Забранената египтология. Загадъчните знания и високите технологии на фараоните. - Ердоган Ерчиван
От хиляди години посветени жреци пазят в Египет тайно знание, което съдържа в себе си всички основни положения на съвременната наука - от генни технологии до създаване на ядрени реактори.Възходът на древен Египет към висока култура всъщност трябва да е протекъл доста по-различно, отколкото научните среди днес продължават да твърдят. Съвсем очевидно античните учени от различни точки на земното кълбо са разполагали с невероятни и загадъчни познания. Съществуват доказателства, че не само мореплаването е на възраст 60 000 години, но че употребата на уранова руда, електричество, микроскопи, летателни апарати, дори и гениите експерименти не са били безизвестни за тях. Не само египтолози, но и сътрудници на NАSА добре знаят, че по всяка вероятност в центъра на Великата пирамида е имало източник на радиоактивна енергия, равна по сила на атомна бомба!
Странното в случая е, че официалната египтология е добре запозната с фактите, но мълчи. Защо?
Eрдоган Ерчиван
Забранената египтология
Загадъчните знания и високите технологии на фараоните
Книгата се посвещава на д-р Йоханес Фибаг (1956–1999) и неговата дългогодишна работа в областта на древната астронавтика
СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР
МЪДРОСТТА НА ДРЕВНИТЕ
ПЪРВАТА ЕПОХА
КОДИРАНИ ПОСЛАНИЯ
ЗНАЦИТЕ НА БОГОВЕТЕ
СЕДЕМТЕ МЪДРЕЦИ
ВРЪЗКИ С КОСМОСА
ДИСКЪТ ОТ АТЛАНТИДА
РАДИОАКТИВНИТЕ ФАРАОНИ
НАСЛЕДСТВОТО НА ОЗИРИС
КАМЕРИТЕ В ПИРАМИДИТЕ
БЛАГОДАРНОСТИ
УКАЗАНИЕ ЗА СНИМКИТЕ
ЛИТЕРАТУРЕН ПОКАЗАЛЕЦ
РЕГИСТЪР
ПРЕДГОВОР
„На умния е достатъчна една дума;
глупавия трябва да го поучаваш,
докато съединяваш счупените парчета.”
(Си-Собек, папирусът Рамзес I)
Още от древни времена човечеството се опитва да разкрие причината за „сътворението” на своя вид. През 15. век всеобщото търсене на произхода, започнало от времето на неандерталците и продължило през епохата на Средновековието, кара европейските кралски дворове да финансират огромен брой експедиции чак до най-отдалечените точки на планетата. През Ренесанса Библията все още е приемана твърде насериозно и усилията на изследователите са насочени най-вече към откриване на тайнствената „Едемска градина”, където според библейската легенда за Потопа, преди голямото „унищожение” е създаден нашият праотец Адам.
Съвременната киноиндустрия днес не престава да показва как след някаква фатална катастрофа цялото човечество се редуцира до шепа подивели банди, които се борят за живота си в руините на една някога велика цивилизация. Докато съвременната астрофизика още спори дали зад Сътворението се крие някаква стратегия, непрекъснато се трупат улики и доказателства, че открай време тайната за това се е знаела от малък кръг елитни свещеници и че до ден днешен тя се пази от братства, тайни съюзи и монашески ордени.
Според най-новите данни преоткриването на американския континент от Христофор Колумб е станало възможно с помощта на карти от отдавна отминали времена, с които мореплавателят определял правилната посока.
През декември 1998 г. египетският министър на туризма Мамдух ел-Белтагуи неслучайно оповести, че в полунощ на Коледа, с настъпването на новата 2000 г., би искал да короняса Великата пирамида в Гиза със златен пирамидион, за да въплъти древното предание и да възстанови първоначалния вид на постройката.
От друга страна, в началото на 1999 г. директорът на платото Гиза д-р Захи Хауас предложи на египетското културно аташе изцяло да се забрани достъпът на туристи до вътрешността на пирамидите. Според вече наложената забрана в пирамидата на Унас, постоянните мерки трябвало да възпрат „неразумните” туристи, които разпространявали „безсмислени слухове”.
Учудващо е обаче колко често самоуките ентусиасти, т.е. лаиците, се открояват в областта на археологията. Благодарение на прозорливите им теории учените стигат до верни следи и успяват да разрешат археологически загадки от миналото. Въпреки това Хауас предлага на подобни туристи-лаици да се предоставя единствено виртуалната гледка от монитори, инсталирани извън пирамидите.
И действително – от февруари 1998 г. приписваната на египетския цар Хеопс пирамида, която се смята за едно от седемте чудеса на света, беше затворена за обществеността.
Къде да търсим скритите причини за тази забрана? Отговорът е тясно свързан със завещанието на древните и с първите технически опити за придвижване на хората, защото хипотезата, че построяването на египетските пирамиди е първото по рода си масово мероприятие за ангажиране на безработните селяни и то заради „безсмисленото усилие” да се вложат повече от 25 милиона тона скална маса в един строеж, може да е само налудничаво и манипулативно представяне на нещата в рамките на нашето общество. Историците, назначени в университетите, които уж трябва да работят за по-доброто разбиране на нашия социум, всъщност са единствените, на които е дадена възможността да тълкуват миналото ни според натрапените им отвън директиви. От световната история знаем как европейските „завоеватели” потъпкват цели култури и фалшифицират истината чрез платени хронисти; придобитите, но некласирани в даденото общество знания, отново потъват в небитието. Може би, затова английският историк Самюел Бътлър пише:
„Господ не може да промени миналото, но историците могат.”
Съвсем очевидно е, че мъдреците от Античността са разполагали с невероятни познания. Елитът на египетските учени-жреци дори твърди, че притежава „божествената мъдрост” от хилядолетия. Ако е така, възходът на Египет към универсална и висока култура трябва да е протекъл по-различно от начина, по който днешните учени твърдят пред студентите си. Междувременно вече се знае, че фараоните са познавали не само електричеството; в мините си освен злато те са добивали и уранова руда. Съгласно древните предания дори рентгеновите апарати, микроскопите и телескопите не са били нещо невиждано. Не само египтолозите, но и сътрудници на NASA добре знаят, че по всяка вероятност центърът на Великата пирамида е съдържал радиоактивна енергия, която по унищожителна сила е равна на атомна бомба!
Такива и други подобни открития естествено постоянно се държат под ключ и се пазят строго като безценно съкровище. Именно този еснафски дух на потайност е причината, поради която дори и в съвременната археология, неподдаващите се на дефиниция находки и мистериозно изглеждащите факти не за първи път остават недостъпни за широката общественост. Успоредно с исторически важния научен клон на „египтологията” възникна още един: този на „Забранената египтология”.
Позволете ми да се доближим повече до тази забрана и да допринеса нещо за разбирането й.
Глава 1
МЪДРОСТТА НА ДРЕВНИТЕ
Когато съвременните историци интерпретират една страна като люлка на западната цивилизация, те принципно поглеждат учудено към антична Гърция. Древните гърци от своя страна са гледали не по-малко учудено към древен Египет, чиито древни знания според хрониките им трябва да са на повече от 23 000 години. По онова време в Египет са живели високо образовани личности, наричани богове, чиито необичайно дълги периоди на управление са писмено удостоверени. Следователно, когато става дума за народа на древен Египет, говорим за пазителите на най-древната човешка цивилизация изобщо, която ни е завещала превъзходните си знания в папируси, но и в монументални каменни египетски храмове и пирамиди.
Вероятно много отдавна древните гърци са били информирани за това състояние на нещата, защото постоянно са се опитвали да проникнат в тайнствените им корени. Преди повече от 3000 години любопитството на гръцките историци и изследователи ги тласка към Египет; това, което заварили, надхвърлило въображението им. Омир, Солон, Херодот, Платон и Питагор – да споменем само тях – са посещавали Египет, търсейки произхода на мъдростта. Още през 391–404 г. обаче, под ръководството на Теодосий I, църквата забранява културното наследство на Египет и го обявява за езическо. Но това не е единствената причина, поради която трябваше да изминем дълъг път, докато отново получим достъп до света на древен Египет.
През 1638 г. британският професор Джон Грейвс (1605–1652), 33 годишен математик и астроном, който следва в Оксфорд, а след това преподава математика в Лондон, решава да посети Египет. Движи го не само обикновеното любопитство, но и надеждата, че в египетските постройки ще намери опорна точка за по-точно пресмятане на площта на Земята. Идеята е на миланския лекар Джироламо Кардано, който в далечния 16. век бил приятел на „универсалния гений” Леонардо да Винчи. Кардано знаел, че забележителни природонаучни познания е имало и преди гърците, че хиляди години преди александрийските учени древните са познавали понятието за градусите на географските ширини и изчисленията им са били по-точни от тези на Ератостен или Птоломей.
Като начало Грейвс изчита цялата налична литература и заминава за Египет, където проучва Великата пирамида в Гиза. Той отхвърля всички приказки, според които пирамидите в Гиза били построени от библейски герои и легендарни крале. От класическите извори той прави извода, че египетските крале Хеопс, Хефрен и Микерин построили пирамидите като най-сигурен гроб за своите телесни обвивки, защото според древната вяра това гарантирало бъдещия живот на душата.
Съблюдавайки строга научна методика, Джон Грейвс извършва прецизни измервания с най-добрите за онова време налични инструменти. При изкачване на Великата пирамида преброява 208 стъпала и определя отвесната й височина на 152 метра (в действителност 146,59 м). Измерва височината на страничните триъгълни стени на 211,23 м, при което е греши с 19,15 м. Това не се дължи на липсата на задълбоченост, а на обстоятелството, че с течение на времето арабите извозват немалко количество каменни блокове за строеж на собствените си къщи. Без наличието на съвременни средства изследователят не успява да направи точна реконструкция на запазилата се 212,48-метровата фундаментална основа.
Той описва как през купчина развалини успява да достигне оригиналния вход на 16. каменно ниво и базирайки се на погрешни данни посочва площта на основата на пирамидата на 44 615 кв. м. (в действителност 54 300 кв. м.). Въпреки всичко, в тогавашна Англия направените от проф. Джон Грейвс заключения водят до оживени дискусии, в които везните се накланяли ту към съгласие, ту към несъгласие. В тях участва и самият доктор Уилям Харви – откривателят на кръвообращението, който изразява учудването си, че Грейвс не е открил и описал никакви въздушни шахти, които да снабдяват с въздух камерите във вътрешността на пирамидата по време на строежа. Според Харви те би трябвало да съществуват. Аргументите:
„... Както вече знаем, не можем постоянно да дишаме един и същи въздух. Винаги отново и отново имаме нужда от свеж въздух.”
На южната и северната стена в Камерата на царя Грейвс забелязва две вдлъбнатини, които заради следите от сажди обяснява като поставки за маслени лампи. Вероятно обаче саждите не са оставени от строителите, а са предизвикани от нашественици, които през 9. век успяват да проникнат в сградата.
Междувременно научихме, че предположението на д-р Харви за архитектониката се оправда. 200 години след Грейвс британският изследовател на пирамидите Ричард Уилям Хауърд Вайс (1784–1853) и сътрудникът му Джон Ши Пиринг (1813–1869) откриват изходите на шахтите за Камерата на царя върху външните стени на пирамидата. По-късно допускат, че шахтите водят до друго помещение. Изследователите се отказват и от тази хипотеза, когато разчистват южната шахта от развалините и в Камерата на царя внезапно нахлува свеж въздух. Оттук те правят грешния извод, че шахтите би трябвало да са служели за вентилация и така въвеждат популярното оттогава понятие „въздушни шахти”.
Изненадващо още тогава обяснението им е отречено от видни учени на 19. век в „Известия на института за изследване на Ориента” (Германска академия на науките в Берлин).
Преди Грейвс да се върне в Англия, предава инструментите си на един млад венецианец на име Тито Ливио Буратини, придружавал го до пирамидата. Буратини бил не по-малко заинтересован от британеца да установи точните размери на пирамидата и преди всичко да открие лежащите в основата на първоначалния строителен план мерки – „лакти”, „стъпки” и „педи”. Пътуването на италианеца до Египет всъщност е подпомогнато от германския йезуитски свещеник Атаназиус Кирхер (1602–1680). Той тъкмо се бил преселил в Рим, за да дискутира въпроса за универсално валидна единица за дължина и връзката й с Египет с Галилео Галилей (1564–1642).
Още гръцкият учен Питагор от Самос изповядва възгледа, че мерките в Античността са заимствани от египетските образци и че те са базирани на непреходен стандарт. До днес обаче остава загадка как е значимите научни постижения на древните египтяни да са потънали „в забрава”!
Дали в това няма малко умисъл?
Изглежда бащите на Американската революция трябва много добре да са познавали древноегипетската традиция, че чак в детайли. През ноември 1777 г., подтикнат от изследователските резултати на проф. Грейвс, тогавашният президент Джордж Вашингтон и неговият министър на отбраната Пейтън Рандолф правят така, че масонският символ на „пирамидата” да бъде изобразен на горната страна на големия печат на САЩ. В нея те виждали, подобно на гърците, връзка със своите предци.
Когато през 1789 г. французите започват да реформират държавата и обществото според техните също така повлияни от масоните революционни идеи, те премахват библейската седемдневна седмица и я заместват с десетдневния ритъм на древен Египет. Наполеон Бонапарт I (1769–1821) също помни примера на египетските походи на Александър Велики и Юлий Цезар. Корсиканецът знаел, че в случая не става дума само за военно и политическо завоевание, а за „съживяване” на древно научно съкровище.
На 12 август 1799 г. заедно с Имам Мухамад и дванадесет негови придружители Наполеон посещава царската камера във Великата пирамида и помолил, подобно на Александър Велики, да бъде оставен сам. Когато на следващия ден го попитали дали е преживял нещо необикновено, той отвърнал на адютанта си Ла Кас:
„Няма смисъл, едва ли бихте ми повярвали!”
