За основите на аналитичната психология - Юнг, К. Г.
През 1935 г. професор К. Г. Юнг, тогава шестдесетгодишен, изнася в клиниката в Тависток в Лондон пет лекции пред около двеста лекари, изтъкнати психиатри и психотерапевти от всички школи. Необикновеният материал, естествеността на Юнг и изненадващо доброто владеене на разговорния английски език създават непринудена и вълнуваща атмосфера, а дискусиите продължават дълго след определеното време.
В лекциите той се ограничава до основните положения, които разкриват същността на възгледите му, и ги излага главно в рамките на две теми: структура и съдържание на душата и методи, прилагани за изследването им. В тях се съдържат ценни схващания на учения за значението на психологическите явления, придружаващи емоциите, познати днес на всички като психоматични феномени, за прилагания от него метод на амплификация, както и за душата като саморегулираща се система. Юнг отговаря на въпросите относно трудния проблем на пренасянето, като особено подчертава значението на опитността и умението на аналитика да използва контрапренасянето. Той описва и целенасочения творчески характер на активното въображение при анализата и показва как то може да се използва терапевтично.
Лекциите са изключително интересни от гледна точка на развитието на понятията и възгледите на Юнг и са прекрасно въведение към основните принципи, на които се опира неговото дело.
Ако някой притежава телескоп, той, естествено, вижда много повече, отколкото друг с невъоръжено око. Проф. Юнг се намира точно в това положение. С особените очила на своето тясно специализирано изследване той се е научил да вижда в дълбините на човешката душа, която за мнозина от нас е трудноразбираема. (Водещият семинара)
Цитати от Юнг:
Дами и господа, това ни отвежда към нещо много съществено, а именно към факта, че един комплекс, със своето напрежение или енергиен заряд, е склонен да се превръща в малка обособена личност. Той притежава един вид тяло, някаква особена, собствена психология. Може да разбунтува стомаха, да смути дишането, сърцето – накратко, държи се като частичка от личност. По тези причини не можем да говорим за комплексите по друг начин освен така, сякаш че те притежават някаква собствена воля.
Аз винаги обръщам внимание на това, че нашата психология има дълга динозавърска опашка, която се състои от цялата история на семейството, на народа ни, на Европа и на целия свят. Ние винаги и навсякъде сме хора и не би трябвало никога да забравяме, че носим със себе си цялото бреме на това да си просто човек. Ако имахме само глава, щяхме да бъдем ангелчета с главички и крилца, които, естествено, могат да правят всичко, което им харесва, защото нямат тяло да им пречи, като се движи само по земята.
Предположението, че сънят иска да скрие нещо, е чисто антропоморфна идея. Никой филолог не би си помислил, че един труден санскритски или клинописен надпис прикрива нещо. В Талмуда има един много мъдър израз, съгласно с който сънят се интерпретира сам. Сънят е цялото нещо, а ако някой смята, че има нещо скрито, това означа а, че той просто не го разбира.
Не сме съвършени. Когато индусите строят храм, оставят един ъгъл недовършен: само боговете могат да направят нещо съвършено, човек – никога. Много по-добре е да знаеш, че не си съвършен, защото тогава се чувстваш по-свободен.
Психологията не е религиозна вяра, а само гледна точка, и ако се настроим към това човешки, бихме могли да се разберем като хора.
У всеки човек работи волята за живот, която му помага да избере онова, което му допада. Когато лекувам някого, трябва да бъда изключително внимателен да не го прегазя с моите възгледи или с личността си, защото през целия си живот той трябва да води своята борба сам, трябва да може да разчита на своето навярно не много съвършено въоръжение и да върви към своята може би не толкова възвишена цел. Ако кажа: „Това не е добре и трябва да се поправи”, аз го обезкуражавам. Той трябва да оре своята нива с един плуг, който може би не е най-добрият; моят може би е по-добър, но какво му помага това; той не притежава моя плуг – аз съм негов собственик и той не може да го вземе назаем; трябва да използва своите инструменти, макар и не толкова съвършени, и да работи с наследените от него самия способности, каквито и да са те.
Нашата лична психология е само една тънка кожица, леки вълнички на повърхността на океана на колективната психология. Могъщият фактор, факторът, който променя живота ни, който променя повърхността на познатия ни свят и който твори историята, е колективната психология, а колективната психология се движи по закони, които са коренно различни от тези на нашето съзнание. Архетиповете са великите решаващи сили, те пораждат истинските събития, а не личният ни разум и практическата интелигентност.
Без съмнение архетиповите образи са онези, които определят съдбата на хората. Решава несъзнаваната психология на човека, а не това, което имаме в черепната кутия, не това, което мислим и говорим.
