Звездният портал - Андреас Фон Рети
Възможни ли са пътуванията във времето?Египет е ключ към изключителни знания. Те са магнит за тайните служби и общества, които се стремят винаги да сложат ръка върху тях – както в миналото, така и сега. Конспираторите се опитват да не издадат тайната.
• „Невъзможни” експерименти и „Старгейт”-технологии. Има ли „звезден портал”, който позволява манипулации с времето и пространството?
• Предсказанията на Едгар Кейси и ролята на масоните.
• В какво са били посветени египетският цар-еретик Ехнатон и Мойсей, висшият египетски жрец?
• Защо от пирамидите, Сфинкса и другите археологични загадки се интересуват ЦРУ, NASA, военни отдели и политици като Чърчил, Рузвелт и Никита Хрушчов?
• Наистина ли откритията не се съобщават, защото са твърде опасни, или определени кръгове искат да спечелят преимущество и технологичен напредък?
СЪДЪРЖАНИЕ
„Писмо до моите читатели“ 7
Разследване 10
Тайни около деветте пра-божества 26
Загадки от камък и прах 45
Звездите на Египет 59
Вечните монументи 81
От времето на Тот 101
Непознати сили 117
Проклятието на фараоните 138
Пространствено-времеви тунели 163
Възпрепятствана наука 178
Секретни проекти 201
Къде е звездната порта? 213
Литературен справочник 224
Индекс 230
Вместо предговор
„ПИСМО ДО МОИТЕ ЧИТАТЕЛИ“
Когато реших да напиша тази книга, предчувствах, че ще се впусна в авантюра, и днес очаквам същото и от Вас, моите читатели. „Рискувах“ да разсъждавам на глас, като използвах многото информация, натрупана през годините – донякъде дори само като мисловен експеримент. В хода на разследването фактите доведоха до невероятен, но правдоподобен цялостен модел. Странното е, че всичко си идваше на мястото точно в определен момент. Докато работех, тези преки и невидими връзки се появяваха като от нищото и не можех да се освободя от чувството, че „някой друг“ ме води и „пише“.
Естествено, не е възможно основната теза да бъде изцяло доказана. Ако разполагах с категорични доказателства, това щеше да означава, че самият аз се числя към най-тесния „кръг на конспираторите“. Тогава обаче нямаше да мога да изнасям информация за каквото и да било! Темата е трудна, дори опасна. Мисля, че както описаните събития, така и констатираните на много места потулвания и фалшификации, свързани с египетското културно наследство, доказват едно: заговор в действие! Днес е трудно и дори невъзможно да се надникне зад кулисите. В голяма част техниката е непозната дори за експертите; заливани сме от впечатления и нямаме време. Отдавна вече не забелязваме, че светът, в който живеем, е напълно различен. Това изцяло съвпада с интересите на малцината властници, които много добре знаят какво се случва на тази планета. (Подобно нещо забелязах още по време на дългогодишните си разследвания върху „Секретна база: Зона 51“.)
Какво възнамерявам да постигна със „Звездния портал“? Предварително ще кажа: ясно е, че не успях да разреша загадките на този свят; би било лудост да предположа това макар и бегло. Успях само повърхностно да разровя тук-там, но въпреки това открих много необясними неща! На следващите страници с помощта на необичайни и мистериозни факти бих искал да ви покажа фината връзка между няколко (привидно) напълно различни загадки; ще ви демонстрирам от какво голямо значение е и днес древен Египет за тайните общества, които при закрити врати, с голям интерес и много разходи душат наоколо. И накрая, бих искал да разкрия информации, свидетелстващи, че историята е била фалшифицирана още в „каменната ера“ и че в определени точки на планетата бъдещето вече е започнало.
Изложението ми ще се осланя на изказвания на очевидци, на слухове, на древни предания, мистериозни събития, неконвенционални научни идеи, необичайни заключения и стряскащи факти. Въпреки сблъсъка на толкова различни помежду си източници, те ясно показват, че в древен Египет могат да бъдат намерени следите на две технологични култури, че там са били съхранявани изключителни (дори за днешното време) познания, които военните и висшите секретни кръгове се опитват да възкресят и използват за своите цели – с помощта на утопично изглеждащи технологии.
Не на последно място обаче искам да ви подтикна към нетрадиционни разсъждения, към нови категории и възможности, които биха могли да изглеждат „недопустими“ за прословутия „здрав разум“; да ви окуража да не приемате абсолютно всичко, което ни се казва. Аз естествено не надушвам конспирация зад всичко и всекиго. Няма ли да е по-добре обаче да сме априорно по-недоверчиви, вместо наивно да се движим с розови очила в създадения от хората свят? Анализийрате всичко! Всичко, което съм написал, но и всичко, което официално се твърди! И ако след края на книгата се замислите и започнете по-често да се питате дали „нашият свят“, дали официално рисуваната картина не е само декор и привидно невъзможното наистина е възможно, тогава – така мисля – необичайното пътешествие наистина ще си е заслужавало!
Андреас фон Рети в „Пролетта на бъдещето“
1.
РАЗСЛЕДВАНЕ
На 20 април 1959 г. в парка на Дейд Кънтри, Флорида, е намерен умиращ мъж. Проснат в безсъзнание върху волана на своето комби, той все още диша. През леко сваления прозорец е проврян маркуч, свързан с ауспуха – типична картина на отчаяно самоубийство. Така и не става ясно кога точно е издъхнал мъжът, вероятно още на път за болницата. По-късно някои твърдят, че познавали починалия и той едва ли би се самоубил. Както и да е… разбра се, че смъртта е настъпила при необичайни обстоятелства.
Починалият се казва д-р Морис Кетчъм Джесъп, астроном и математик. Човек с широки интереси, който не се страхува от необичайните феномени. Джесъп участва в експедиции в джунглите на Средна Америка, изследва руините от храмовете на маите и е един от първите, които предполагат, че е невъзможно древните постройките да са построени „само“ от човешка ръка. Пише множество книги за загадката на летящите чинии и прави обобщение на феномена в книгата си The Case for the UFO („Доказателства за НЛО“), излязла през 1955 г. В нея той неколкократно подчертава необходимостта от цялостна Обща работна теория, безуспешно търсена от Алберт Айнщайн. Геният на физиката, наричан някога „съвестта на света“, умира през същата година, в която излиза книгата на Джесъп. Последният е убеден, че въпросната теория съдържа тайната на задвижване на неидентифицираните летящи обекти.
С книгата обаче е свързана и друга история, оплетена от цяло кълбо неизвестни. Странностите започват в края на юли 1955 г., когато адмирал Фърт, шеф на Бюрото за военноморски разследвания (Office of Naval Research, ONR, Вашингтон) получава екземпляр от нея. Подателят остава в сянката на анонимността. Според пощенското клеймо пратката е пусната в Семиноле, Тексас. Това не е всичко. По-интересното е, че страниците преливат от бележки, нанесени с различни цветни моливи, очевидно дело на един и същ човек. Какво прави Бюрото с тази нашарена книга за НЛО? Трима от ONR – Ритър, Шърби и Хувър – все пак решават да се заемат с нея и дори канят автора ù на разговор. Естествено Джесъп е учуден от станалото, най-вече от многото драсканици по страниците. Този, който ги е писал, очевидно е знаел немалко за НЛО. Има и още нещо. В книгата е дописана любопитна бележка за строго секретен експеримент на военноморските сили през 1943 г., в който американският разрушител „Елдридж“ (USS Eldridge, DE173) става невидим. Целта е корабът да бъде ограден от магнитно поле, така че да стане неуловим за тогавашните радари. Очевидно развитието на нещата е съвсем друго – пробив в пространство-времевия континуум. Корабът изчезва заедно с целия екипаж. Не е ясно дали тогава, или при повторен експеримент – „Елдридж“ е бил телепортиран и намерен на неколкостотин мили от Норфолк, Вирджиния.
Когато Морис Джесъп прочита бележките в книгата си, решил, че почеркът му е познат. Той бил същият като в писмата, които наскоро получил от някакъв особняк, представящ се като Карл М. Алън или Карлос Мигел Аленде – така го били кръстили циганите при многобройните му посещения в Мексико. Алън твърдял, че е наблюдавал експеримента от друг кораб – Andrew Furuseth. На практика той носел кодовото име Project Rainbow, но тъй като „Елдридж“ бил стациониран във военноморската база на Филаделфия, е познат повече като „Филаделфийския експеримент“. Алън многократно пише до Джесъп, но двамата никога не са се срещали. Мистериозният свидетел непретенциозно и убедително твърди, че официално недовършената обща теория на относителността е завършена от Айнщайн още през 20-те години и че „Филаделфийският експеримент“ е практическо следствие от нея, въпреки неочаквания резултат. На места с уличен и преднамерено провокативен тон, объркан правопис – с което вероятно е искал да избегне евентуална идентификация чрез стилистично-ортографски анализ, Алън споделя пред американския астроном някои от допълнителните основания за експеримента. Писмото му е приблизително следното:
„Скъпи д-р Джесъп,
Призивът Ви към обществото да мобилизира представителите си…, за да бъде приет закон за изследванe на единната обща теория (1925–1927) на д-р Алберт Айнщайн, Е напълно, ама напълно ИЗЛИШЕН. Сигурно ще Ви е интересно, че когато изостави работата си, добрият доктор не беше обсебен толкова от математиката, колкото от хуманизма. Резултатът на по-късните му изчисления… го възмути. Затова днес ни казват, че тя била недовършена. В частен разговор с мен д-р Б. Ръсел потвърди, че това не е вярно; той каза също, че хората не са достатъчно зрели за нея и нещата няма да се променят и след Третата световна война…“
Писмото продължава приблизително в същия дух. Алън (Аленде) назовава учен на име д-р Франклин Рено, чиито идеи са използвани в проекта. Въпреки надеждните резултати и преповторените изчисления, военните се бояли да приложат теорията на практика. Алън обяснява:
„Резултатът беше и си остава доказателство, че до известна граница Единното е налице. Никой разумен човек не би се осмелил да мине отвъд тази граница… Резултатът беше тоталното изчезване на военния разрушител, както и на целия му състав (октомври 1943 г.). Магнитното поле имаше формата на ротираща елипсоида и се простираше на около сто метра извън очертанията на кораба… Всички хора, които бяха в неговия обсег, имаха само мъгливи очертания. Всички на борда изглеждаха така, сякаш вървят или висят във въздуха. Вън от магнитното поле не се виждаше нищо освен ясното отражение на корабното туловище върху водната повърхност, естествено при условие, че наблюдаващият е достатъчно близо и извън радиуса на полето.
Защо Ви разказвам това? Много просто: обявете го пред всички, ако искате да полудеете. Междувременно половината от офицерите и екипажа на кораба тотално превъртяха. Някои от тях все още са затворени в санаториуми за психично болни и получават медицинска помощ…“
След това Алън подробно обяснява последствията, сполетели екипажа на „Елдридж“ по време на експеримента. Някои от тях започнали да се „топят“, т.е. да изчезват, други били като „замръзнали“ в енергийното поле. По думите на Аленде имало и такива, които се били „залепили“ в стоманените стени, т.е. образували нещо като сплав с метала, или изгаряли в пламъци. Очевидно никой не е предполагал, че освен желаната „шапка невидимка“ (подобно на характеристиките на Stealth), създаването на силно магнитно поле ще има такива потресаващи последствия.
В своето подробно (второ) писмо Алън дава указания на Джесъп накъде да насочи вниманието си, за да събере още доказателства за инцидента и накрая отново не пропуска да засегне съкровеното му желание за единната теория:
„Умолявам Ви да проведете тези незначителни разследвания, за да могат самите те да Ви запушат устата, когато се замислите какъв „закон“ искахте да прокарате.
С неуважение Ваш Карл М. Алън.“
Наистина цинична забележка, ако имаме предвид шокиращите събития на „Филаделфийския експеримент“, както и обстоятелствата около смъртта на Джесъп. Дали насилствения му край има нещо общо с разкритията на Алън? Няма съмнение, че след контакта си с него астрономът се променя. По-късно един от неговите най-близки приятели, д-р Айвън Сандерсън, го нарича „екзалтиран ентусиаст… почти изцяло убеден в теориите си“. Радикалната промяна настъпва с писмата на Аленде. От този момент Джесъп започва да „се съмнява във всичко“. Самият той разбира, че това едва ли е просто съвпадения на събития. Сандерсън си спомня: „Когато се видяхме последния път, той каза, че писмата на Аленде и бележките в книгата надхвърляли интелектуалните му възможности и пренебрегвали абсолютно всичко, което той смятал за научно знание.“ Според Сандерсън след контактите с Аленде приятелят му напълно се „мистифицирал“, но допускал, че писмата съдържат информация, която човек не може да игнорира с лека ръка. Основният проблем обаче остава: въпреки че някои неща могат да се докажат – например съществуването на кораба Eldridge или личното присъствие на Алън на Andrew Furuseth – Алън принципно остава единственият известен свидетел на невероятното, надхвърлящо всяко въображение събитие.
Естествено се появиха и други улики, доказващи, че Карл М. Алън, съответно Карлос Мигел Аленде, вероятно е казал истината и че днес строго секретните експерименти, свързани с пространството и времето, продължават.
Времето, или още по-точно съюзът на време и пространство изплита червената нишка, на която последователно са „окачени“ всички събития от земната и космическата история. Принципно нищо не изпада в безредие при липса на външна намеса, подобна на неочакваните последствия от „Филаделфийския експеримент“. Често хората задават въпроса кой всъщност владее нашия свят, кой владее планетата? Естествено тези, които управляват в пространство-времето – така е било винаги. Но кой управлява? Несъмнено тези, които владеят пространство-времето. Няма нищо странно; хората винаги са искали да „успеят“ – спомнете си алхимиците и техния жизнен еликсир! След един евентуален успешен експеримент в духа на „Филаделфийския експеримент“, определени групи – начело със секретните отдели на правителствата и военните, както и с повече или по-малко свързаните с тях „тайни кръгове“ – вероятно ще имат интерес да продължат опитите в тази посока и да развият желаните технологии. Бариерите изведнъж ще отпаднат – най-вече за военните (за съжаление). Власт, която може да телепортира цяла флота, да пътува във времето и да остава невидима, е почти всесилна. Да не говорим, че и при най-малкия шанс за успех, военните кръгове биха направили всичко възможно, за да я получат.
Вероятно намирате това за чудесно и в реда на нещата (или напротив – за неестествено и лошо!), вероятно – и то с основание – се питате каква е връзката с темата на книгата, с тайните на древен Египет и намеците за конспирации, случили се по течението на Нил? На пръв поглед връзка наистина няма. Но нека се задълбочим повече. Нека надникнем между тръстиките и да видим какво се крие зад тях. Очаква ни изненада! Постепенно ще се наложи идеята, че главната роля се пада на времето – може би един от най-големите феномени изобщо, отговорен за множество очевидно необясними загадки.
Нужно е търпение, за да разберем връзките между наглед напълно различните събития и факти! Ще установим, че в Египет нещо не е наред с времето, че там са се случвали и продължават да се случват неща, които не се вместват в обичайните човешки представи; ще установим, че определени информации, за които изглежда цивилизацията ни никога не е била готова, се крият – и то вече дълго. Ще видим кога и защо някои организации се интересуват от тайните на Египет – и това са хора, за които изобщо не бихме го предположили. Може би тези сили искат някои от фактите и находките никога да не видят бял свят.
Преди да пристъпим към прословутите „тайни“, нека рискуваме и хвърлим поглед назад към дългата и несравнима история на древен Египет и изследванията на археолозите.
Първата среща с вечните загадки на тази древна култура винаги навява чувство за приключение и странна мистериозност. Всеки се впечатлява от Египет. Древните градове и храмове упорито продължават да бъдат част от земните чудеса, напомнящи на непоклатима скала в прибоя на времето.
Времето наистина е първостепенно за светоусещането на древните египтяни. Често техните ритуали се отнасят до него. Култът към мъртвите е свързан с овладяването му и подготовката за онзи значителен, определен за всеки землянин вечен момент, който един интелигентен мъж някога нарече „родилния час на вечността“. Египтяните са смятали, че времето е единственото, което не остарява, и са търсили нещо, подобно на него: вечен живот. Както предстои да видите, феноменът „време“ е свързван с феномена „Египет“, но по различен, неочакван и повече от необичаен начин.
Утрото на тази грандиозна и белязана с митове култура е в далечното минало. Още в средната и късната каменна епоха съществуват достатъчно египетски следи под формата на скални рисунки, сечива и предмети на изкуството, които ясно показват на нас, обърканите наблюдатели, че по онова време започва развитието на многостранна и интересна култура. В онази „мъглива“ епоха все още всичко се развива твърде бавно. По-късно обаче – фантастично и внезапно – египетската култура вече е налице. Приблизително около 3000 г. пр. Хр. започва това, което бихме могли да наречем културна „експлозия“ – не чудо, а „египетско чудо“. На практика дори конвенционални до мозъка на костите си учени говорят за „чудо“ – заради бързото ù разцъфване. Археолозите мърморят нещо за „мутация“, довела до внезапното възникване на висшата нилска цивилизация! Да, в преносен смисъл, но изборът на понятие показва необяснимото им учудване! Като че ли наистина е имало божествен взрив на Сътворение. След подобен „взрив“ през 3000 г. пр. Хр. се появяват и йероглифите, доколкото е известно, също относително ненадейно. Вижда се, че те не са претърпели никакви етапи на развитие: както по времето на I династия, броят им остава около хиляда. Легендарният цар Мени обединява Горен и Долен Египет и поставя на главата си прочутата двойна корона, на египетски „пшент“, символ на двете обединени царства. Тя е съставена от червената корона на земите на делтата, украсена с глава на кобра, и бялата корона на Горен Египет с тотемния лешояд, която напомня на Митра. Мени, по-известен с гръцкото си име Менес, всъщност е видово понятие, нещо като „стандартно обозначение“ за краля, обединил двете царства. Същинското име на царя обаче е неясно, може би се е казвал Нармер, а може да е бил и Аха (което не е възклицание).
Знае се, че управлява в Мемфис, южно от днешен Кайро, и превръща Египет в силна държава. Тъй като първите царе са от град Тинис, периодът между I и II династия е наречен епохата на Тинитските владетели. Още тогава е съществувал град, с който често ще се срещаме, защото наистина е загадъчен. Имам предвид Абидос, древния град на мъртвите – или, както обичат да казват специалистите – Некропола, между Асиут и Тебен. Иска ми се обаче още да не го въвличам в темата и „настоявам“ за малко търпение.
В някогашната столица Мемфис, по време на III династия цар Джосер създава Старото царство. Куриозното в случая е, че именно тази ранна епоха е връхната точка на египетската култура. Така да се каже, перфекционизъм от първия път!
Случват ли се подобни неща?
Джосер възлага на архитекта Имхотеп да издигне един наистина подобаващ на царската власт паметник в пустинята. Резултатът е най-старата голяма стъпаловидна „пирамида“ в Саккара, висока 160 метра. Едва ли можем да я наречем същинска пирамида, защото нейната основа е правоъгълна, а не квадратна. Все пак началото е поставено. Само една династия по-късно възникват несравнимите монументи в Гиза. Приписвани са на фараона Хеопс и сина му Хефрен. Приема се, че следват пирамидите на неговия син, предпоследния владетел от IV династия, добрия и справедлив фараон Микерин, задоволил се с постройка, висока „само“ малко над 60 метра. С това „кланът Гиза“ става непоклатим. Ще се насладим поотделно на някои от загадките, свързани с пирамидата, построена уж от Хеопс, като един вид коктейл от вълнуващи факти без конкуренция; вълнението идва най-вече от разликата между нелогичните аргументи на утвърдената наука, забележителните информационни затъмнения, секретните действия и достъпните, но еретични обяснения. Ако дори в момента съм „условен“ за имената на фараоните, то е просто защото до днес не съществува и едно реално доказателство, че трите пирамиди са свързани с приписваното им „покровителство“. Възможно е, но не е вярно! Както и толкова други неща…
В момента обаче това не ни интересува. Трите големи пирамиди и техният пазител, мистериозният сфинкс – както и много други храмове от по-късно време – са се превърнали в мощни магнити на тази „магична култура“. Да допълня, че всъщност никой не може да каже дали колосалното хибридно същество на изток от трите пирамиди е от мъжки или женски пол. Аз по-скоро съм склонен да го нарека женско. Но тъй като в него виждам фигурата на пазителя, който обичайно има мъжки характеристики, приемам, както вече намекнах – по изключение – да се присъединя към археолозите и да го наричам мъжкия сфинкс, поне в тази книга. В дискусии за Гиза обаче винаги говоря за женския сфинкс…
През 19. и 20. век западната цивилизация изпада в нещо като трансово опиянение по Египет. Избухва истинска египтомания. Древната нилска култура по най-различен начин се оказва неразбираема и странна; изумлението струи от всички страни. Дали от древните папируси и текстове по гробовете, изписани с познатите ни хипнотични йероглифи, или повтарящите се почти неразбираеми погребални литании, дали заради живописните оазиси, просторните храмове с техните величествени обелиски и пилони и страховити мумии… Изтънчени люде от викторианска Англия се въодушевяват от церемонии, в които консервираните трупове са освобождавани от намотките. Някои луди дори стигат до долнопробната идея да продават съставните части на мумиите като лекарство. A за рисковете и страничните ефекти…
Опиянението по Египет непрестанно се подклажда
от грандиозни експедиции и археологични находки. Европейското въодушевление от културата на фараоните се отприщва най-вече с похода на Наполеон Бонапарт. Когато властолюбивият корсиканец влиза в Кайро през май 1798 г., цели най-вече хитрата стратегическа маневра да отреже пътя на англичаните през Червено море. Достигнал с войските си пирамидите, той благоговейно извикал: „Войници, 40 века ви гледат!“ По онова време се знае малко за египетската култура, защото още никой не е в състояние да разчете йероглифите. С военния си поход в страната на фараоните Наполеон води 175 учени, може би, за да придаде малко цивилизован блясък на делото си, а може би, за да научи нещо ново за древната култура.
Учените естествено не са се ползвали с някакво особено уважение сред военните. Войниците по-скоро се правели на духовити, когато при атаката на мамелюците прозвучавал възгласът „Учените и магаретата в средата!“, отнасящ се до безполезните в очите им иманяри и капацитети със заострени брадички.
Точно толкова е ироничен и фактът, че най-важното откритие от Наполеоновия поход не е направено от някой възрастен „иманяр“, а от френския офицер Пиер Бошар. През август 1799 г. той попада на особен камък при земеделска работа във форт Жулиен, близо до Розета, пристанищен град на около 70 км източно от Александрия. Впоследствие се оказва, че камъкът е от времето на Птолемей, 196 г. пр. Хр., и съдържа царски декрет. Интересното в случая е, че текстът е написан на три различни езика – старогръцки, демотски, писмеността на египетското население, респективно на градските служители и юристите, и за финал – на свещената писменост на жреците и царете: йероглифното писмо.
Скоро след като Бошар намира камъка, се заражда идеята, че той може би е ключът към разчитането на йероглифите. Но кой би могъл да го разшифрова? През 1801 г. след поражението на французите той попада в ръцете на англичаните, по-точно в Британския музей, където се пази и до днес. Може би трябва да наречем справедлив факта, че все пак тайните на йероглифите са открити от сънародник на откривателя. През 1822 г., след свръхчовешки усилия, египтологът Жан–Франсоа Шамполион успява да разбие йероглифния код. Той е запленен от камъка още от младини и се заклева пред себе си да разшифрова текста; вероятно Шамполион наистина е най-подходящият специалист за това. Френският вундеркинд е надарен със съвършена памет, ненадмината умствена комбинативност и да не забравяме: още деветнайсетгодишен става професор по история! Като дете изучава най-трудните древни езици; съзнанието му е завладяно от Египет и въпросния камък. Естествено не по тази причина прави своето откритие, но това оказва въздействие върху работата му. След нечовешките дни и безсънни нощи на размишление, гениалната лудост най-накрая му се отдава. Той успял да отиде при брат си и да му каже: „Открих го!“, а след това припаднал и пет дена бил в безсъзнание. Все пак прави едно от най-ключовите открития.
През 19. век учените по древна история вървят по следите на множество археологични загадки на египетското царство – с повече или по-малко успех. Едни от най-важните постижения са:
Откриването на скалния храм на Рамзес II – „Ебсамбъл“ или Абу Симбел – в Нубия от Йоан Лудвиг Буркхард, 1813 г.
· Откриването на разкошния гроб на Сети I от Джовани Батиста Белцони, 1817 г.
Откриването на Камерата на царя на пирамидата на Хефрен от Белцони, 1818 г.
Споменатото по-горе разшифроване на йероглифите от Шамполион, 1822 г.
Откриването на 30 нови пирамиди, 130 гробове и култови капища от Ричард Лепсиус, 1842–1846 г.
Откриването на мистериозния гранитен саркофаг в „Серапеума“ на Мемфис от Аугусте Мариете, 1851 и 1855 г.
Откриването на 40 кралски мумии в грандиозния скален храм на царица Хатшепсут в Дер ел-Бахари от Емил Бругш, 1881 г.
Множество открития на сър Уилям Флиндърс Петри – между тях и намереният чрез разкопки некропол Негада през 1894 г. и мистериозната находка на прадревна оптическа леща (още през 1883/84 г.)
В началото на 20. век следват нови триумфални открития, между тях и намирането на бюста на Нефертити от Лудвиг Борхард през 1912 г. и гробницата на Тутанкамон от Хауърд Картър през 1922/23 г. – станала известна не само със златните си съкровища, а най-вече с небезизвестното проклятие. В случая не е възможно да хвърлим дори и общ поглед към всички постижения на египтологията.
Хилядите надгробни изображения и надписи от саркофазите, стелите, стените и колоните в новооткритите храмове и гробници извадиха на бял свят съществени информации за живота, религията, философията и митовете на древните египтяни. В книгите за смъртта, подземния свят и текстовете от пирамидите откриваме детайлни описания за тяхната т. нар. „вяра в отвъдното“. Едва ли съществува друга древна култура, за която се знае толкова много. Докато за етруските (например) е трудно да се състави разумна историческа картина, повечето от учените са на мнение, че сравнително добре могат да реконструират египетското минало. Дали така не отнемаме истинските му тайни и загадки? Едва ли: те са в изобилие! Тъй като днес се знае толкова много, от пясъците на Египет изникнаха и някои въпроси. Обикновено става така – там, където информацията е навсякъде, съществуват и много въпроси, което не е странно. В случая с Египет се оказа, че извадените от тъмнината загадки са от съвсем друг характер, да не кажа различно измерение. Както ще се убедите, истинските мистерии са спотаени надълбоко. Подобно на люспите на лука, ще трябва първо да отстраним горните пластове, преди да „помиришем“ сърцевината. Нещата с Египет са дори още по-сложни и по-заплетени.
Естествено в подобна ситуация повече или по-малко достоверните спекулации са често явление. В следващите глави ще се опитам да дам някои предложения, които по мое мнение излизат извън „статистически“ общоприетото. Бих искал постепенно и предпазливо да изложа пред вас факти, находки и заключения, които (отново лично според мен) внушават определени връзки и никога не могат да бъдат обяснени с конвенционални средства – но все пак косвено „настояват“, че са част от утайката на съзнателно потулваните факти за историческите събития на планетата. Спокойно можете да ме сметнете за фантазьор и теоретик на конспирацията, останете обаче откровени към самите себе си и неутрални спрямо евентуално възможното! Ще допълня, че това не е лесно, най-вече защото неизвестното и необяснимото често предизвикват страх и почти непреодолима опозиция в нас. По-късно вие и само вие мълчаливо и за самите себе си бихте могли да прецените дали определени сценарии наистина са възможни. Никой не очаква, най-малкото аз, че веднага ще започнете да споделяте новите си убеждения с другите. Междувременно стигнах до важния извод, че много неща най-малкото поне могат да са коренно различни от начина, по който официално ни се внушават по различни причини.
Блянът на древните египтяни за „кралския път на пророчеството“ не е ли аналогичен на реалността на „кралския път на фантастичното“?
