Златни български стихове за любовта - Колектив - Съставител
На ЛораДушата ми е стон. Душата ми е зов.Защото аз съм птица устрелена:на смърт е моята душа ранена,на смърт ранена от любов...Душата ми е стон. Душата ми е зов.Кажете ми що значат среща и разлъка?И ето аз ви думам: има ад и мъка - и в мъката любов! Миражите са близо, - пътя е далек. Учудено засмяна жизнерадост на неведение и алчна младост, на знойна плът и призрак лек... Миражите са близо, - пътят е далек:защото тя стои в сияние и стене,- тя - плът и призрак лек!... Пейо Яворов