Дон Жуан де ла Манча - Роберт Менасе
„Човек може да е щастлив само с първата или с последната жена“, казва бащата и обобщава дилемата на прелъстителя. Синът Натан също е прелъстител. Неусетно попадаме във властта на меланхоличния, трагикомичния неуморен рицар в битката му за спасяване на любовта. И бързо съчувстваме ма жените, които се изпречват на пътя му.Натан, наближаващ „третата възраст“ мъж, отговорен редактор на отдел „Живот“ във вестник, има право да изживее мъжествеността си с многобройните „бетита“, но не и да й се наслаждава. Изгубил е желанието, страстта.
Забавно и духовито повече от когато и да било, Роберт Менасе рисува едно общество, „което не може да продаде и един литър минерална вода, без този продукт да има еротична окраска“. Социално-критичният дух на автора се проявява и в други размисли и изказвания на трагикомичния герой, например: „Кариеристите следват курса, тези, които обичат да се отклоняват, ескурса, или „Добрият немски се смята за лоша журналистика.“
И така, с мека ирония Роберт Менасе поглежда през шпионката към една епоха – последната половина на двайсети век.
