Затвори очички - Томаш Яновиц

ЕЛЕНВИЗОР

Имало едно време две дъщерички и те били доста мързеливи. Докато аз изкачвах баира, те си седяха вкъщи. Докато аз слизах надолу, те се излежавали вътре. Наистина си бяха мързеливички, затова знаете ли какаво направих? В гората улових елен и си го напъхаха в нашия телевизор. Така се появи ново прекрасно диво животно – еленвизор.

Почна страх да ме обзема:
Как това ще се приема?

В края роден и пред мен
няма друг такъв елен.

За стомах му е екрана.
Катя си мълчи. И Таня.

Гледат двечките антена,
на врата му закачена.

Нали има хубав вид?
Нека да ни е честит.

Тук антени са рогата.
Гледайте му под краката.

Нов клавиш. Проблеми няма...
Следва втората програма.

За парички и не пита.
Тропа троп-троп-троп с копита.

Крачи укротен елен.
Аз след него – изпотен.

А зад мене? Дъщерите.
Вижте, ще се уверите.

Не ни пречи ров, ни пън...
Колко хубав ден е вън!

Двечките не са сърдити,
а са слънчево честити.

След потока без преструвки
ми раздадоха целувки.

А пък горе на баира
всяка взор далече спира.

Под баира с долината
е програмата богата.

Дъщерите се дивят.
Извървяхме много път.

Не ни пречи ров, ни пън...
Колко хубав ден е вън!

Нов клавиш. Проблеми няма...
Следва втората програма.

И така по пътя през Малките Карпати видяхме всички телевизионни приказки за деца и за възрастни и едновременно дишахме дълбоко чист въздух, запасихме се с него за цяла седмица.

Тук ли сте, деца познати?
С нас на излети елате.

Крачи си елена, чух:
Здраво тяло със здрав дух.

В края роден и пред мен
няма друг такъв елен.

Тук рогата са антена
на телевизо-елена.

Който търси ведър час,
утре нека тръгне с нас