Десетте деца, които госпожа Мин никога не беше имала - Шмит, Е.-е.

За книгата:

„Десетте деца, които госпожа Мин никога не беше имала”, изкусен и вълнуващ разказ, чиято героиня, пишдама на подземния етаж на голям хотел, разказва на един случаен човек от Запада за живота на своите деца, за които не е ясно дали са истински или въображаеми. Той за пореден път доказва изключителната дарба на разказвач на Шмит.

Госпожа Мин обича да говори за десетте си деца, разпръснати на различни места в необятния Китай. Дали си измисля в тази страна на единствените деца? Или все пак е успяла да заобиколи закона? Дали тъне в тиха лудост? Или пък отрочетата й са въображаеми? Невероятната тайна на госпожа Мин се преплита с тази на древния и съвременен Китай, озарена от мъдростта на Конфуций, долитаща от дълбините на времето. „Десетте деца, които госпожа Мин никога не беше имала“ е книга от поредицата „Кръговрат на незримото“.

От интервю с автора:

Чрез историята на госпожа Мин и нейните десет деца, се докосвате до конфуцианството. Актуален ли е Конфуций през 2012 година?

Преди всичко исках да разкажа за трагедията на една китайска майка, която по закон може да има само едно дете и която, за да надмогне тази трагедия, измисля животите на децата, които нейната страна й забранява да роди. Това е щура история, чиято мъдрост открих у Конфуций, който ни е оставил цяло съкровище от поучения за семейството. Това е начин да проникна китайската мистерия: от две хиляди и шестстотин години нито политическите обрати, нито преминаването към пазарната икономика, нито друг исторически поврат са успели да отнемат на тази страна здравите основи на конфуцианството, което живее в китайската душа. Това е народ, който е избрал да обитава вечността на незримото, а не на видимото. Ние имаме катедрали в сърцата на градовете си, но християнството се е отдалечило. Имаме римски амфитеатри под открито небе, но духът, който им е вдъхвал живот, е отлетял. В китайската цивилизация не остава почти нищо от камък, но духът живее, защото минава от един жив човек в друг.

Цитати:

Раждаме се братя по кръв и се разграничаваме заради възпитанието.

Вместо човек да се оплаква от тъмното, по-добре да запали светлина.

Земята носи един милиард китайци и пет милиарда чужденци

Да върши човек забележително дело е по-важно, отколкото да бъде забелязван.

Да надминеш целта, не значи да я постигнеш.

Чак когато дойде зимният студ, забелязваме, че борът и кипарисът губят игличките си последни, след всички други дървета.

Радост се крие във всичко, трябва да се помъчим да я извлечем.

…избраните успяват само в изключителните неща и се провалят в най-обичайните.

Това ли е нашият живот? Смятаме се за уникални, а сме излезли от един и същи калъп? Еднакви, включително в претенцията, че сме уникални…

Ако има нещо, което може да придаде собствено лице, да изтръгне от баналността, от повторяемостта, от еднообразието, това е въображението.

Понякога съдбата удря толкова грубо, че стига и щипка фантазия, за да смекчиш ударите.

Действай от учтивост, но не чакай признателност

Всяко същество е уникално. В противен случай ние сме тези, които не го забелязват.

…ако срещнеш стойностен човек, опитай се да приличаш на него, ако срещнеш посредствен, търси неговите недостатъци у себе си.

Мъдрецът вижда у себе си причините за своите неволи, а глупакът обвинява другите.

Извисеният човек се показва приятелски настроен, без да фамилиарничи, а вулгарният фамилиарничи без приятелско чувство.

Жизненият опит е свещ, която осветява само човека, който я държи.

…ако и на зряла възраст човек още предизвиква неодобрение, значи за него няма надежда.

Дърветата са обратното на хората: колкото повече растат, толкова повече търсят небето.

Понякога човек трябва да отвори вратата пред болката.

…мъжът премята жената. Той си прави кефа и след това си тръгва, а жената забременява. Това са привидности. Майчинството е реалност само за жените. Удоволствие, което трае дълго.

…паметта му бе изместила интелекта.

„Без прекомерно откъсване, без прекомерна свързаност, златната среда, в това е мъдростта.”

„Онзи, който мести планина, започва с махането на малките камъни.”

„Човек може да се престори, че има чувства, но не може да се престори, че има мисли.”

„Избери работата, която обичаш, и тогава няма да бъдеш принуден да работиш и един ден през живота.”

„Възвишеният човек иска всичко само от себе си, обикновеният и недостоен човек иска всичко от другите.”

„Трудно е за бедния да не изпитва озлобление, лесно е за богатия да не става горделив.”

Онзи, който не прави крачка напред всеки ден, прави крачка назад всеки ден.

…защо хората не понасят истината? Първо, защото истината ги разочарова. Второ, защото от истината често няма полза. Трето, защото истината съвсем не изглежда правдоподобна – повечето измами са по-добре стъкмени от нея. Четвърто, защото истината наранява.

Мъдростта се състои в невидимото, невидимото, което е вечно през безбройните си метаморфози, докато минералът се рони.

Истината е просто лъжата, която ни харесва най-много.

…съдбите ни не бива да се ограничават с действителността, а да се обогатяват с мечти, с фантазии, които ако не са същината на нещата, поне са свидетелство за жизнеността на духа

Истината винаги ме е карала да съжалявам за несигурността.