Звездната раса. Нашата извънземна ДНК и истинският произход на видовете. - Уил Харт
Хилядолетия наред Ноmо sарiеns - видът, който се появява, след като неандерталците слизат от историческата сцена – е съществувал из целия свят като водел ловно-събирателски начин на живот в малки, сплотени социални групи. Внезапно, около 3000 г. пр. Хр., възниква първата от шестте велики цивилизации на света. Във всички тях се разказват митове за сътворението, в които някакви богове слезли на Земята, оформили хората по собствения си образ и подобие и ги научили на уменията на земеделието и как да живеят цивилизовано. И още нещо – всички култури, изградени в Египет, Шумер, Перу, Мексико, Китай и долината на Инд, издигнали гигантски пирамиди, въпреки че науката така и не е успяла да обясни как и откъде са се сдобили с високите технологични познания, за да построят тези здания. Внезапната поява на тези цивилизации и сходствата в развитието им поставят под въпрос Дарвиновата теория на еволюцията – защото няма такова свързващо звено Ноmо sapiеns между тези напреднали общества и ловно-събирателските народи, които продължили да живеят в други части на света, както били живели вече хиляди голини.Сега с помощта на последните изследвания върху ДНК, на наличните археологични, геодезични и астрономически свидетелства, и с един революционен анализ на Битие, Уил Харт поставя тезата, че тези богове всъщност са посетители от друг свят, които генетично моделирали съвременния човек. Едва сега, на сегашното ниво от развитието ни, ние сме готови да разберем информацията, заложена в древните постройки и в митологиите на тези велики цивилизации – информация, която разкрива съдбата на човечеството при настъпващите промени на планетата Земя.
Съдържание:
Въведение: Тезата за нашия извънземен произход
1. Реконструкция на древното ни минало
2. Тайнствените начала: от маймуните ли произлизаме?
3. Произходът 2: еволюция или извънземна намеса?
4. Разказът в Битие
5. Битие: продължението
6. Шумерите: странният народ на черноглавите
7. Египет: тайни в пустинята
8. Долината на Инд: водните хора
9. Тайнствената цивилизация “X”: китайските пирамиди
10. Връзките между древно Мексико и Перу: тайната на хората-ягуари
11. Сблъсък на цивилизации
12. Езерото Титикака: домът на племето виракоча
13. Господари на времето и пространството
14. Първите божествени управници: мит или история?
15. Еволюционно статукво?
16. Древни загадки: опитомяването на растения и кучета
17. Металургията: от огъня
18. Въпросът с датирането
19. Векове от лед
20. Векът на хората: линейно срещу циклично време
21. Циклите на катастрофата
22. Последните времена
23. Произход от космоса
Бележки
Библиография
Източници в интернет
Въведение
Тезата за нашия извънземен произход
Налага се да предположим, че на някоя отдалечена от нас планета преди около четири милиарда години се е развила висша форма на живот, подобна на нас самите, която е открила науката и техниката, развивайки ги до непознато за нас равнище.
Сър Франсис Крик
„Животът като такъв: произход и природа”
Шокът от бъдещето изглежда вече се е превърнал в обичайна черта на постиндустриалното общество. В своето всекидневие модерното общество вече благополучно е сбъднало и най-невероятните истории на съвременните автори на научна фантастика: съвсем наскоро проникнахме в тайните на атома, а точно в този момент се събират данни от проби на Марс и последните данни разкриват доказателства за наличието на вода и някаква форма на живот в далечното минало на червената планета.
Живеем във време, в което информацията нараства с експлозивна скорост. По преценка на учените обхватът на човешкото познание се удвоява на всеки пет години – скорост, която за повечето от нас прави невъзможно да оставаме в течение с последните новости, дори и за специалистите във всяка една област, които работят денонощно, само за да могат да следят последните открития в своята област. От науката и технологията се очаква да обясняват как е устроен светът, да правят живота малко по-лесен и да разрешават проблеми. Но през последните петдесет години научихме болезнения урок, че те могат също така и да пораждат проблеми.
Докато пишех тази книга, се случиха три невероятни истории, които завладяха водещите заглавия: през декември 2002 г. компания, наречена Klonaid обяви, че на бял свят се е появил първият клонинг на човек – три килограмово бебе, наречено Ева. Klonaid е разклонение на религиозна секта, основана във Франция преди тридесет години от френски журналист, който сега се нарича Раел. Движението на последователите на Раел твърди, че има около 40 000 членове по цял свят и една от основните му цели е да клонира хора и в крайна сметка да постигне по този начин безсмъртие. Макар истинността на твърденията на Klonaid да не беше доказана със средствата на ДНК-анализа, учените са съгласни, че подобно клониране ще бъде част от близкото ни бъдеще. Технологията и методите вече бяха използвани при клонирането на многобройни видове животни.
Също през 2002 г. Обществен консорциум, група за изследвания с нестопанска цел, обяви, че е открила строежа на човешкия геном – т.е. че е разчела човешкия генетичен код. Това може и да ни изглежда като изцяло нов пробив в науката, но всъщност е логическа стъпка от историческото развитие. Хилядолетия наред сме променяло генетичния фонд на растения и животни: създадени са били видове кучета, които не са съществували преди чрез някакъв неопределен и до момента метод. По подобен начин сме направили някои видове застрашени от изчезване, а други напълно са изчезнали. Казано накратко, “играли сме си да бъдем Бог” твърде дълго време. Това, че не разпознаваме този факт, е резултат от факта, че с времето сме възприели практиката на селективното размножаване и преобразуването на естествената околна среда. Какво би ни спряло да експериментираме с клонирането на хора? Ако днес има значителна съпротива срещу идеята да се клонират хора, то тази съпротива е обичайната реакция срещу научните открития. По най-голяма вероятност тази реакция ще се стопи в рамките на едно поколение и клонирането ще се превърне в част от всекидневието.
Третата история се случи през 2001 г. и беше предадена от Лондон от Reuters под заглавието “Учени правят миниатюрни компютри от ДНК”: “Водени от майката природа, учени от Израел създадоха ДНК-компютър, който е толкова малък, че един билион подобни компютри могат да се поберат в епруветка и да изпълняват един милиард операции за една секунда с точност от 99,8 процента.”[i]
Какво точно представлява тази машина и как работи? Съвсем безстрастно, професор Ехуд Шапиро от института Weizmann обяснява това на репортера, който вероятно е бил също толкова озадачен, колкото и средностатистическият читател на статията: “Създадохме наноскален компютър, изграден от биомолекули... Когато един билион компютри работят заедно, те могат да изпълняват един милиард операции.”
Може би ще кажете, че тези три истории не са шокиращи или невероятни. Може би вече не сме способни да бъдем шокирани; може би нищо не е невероятно в тази епоха на постоянни научни открития и технологични революции. Изглежда сме въвлечени в постоянно нарастваща спирала от подобни зашеметяващи ума съобщения и открития, а новопоявилите се непрекъснато застигат и прескачат онези, които сме въвели едва вчера, миналата седмица или миналия месец.
И докато се впускаме с главата напред в несигурното бъдеще, което всеки ден става все по-сложно, изглежда забравяме своето минало. Но как бихме могли наистина да опознаем вселената – да схванем, например, че някога е имало живот на Марс – ако преди това не разберем истината за собствените си произход и история? В дъното на съзнанието си се сблъскваме със значими факти: не знаем как сме се озовали тук; не знаем как е бил създаден човешкият живот. Нашите предци са изживели историята ни, но ние сме загубили нишките, които да запълнят тъканта на тяхното предание.
Ние сме объркани и изпълнени с благоговение пред чудните и тайнствени постижения, оставени от най-ранните цивилизации сред пясъците на Египет и Месопотамия, по върховете на планините в Перу и в джунглите на Мексико, в долината на река Инд и из равнините на централен Китай. По времето, когато по-голямата част от населението на Земята все още живеело в малки племенни групи с относително равно и приемливо честно разпределение на блага, власт и ресурси, в тези пет определени точки на света (вж. фиг. 1) ненадейно се появили напреднали цивилизации с много различен от нашия начин на живот.
[Фиг. 1. Местоположение на първите шест цивилизации на света: Мексико, Перу, Египет, Шумер, долината на Инд и Китай]
В началото на осмо хилядолетие пр. Хр. в тези определени области на света неочаквано се появяват множество открития, последвани от значително ускоряване на развитието между 3500 и 1500 г. пр. Хр. Между тези първи цивилизации има удивително много сходства за неща, които нямали нищо общо с това, което хората били направили до този момент: всички те построили монументални структури – особено пирамиди, – създали градски центрове и заменили лова и събирателството със земеделие. Всяка от тях измислила нови оръдия на труда, използвала силата и продуктивността на организираната работна ръка и на специализирането в нейните рамки и създала сложните естетически и интелектуални черти, които характеризират едно цивилизовано общество. А четири от тях развили ключовите земеделски култури, на които разчитаме и до днес – царевицата, картофите, ориза и пшеницата.
Тези сходства повдигат много въпроси: как и защо са се появили тези шест човешки цивилизации – и защо помежду им има толкова много общи характеристики? Защо, например, откриваме пирамиди в Шумер, Египет, Мексико и Китай? Как шумерите и маите са стигнали до своите високи астрономически и математически познания? Защо тези общества са изоставили ловно-събирателния начин на живот, който им е служил успешно в продължение на стотици хиляди години, в полза на зависимостта си от земеделието?
Една по-нататъшна и определяща характеристика на нашите пра-цивилизации, която често се споменава, но никога не се обяснява докрай, е социалната организация, напълно различна от господствалата през предишните няколко милиона години от човешката еволюция: съществувалата проста система на равенство се превърнала в сложна пирамидална система с божествен владетел на върха на пирамидата. Защо появата на най-ранните цивилизации е съпътствана от тази радикална социална трансформация? Кое предизвикало подобна рязка смяна?
Учените разгадаха генетичния код на човека, но все още ни предстои да открием ключа към разрешаването на загадките, криещи се във великите и красиви градове, чиито руини и до днес завладяват мислите ни. Все още ни предстои да разберем преданията, които са общи за тези древни култури, или пък защо толкова отдалечени географски едни от други хора са ги споделяли – историите за големия потоп, за произхода на земеделието, за великаните, които някога бродели по земята и за народ със свръхчовешки способности, който създал хората и ги научил как да бъдат хора. Митовете за сътворението в тези шест точки на света – всички те доста отдалечени една от друга – са всъщност забележително сходни. Във всички тях боговете – приличащи на хора, макар превъзхождащи значително хората по знание и сила – слезли от небесата, за да създадат човека такъв, какъвто е сега, да дадат на човешкия род даровете на цивилизацията и да оставят след себе си теократично общество, почиващо върху идеята, че владетелят е произлязъл от боговете или е бил посочен от тях.
Изглежда невероятно удивителният брой сходства в тези митове да е резултат просто от съвпадение, което ни изправя пред по-важния въпрос: възможно ли е тези разкази, които толкова дълго сме смятали за митове, да са всъщност истински истории? Доказателствата изглежда подкрепят това предположение.
Тази книга има за цел събирането на доказателства в подкрепа на теорията, че Земята е била посетена от извънземна раса от хуманоиди, които са се намесили в биологичните процеси, раса, която чрез биоинженерство създава човека в неговия съвременен образ. Наричам това теория на разумната извънземна намеса. В момента, когато творението е завършено, Звездната раса – или боговете, както те се споменават в митовете на тези древни цивилизации – научили хората на изкуствата и уменията на земеделието и цивилизования живот, включително онези, които били нужни за построяването на огромните паметници, чиито останки могат да бъдат видени и до днес.
Тези каменни монументални сгради, които са стояли хилядолетия наред като мълчаливи стражи, са всъщност важни записи, поддържащи тази теория. Измерено е, че всеки от каменните блокове, които изграждат тези монолити, тежи между 20 и 400 тона; те са толкова тежки, че в наше време могат да бъдат помръднати само със съвременни съоръжения и техника. Как в такъв случай са били премествани преди хиляди години? Както ще изясним в седма глава, изграждането на мащабните пирамиди в Египет например не би могло да бъде изпълнено с примитивните методи, които строителите са използвали според твърденията на археолозите и антрополозите. Всъщност никой не може да обясни задоволително как е била построена Голямата пирамида в Гиза или как са били транспортирани каменните мегалити в Тиахуанако. Не знаем също чия е била идеята за изграждането на пирамиди и зикурати или кой е решил да превърне тези строежи в геодезични маркери, ориентирайки ги по посока север.
Може би най-големият въпрос е защо не знаем отговорите на всички тези въпроси. Защо сме забравили собственото си минало? Или може би не сме забравили, а не сме имали до този момент познанията и разбиранията, които биха ни позволили да видим отговорите, които са били съвсем наблизо през цялото време.
Бележки
ВЪВЕДЕНИЕ: ТЕЗАТА ЗА ИЗВЪНЗЕМНИЯ ПРОИЗХОД
[i] Yahoo Daly News, November 21, 2001.
ГЛАВА 1: РЕКОНСТРУКЦИЯ НА ДРЕВНОТО НИ МИНАЛО
