ ПОГЛЕД Никога не си разглеждал живота си по този начин Ключ към осъзнаването и самоосъществяването СЪДЪРЖАНИЕ ВъведениеПърва среща с д-р Миг ПЪРВА ЧАСТ: САМОНАБЛЮДЕНИЕ И ПЪРВИ ПОЗНАНИЯ Поглед 1. Погледни в огледалото!Как се чувствам всъщност Поглед 2. Погледни се отстрани!Осъзнай своето външно въздействие Поглед 3. Погледни нещата отгоре!Бъди неутрален наблюдател Поглед 4. Погледни с очите на тигъра!Събери сила за предстоящите промени Поглед 5. Гледай в очите!Бъди откровен с ближните Поглед 6. Погледни с очите на твоя образец!Направи привидно невъзможното Поглед 7. Погледни с очите на другите!Използвай чуждата гледна точка ВТОРА ЧАСТ: ОСЪЗНАВАНЕ Поглед 8. Погледни отвътре!Разпознай и задоволи истинските си потребности Поглед 9. Съзри решителния момент!Вземи правилните решения – послушай интуицията Поглед 10. Гледай без да ти пука!Когато нещо се закучи Поглед 11. Погледни през детските очи!Оживи ежедневието с любопитство Поглед 12. Чакай малко!Разруши подсъзнателните навици Поглед 13. Погледни своето минало!Преодолей болезнените преживявания Поглед 14. Погледни своята вътрешна сила!Зареди нова енергия Поглед 15. Погледни благосклонно на себе си!Премахни негативните самооценки Поглед 16. Погледни в далечината!Надмогни емоционалните кризи Поглед 17. Погледни оптимистично!Повлияй положително на бъдещето Поглед 18. Погледни другия отвътре!Осъзнай емоционалната динамика на общуването Поглед 19. Фокусирай се!Използвай ефикасно своите ресурси Поглед 20. Погледни назад откъм бъдещето!Разпознай решаващото за житейския си път ТРЕТА ЧАСТ: ОТКРИВАНЕ НА СЪРЦЕТО И САМООСЪЩЕСТВЯВАНЕ Поглед 21. Погледни със сърцето!Приеми любовта за житейска нагласа Поглед 22. Погледни с духовно око!Обладай по-висши енергии Поглед 23. Погледни великото Единство!Осъзнай живота духовно Приложение: Златният поглед – обзорна таблицаОбзор, сфери на приложение, ключови изречения и мантри За авторите Въведение Погледнах ръцете си и установих, че съм крайно изнервен. Трепереха. Нямах представа кой беше този д-р Миг. Странно име. Едва вчера зърнах малката табелка на вратата: ЗЛАТНИЯТ ПОГЛЕД. Сигурно съм минавал стотици пъти край нея. Изобщо не бях я забелязал. А сега тя някак внезапно привлече погледа ми. Нещо ме накара веднага да позвъня и да уговоря среща. Стана невероятно лесно, сякаш ме очакваха. О, да, трябва да дойдете още утре, към 20 часа, каза благозвучен глас отсреща. Това време е удобно за Вас, нали? „Ами да – да, разбира се.” Но откъде пък знаеше...? На другия ден отново застанах пред масивната сребриста врата. Отвори се по-лесно, отколкото предполагах. Запътих се колебливо към къщата по настлана с камъни пътека. През това време из главата ми се въртяха хиляди мисли. Цяла нощ не бях мигнал. Усещах пулса в гърлото си. Сърцето ми биеше до пръсване. Защо бях толкова възбуден? Опитвах да се самоуспокоя, че отивам на психолог, което всъщност не е нещо необичайно. Следователно няма от какво да се страхувам. Нали не съм на изпит или нещо подобно! Сега пък се ядосах на себе си. Защо си уредих среща? Защо се поставих в тази ужасно неприятна ситуация? Та не можеше ли животът ми просто да продължи както досега? Какво ме доведе тук? Някакво предчувствие? Или пък интуицията, нещо като съдба? Вътрешното чувство? Или желанието? Желанието най-накрая да променя живота си? Не беше ли моят неутолим стремеж да отговарям на собствените си въпроси, които толкова често ме уморяваха? Или мисълта най-сетне отново да усетя, че съм жив – и сутрин да не се събуждам разбит и изтощен, а зареден с енергия? Или търсенето на истината? Или пък някакъв необясним копнеж? Не беше ли подсъзнателната молба, най-после да си обясня тъгата, която понякога ме връхлиташе като от нищото? Или спомените, които не ме пускаха и изсмукваха силите ми? Или мечтата ми най-накрая да разбера защо всички ние вършим толкова много неща, които всъщност изглеждат безсмислени? Има ли изобщо някакъв смисъл? Този отколешен въпрос си задават хора с различен произход през всички времена и по всички континенти. Аз самият досега не съм намерил отговор. Прочетох страшно много книги и купища така наречени житейски поуки. Умът ми ги разбираше. Вероятно бях неблагодарен читател, защото никога досега не успях да насоча живота си в желаната посока или правилно да приложа напътствията. На теория всичко изглежда толкова просто – но как наистина да го схвана, разпозная, почувствам и най-вече да го осъществя? Да, всъщност бях уморен. Уморен от собствения си живот... И сега бях тук. Пред една обикновена врата със синя табела, на която с блестящ шрифт пишеше: ЗЛАТНИЯТ ПОГЛЕД Онова, което трябваше да се крие зад нея, нямаше нищо общо с всичко, което бях преживял дотогава. Името ми е Човек и сега ще ви разкажа моята история. ********* Първа среща с д-р Миг Вратата се отвори светкавично – всъщност дали изобщо бях позвънил? Не помня. Бях толкова изнервен, че всичко ми беше като в мъгла. Заповядайте, чаках Ви. Добър ден!Мина ли през ума да не съм закъснял. И още преди да отговоря, чух отново благозвучния глас: Не се тревожете толкова. Моля влезте! Идвате точно на време.Озовах се в просторен коридор. Изглеждаше ми екстремно светъл, така че ми беше трудно да не замижа. Лампи ли бяха това? Или слънчева светлина... в осем вечерта? По стените висяха различни огледала, големи и малки, кръгли и ъгловати, направо не знаех накъде да гледам.Ще се научите и да гледате. Доктор Миг се усмихна и ми подаде ръка.Добър ден!Насреща ми стоеше висок, строен мъж, вероятно към шейсетте, със съразмерно лице и любезен израз. Усмивката му беше симпатична и въпреки странната обстановка мигом се почувствах някак у дома си. Гледаше ме с поразително зелени очи. Поуспокоих се и донякъде се съвзех. „Казвам се Човек, добър ден. Благодаря Ви, че веднага ми определихте среща.” Въпреки че, честно казано, нямаше конкретен повод – или пък просто не съм го забелязал?Повярвайте, идвате в най-точното време.„Докторе, забравих да попитам по телефона – колко ще струва консултацията?”Ще Ви струва твърде много усърдие и смелост. И за наученото при мен ще платите, когато му дойде времето. Как се чувствате?„Ами, аз... не знам точно. Мисля, че тъкмо сега всъщност се чувствам много добре.”Не знаете? Какво точно не знаете”„Честно да си кажа, просто не знам откъде да започна...”Добре. Не се притеснявайте. Имаме цялото време на света. Докторът въздъхна шумно.Погледнете: какво е това? Посочи едно от многобройните огледала. Имаше семпла сребърна рамка. Отговорих с известно усилие:„Това... това е огледало...”Правилно. И какво виждате в огледалото?„Хм. Ами в огледалото се отразява едно цвете.” Срещу стената с огледалата имаше тъмна дървена маса и порцеланова ваза с едно бяло цвете. И как изглежда цветето?Имах чувството, че ме пита за нещо друго – по-голямо и по-важно – така че отговорих възможно най-коректно. „С тъмнозелено стебло, дълго около 15 см и на него има четири листа. И един-единствен цвят, който се състои от от множество малки и твърди бели листенца.Как познахте, че листенцата са „твърди”? По някакъв начин наистина успя да ме предизвика. Едновременно се учудих на този странен изпит. „Ами, ....мисля, че цветът се усеща твърд. Такива цветове са твърди. И най-често не миришат.”Така значи, наблюдавате огледалния образ на цвета и мислите, че е твърд, защото повечето са такива. Разбирам. Чувствах се като спипан на местопрестъплението. Нещо грешно ли казах? Гледаше ме настойчиво. Хайде сега отидете до цветето. Зарежете образа в огледалото. Наведете се над цвета и го разгледайте. Оттук какво виждате?„Виждам един бял цвят и дълбоко вътре една оранжева точка.” Толкова се наведох, че почти докоснах цветето с нос. За моя изненада усетих сладък аромат.„Я, ама то така силно мирише, че почти ми се зави свят!”Доктор Миг се усмихна. Аха, а тези цветя уж не миришели. Виждал ли сте друг път такова?„Не, сега като го гледам отблизо – бих казал, че не съм. Никога!“ Изглеждаше доволен.Погледнете още веднъж по-внимателно. Взрете се дълбоко в цветето. Разпознавате ли още нещо? Потърках очи и се загледах отново. Сега цветето ми приличаше на жив калейдоскоп. Сърцето ми затуптя учестено. Какво ми ставаше?„Да, виждам по листенцата на цвета блещукащи водни капчици. Приличат на утринна роса.”Тези капки напомнят ли Ви нещо? И харесват ли Ви? „Напомнят ми, че като дете на път за училище винаги се опитвах да събирам капчиците с едно листо...”Изглежда ме разбираше. Нещо повече, внушаваше чувството, че е тук сякаш заради мен, че го интересувам и с удоволствие ме напътства. Как чувствате листенцата на цвета? Приближете се още, моля Ви. Вече бях толкова близо до белия цвят, че го докосвах с лице. Чувствах се почти въвлечен в това бяло облаче.„О, те са невероятно мекички!” Виждате ли! А човек може да се заблуди! Ако не бяхте се приближил и загледал отблизо, изобщо нямаше да усетите истинските качества и цялата му красота. Както и онова, което то може да събуди във Вас! Внезапно усетих намеренията на доктор Миг. Застана плътно до мен и нежно положи ръка на рамото ми.Това, което току-що преживяхте, показва, че Вашите чувства и мисли до голяма степен зависят от начина, по който гледате нещо. Погледът, който избирате, определя възможните начини за наблюдение. Те неминуемо предизвикват чувства, трупат опит и познание. Отново се усмихна.Освен това цветето беше само началото. Естествено става дума за това: как гледате на себе си, на останалите хора и на живота си всеки ден, всеки час и всяка минута, как виждате всяко събитие и ситуация. Можете да промените всичко в живота си, ако го погледнете по нов начин.Позволете ми да Ви покажа ЗЛАТНИЯ ПОГЛЕД!
