Дон Жуан де ла Манча - Менасе, Роберт
Пикантно, пикантно! В новия роман на Роберт Менасе посивелият мъж може да си позволи да е дързък, нахален, непристоен, когато разказва своите секс авантюри. Читателят научава, че лютата чушка може да служи като афродизиак, когато се приема вътрешно. Според Роберт Менасе: „Първото изречение, за съжаление или не, е толкова вулгарно, че не може да се цитира пред дами и младежи. Но тъй като цинизмът присъства във всяка рецензия, той не може да се скрие от нашата уважавана публика.“
Романът е много интелигентен, забавен и духовит. Леко и без празни приказки, Менасе нахвърля сочен портрет на поколението от 60-те, той е един от тях, умее да се радва и да разпознава детайли от атмосферата, по-младите мога да се доверят на портретиста.
Поучителен роман, увлекателно и изтънчено разказана проза, която действа едновременно ведро и меланхолично. Присъствието на Дон Жуан отдавна сме предусетили, трагикомедията на Натан едва ли някога ни е предлагана по-забавно.
Улрих Вайнциерл
Из С „чили” Дон Жуан става много лют
„Човек може да е щастлив само с първата или с последната жена”, казва бащата и обобщава дилемата на прелъстителя. Синът Натан също е прелъстител. Неусетно попадаме във властта на меланхоличния, трагикомичния неуморен рицар в битката му за спасяване на любовта. И бързо съчувстваме на жените, които се изпречват на пътя му.
Натан, наближаващ „третата възраст” мъж, отговорен редактор на отдел „Живот” във вестник, има право да изживее мъжествеността си с многобройните „бетита”, но не и да й се наслаждава. Изгубил е желанието, страстта.
Забавно и духовито повече от когато и да било, Роберт Менасе рисува едно общество, „което не може да продаде и един литър минерална вода без този продукт да има еротична окраска”. Социално-критичният дух на автора се проявява и в други размисли и изказвания на трагикомичния герой, например: „Кариеристите следват курса, тези, които обичат да се отклоняват, екскурса, или: „Добрият немски се смята за лоша журналистика.”
И така, с мека ирония, Роберт Менасе поглежда през шпионката към една епоха: последната половина на двайсети век.
––––––––-
С романа Дон Жуан де ла Манча Менасе отново ни изненадва. Едва ли някой е очаквал подобна книга от писател, който се занимава предимно с диалектиката на световния дух, а неочаквано се обръща към непристойното и циничното. Дали това са блажени времена? Или пък не са? Светът винаги е бил крехък, и за тази сетивна убеденост Менасе вече ни е разказвал… И все пак, още първото изречение на книгата е едно от най-великолепните и смайващи открития, които някога е видяла световната литература.
Рицарите не са имали кожа и затова са носили ризници.
Никога досега не бях чувал какво всъщност е любов от пръв поглед… Тази любов не е дълготрайна, първият поглед може да се включи сутрин като кафе-машината и всичко, което капе във възприятието, минава през този филтър. Накрая всичко е безвкусно – и все пак чувството от този първи аромат остава незабравим.
Алчният никога не може да бъде задоволен. Задоволяването е смърт за алчността. Това, което се случва в леглото, е борба на алчността на живот и смърт: задоволяването лежи размазано. Мъртъв ли бях? Вече не изпитвах никаква страст. Опитвах се да си помогна с порно.
Ако това беше филм, си помислих аз, той трябваше да застине на тази картина. Статуя – и край!
Аз в мини пола и чорапи. Пред мен Криста в костюм. Отворен панталон, хрян. Аз в пола и чорапи. Трепкащи мигли. Пред мене Криста с възбуден хрян. Аз. Ти.
