Живот и съдба - Василий Гросман

На 14 февруари 1961 г. КГБ конфискува и унищожава ръкописа и черновите на дилогията „Живот и съдба” (1960). Рецензентите определят романа като по-опасен от „Доктор Живаго” и предвиждат публикуването му най-рано след 200 години. Гросман се разболява от рак и умира на 14 септември 1964 г. в Москва. По чудо спасеният от поета С. Липкин екземпляр на „Живот и съдба” е пресниман на микрофилм от А. Сахаров и изнесен в чужбина от Вл. Войнович. През 1980 г. е публикуван в Швейцария, а в СССР – през 1988 г.

Аз видях непоклатимата сила на идеята за обществено добро, родена в моята страна. Видях тази сила в периода на всеобщата колективизация, видях я през 1937 година. Видях как в името на идеята за добро, също толкова прекрасно и човечно, колкото идеала на християнството, се унищожаваха хора. Видях села, гинещи от глад, видях селски деца, умиращи в сибирските снегове, видях ешелони, откарващи в Сибир стотици и хиляди мъже и жени от Москва, от Ленинград, от всички градове на Русия, обявени за врагове на великата и светла идея за обществено добро.
В ада закалих вярата си. Моята вяра излезе от огъня на кремационните пещи, премина през бетона на газовите камери. Видях, че не човекът е безсилен в борбата срещу злото, видях, че могъщото зло е безсилно в борбата срещу човека. В безсилието на безсмислената доброта е тайната на нейното безсмъртие. Тя е непобедима. Колкото по-глупава, колкото по-безпомощна е тя, толкова е по-огромна. Злото е безсилно пред нея! Пророците, вероучителите, реформаторите, лидерите, вождовете са безсилни пред нея. Тя – сляпата и няма любов – е смисълът на човека.

Очевидно създадено по модела на “Война и мир”, това смайващо описание на обсадата на Сталинград цели да покаже панорама на съветското общество по време на Втората световна война, подобно на тази, която прави Толстой за живота през епохата на Наполеоновите войни. Завършена през 1960 г. и конфискувана веднага от КГБ, творбата остава непубликувана до смъртта на автора си през 1964 г. и е пренесена тайно на Запад през 1980 г. Гросман ни показва една горчива, завладяваща картина на тоталитарния режим, който се страхува от свободолюбивия дух на тези, които са се борили за страната си толкова, колкото и от нацистите. Огромният брой персонажи включва стар арестуван болшевик; физик, принуден да подчини научните си открития на “социалистическия реализъм” и лекар-евреин на път към газовите камери в окупирана Русия. По ирония след освобождението на Сталинград от германците, много от героите се оказват оковани в новото робство на съветското управление. Но Гросман внушава, че свободолюбивият дух никога не може да бъде напълно унищожен и брилянтно свидетелство за това става този всеобхватен роман, който отхвърля компромисите на цял един живот, макар да обрича автора си на изгнание и позор до смъртта му.

Publishers Weekly

Не, в този роман няма нито една страница, която би могла да се промъкне през цензурата, защото от всички страници крещи голата истина.
Като сравнявам най-хубавите книги, написани в традицията на романа епопея за времето на съветската власт в Русия, бих казал, че романът на Гросман „Живот и съдба” е най-големият и най-значителен.

Владимир Войнович

"Историята познава много автори, арестувани заради своите книги. Тук обаче се срещаме с една книга, която е арестувана, а нейният автор – оставен на свобода. В началото на 1961 г. двама цивилни полицаи нахлуват в дома на Василий Семьонович Гросман и прибират всички копия на неговия току-що написан роман заедно с черновите, ескизите, бележките, та дори и с лентата от машината. Бившият военен кореспондент и автор на една епична трилогия, на повести и разкази Гросман, тръгва да моли свобода за своята книга. Напразно се опитва да обясни в писмо до Хрушчов: „Моята книга не е политическа. Доколкото ми позволяват ограничените сили, говоря в нея за хората, за тяхната мъка, радост, заблуди, смърт.” Всички усилия обаче остават напразни. Отговарят му, че тя може да бъде публикувана, само че... след 200-300 години. Вероятно толкова е смятал, че ще живее всевластният цензор. В действителност, романът излиза за пръв път през 1980 г., макар и в Швейцария, през 1988 – в Съветския съюз и през 1990 – в България по страниците на списание „Факел”. Неговото спасяване само по себе си е приключенски роман: едно от копията успява да укрие поетът Липкин, Андрей Сахаров го преснима на микрофилм, а Владимир Войнович го изнася тайно в чужбина. Конспирацията на победените успява да надживее арогантната сила на победителя."

Рецензията на Милена Кирова "Завръщането на една библия", публикувана във в. "Култура" прочетете тук: http://www.kultura.bg/bg/article/view/16094

За пръв път чух за тази книга някъде в началото на 80-те години. Доволен съм, че не успях да я прочета тогава, защото неизбежно щях да я прочета като дисидентска, тоест политическа литература. “Живот и съдба” е много повече от това. Не само защото в романа става дума в еднаква степен за кошмара на комунизма и на нацизма, а битката за Сталинград през зимата на 1942-43, обратът в хода на Втората световна война, е фокусът, в който се събират всички други съдби и събития в разказа, но защото това е преди всичко епопея на човешкото и на хуманизма - свода, окръглящ моралния, тоест вечния хоризонт на човека. Това сродява “Живот и съдба” на Гросман с “Война и мир” на Толстой, като самото сравнение е мяра за величието на неговия епос.

Прочетете цялата рецензия на Стоян Гяуров за "Дойче веле" тук:
http://www.dw-world.de/popups/popup_printcontent/0,,3061028,00.html

Двеста години - толкова е срокът, наложен от съветската цензура над издаването на "Живот и съдба". Агенти на КГБ конфискуват ръкописа на Василий Гросман през 1961 г., а рецензентите казват тежката си дума, че подобна книга може да бъде публикувана най-рано след 2 столетия. За щастие и най-песимистичните лидери на Съветския съюз не подозират, че крахът му ще дойде значително по-рано.

Людмила Габровска, в. "Монитор"
http://www.monitor.bg/article?id=209963

"Живот и съдба на Василий Гросман е написана в традициите на руските епоси от 19 век. Голяма е по обем, с много герои, обрати и преплетени сюжети.

Времето е Втората световна война. Мястото – западните части на Съветския съюз, където войната изпепелява и погубва земя и хора наред.

Когато я прочетеш, ще разбереш защо е била забранена в СССР. Не че книгата е антисъветска. Не. Авторът заема ясна позиция против нацистките окупатори и тяхната идеология, като съветски човек застава на страната на народа си. Не че е бездарна. Не. Авторът е талантлив, произведението му е хубаво и въздейства. Не че книгата е и буржоазно-абстрактна. Не е. Реалистична е, значи Цензурата би трябвало да я приеме, да я преиздава в стохилядни тиражи и да организира срещи на автора с любознателната младеж в училищата и с трудовия народ в колхози и заводи."

Рецензията на Георги Станков можете да прочетете в блога му: http://helmetwaver.wordpress.com/2010/01/11/vasilii-grosman-jivot-i-sydba-velichieto-i-padenieto-na-choveshkiya-duh/

Вплитайки в обща картина кръвопролитните сражения за Сталинград и съдбата на едно руско семейство, Василий Гросман описва не само чудовищните престъпления на нацизма и на съветския комунизъм, но и сблъсъка на двете идеологии, разрушителното им влияние върху отношенията между хората.

Целият анонс за книгата на Vesti.bg можете да прочетете тук: http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2368991

Да прочетеш „Живот и съдба”, означава, наред с други неща, да осъзнаеш какво ще рече липсата на свобода. „Живот и съдба” е многопосочно свидетелство за силата на характера, която са способни да придобият изтерзаните човешки души. Този роман е един от най-великите романи на ХХ век.
Wallstreet Journal

Не само велик роман за Втората световна война, а шедьовър по всички критерии.
New Statesman & Society

Една силно топла и човечна книга...Описанието на семейство Щрум наподобява Чехов и дори Белоу.
Keith Gessen, The New Yorker

Майсторско описание на съдбата на Русия, въплътена в живота на нейния народ.
USA Today

Гросман показва моралната и идеологическа смърт на руския комунизъм, предопределена още от момента, в който Ленин започва да избива опонентите си вместо да разговаря с тях. В крайна сметка авторът довежда читателя до неизменното заключение, че комунизмът, както и фашизмът, имат само една цел: власт. Това послание, идващо от човек, който е бил в привилегированите вътрешни кръгове на властта, признат журналист и писател, е наистина съкрушително.
Forbes

Описанието на борбата на съветските граждани за оцеляване е великолепно. “Живот и съдба” е наричан най-великият руски роман на 20-ти век. Съгласен съм.
Daytona Beach News

Класическо произведение на руската литература на 20-ти век.

The New York Times

Описанието на Гросман на съветския живот – в лагерите, на война, и в ежедневието – е енциклопедично и незаслепено... изключително впечатляващо. Едно значимо допълнение към великата библиотека на забранената руска литература.
The New York Times Book Review

Прочетете я, и се възрадвайте, че 20-ти век е създал толкова мъдър и истински литературен хуманист. Страданията и откровенията на героите му ни показват едни от най-разтърсващите и на моменти възторжени изблици на човешкото сърце, които могат да се открият в съвременната литература. Един роман на всички времена.
Washington Post Book World

Омагьосващ и завладяващ... “Живот и съдба” постига нещо, което доколкото ни е известно, никой друг роман не е успял напълно – да опише преданите съветски комунисти като обикновени хора, а не като предсказуеми въплъщения на злото.
Vogue


След като прочетох още едно сравнение на “Доброжелателните” на Литъл с “Живот и съдба”, от чисто любопитство грабнах този роман, написан през 1959 г и бях изумена и очарована да открия един истински шедьовър, който притежава сложност на повествованието и разкрива страдание и човечност, отсъстващи в книгата на Литъл. Ако “Доброжелателните” успее да провокира подобни усещания у читателя, то съществуването му би било оправдано още веднъж.
Elisabeth Vincentelli

“Живот и съдба” няма паралел в съвременната руска литература... даже бих казал съвсем смело, че гласът на Гросман в “Живот и съдба” е първият свободен глас на съветския народ.
Commentary