Езикът на цветята - Ванеса Дифенбо
За първи път в България един роман излиза с четири варианта на корицата, всеки от които предава чрез езика на цветята най-важните послания на романа. Изберете своето послание - своето цвете! <b>Жълт нарцис - ново начало и надежда</b> <i>Другите три варианта:</i> <a href="http://kragozor.com/?viewID=1&bd_id=316">Червена роза - любов</a> <a href="http://kragozor.com/?viewID=1&bd_id=317">Вероника - вярност и всеотдайност</a> <a href="http://kragozor.com/?viewID=1&bd_id=314">Индийски лотос - душевна чистота</a> „Езикът на цветята" е роман за изгубената надежда, за страха от новото начало... и за несъвършената, но вечна любов. „Всеки може да разцъфне в нещо красиво...”
Викторианският език на цветята е бил използван, за да се предават романтични послания: жълт нарцис – ново начало и надежда, индийски лотос – душевна чистота, червена роза – любов, вероника – вярност и всеотдайност, мъх – майчина обич... Виктория Джоунс прекарва детството си в поредица от приемни семейства и социални домове – едно непогалено и необичано дете, което не е в състояние да се сближи с никого. Постепенно обаче научава езика на цветята и чрез тяхната символика изразява отношението си към хората. На осемнайсет години Виктория излиза от системата и няма къде да отиде, както много други деца със същата съдба. Все така дива и непокорна, тя страни от всички. Доверява се единствено на цветята и създава свой малък оазис – прекрасна тайна градинка в парка, където прекарва нощите си... Скоро местна цветарка открива таланта й и й предлага работа. Виктория осъзнава, че има дарба, с която може да помага на хората. Чрез цветята, които избира за тях, тя връща в живота им това, от което се нуждаят, докато загадъчният продавач от борсата за цветя я предизвиква да открие от какво се нуждае самата тя – от прошката на една също изстрадала жена и от нейната топла прегръдка, от вяра в себе си, от любовта на едно чисто сърце и от ново начало.... Тази изпълнена с надежда, великолепна книга е за всяко наранявано някога сърце. Ванеса Дифенбо ни разказва вълнуваща история за намирането на пътя към дома, дори след като си изгорил всеки мост зад себе си, за прошката и изкуплението, за силата да се научиш да обичаш и да се доверяваш на хората отново. Нейните герои не са съвършени, майчинството не е съвършено и любовта не е съвършена, но е вечна.
